Джеймс Суейн
Казино (46)

45.

Айк и Ти Бърд започнаха да се редуват да го удрят — шамар по лицето, пляскане по тила, както обикновено се забавляват хлапетата. Боят скоро му омръзна и той вдигна ръце, за да се предпази от поредния шамар.

Най-накрая престанаха. Поради дребния си ръст Били се беше научил да се бие с всякакви предмети, които са му подръка — запалката на колата просто плачеше да я забие в окото на Айк. Не го направи обаче. Един ден щеше да им го върне тройно, но не днес. Днес му бяха нужни, за да ограби казино „Галакси“, така че повтори предложението си да ги почерпи вечеря — яденето може би щеше да ги успокои. Предложи скъп бразилски ресторант, скътан на „Ийст Фламинго“, казваше се „Фого де Чао“.

— Каква храна сервират там? — попита Айк.

— Едни от най-добрите стекове в града — отговори той.

— Винаги мога да ям стек. Какво ще кажеш, Ти?

— Щом той плаща, нямам нищо против — отговори Ти Бърд.

„Фого“ беше едно от най-добрите заведения за месо в града, подсилено от персонал, готов да се премята във въздуха, за да изпълни поръчката ти както трябва. Били даде бакшиш на домакина, за да ги настани далече от останалите клиенти, после дойде келнер, облечен като гаучо, и изреди специалитетите, преди да вземе поръчките им. Айк избра бийф анчо, а Ти Бърд — костела дел порко, което бяха екзотичните имена на говеждо контрафиле и свински ребърца, а Били си поръча филе миньон. Скоро донесоха напитките им.

— Сигурно наистина ви доставя удоволствие да ме биете — каза Били.

— Не ни харесва да си правят шегички с нас — отвърна Айк.

В гласа му имаше истинска заплаха. Били продължи предпазливо:

— Какви шегички точно?

— Като онова в къмпинга, когато се направи, че стреляш по кучката. С нея имаш някаква друга уговорка, нали?

— Казва се Магс. Тя е измамничка и се запознах с нея в Провидънс, когато бях хлапе. Попаднах на нея онази вечер в казиното и й казах да стои настрана. Тя се върна въпреки това и Крънчи я хвана. Останалото го знаете. За да отговоря на въпроса ви, не, нямам друга уговорка с нея. Просто сме стари познати.

Айк опря лакът на масата. Имаше огромен размах на „крилете“ и не беше трудно да си представи човек как хваща безпомощни полузащитници на терена и ги хвърля на земята.

— Приличам ли ти на вчерашен? С Ти видяхме какво се случи. Тя скочи в гроба, когато ти се престори, че пускаш куршум в главата й. Беше нагласено. Двамата сте отбор.

— Не сме отбор. Стана импровизирано, на момента — натърти той. — Вижте, не опитвам да ви измамя, ако си мислите това.

— Как тогава кучката разбра, че трябва да скочи в гроба? На това ми отговори.

— Аз й подсказах.

— Какво?

— Подсказах й какво да направи. Когато доведохте Магс до дупката, пошепнах в ухото й. Казах й да падне в гроба.

— Устата ти беше до ухото й за шибана половин секунда. Опитваш да ми кажеш, че за това време си й обяснил какво да направи? Че не е имало предварителен разговор?

— Точно така. Казах й: „Падни в гроба“, и тя разбра какво да направи.

— Това е най-голямата купчина глупости, които съм чувал.

— Той се подиграва с нас — намеси се Ти Бърд под нос.

Разговорът бе взел брутален обрат и Били знаеше, че е загубил доверието им. Без доверие не можеше да има партньорство и измамата щеше да умре, преди да е започнала. Реши да започне разговора отначало и да върне тези двамата отново в стадото.

— Вие двамата искате да сте измамници, нали?

— Що за въпрос е това? Знаеш, че искаме — отвърна Айк.

— Добре тогава. Чуйте ме. За да мамите, трябва да спечелите доверието на този, с когото си имате работа, и да го накарате да влезе във вашата игра. Не е лесно, но измамниците го правят непрекъснато. Това отличава майсторите от чираците. Искате ли да научите тайната?

— Кажи ни я.

— Трябва да знаете какво си мисли човекът. Това не е толкова трудно, колкото изглежда. Ще ви дам пример. Стоя под часовника на гарата в Провидънс и пробутвам фалшиви часовници за по петдесет долара парчето. Часовниците приличат на скъпи швейцарски машинки, само дето отвътре са пълен боклук. Изведнъж към мен приближава лапнишаран с фалшивия часовник, който току-що съм му продал. Тъпото копеле го е изпуснало на плочите и е видяло, че е боклук. Какво си мисли според вас?

— Ядосал се е и ще повика ченгетата — отговори Айк.

— Наполовина си прав. Ядосан е, но няма да повика ченгетата. Ако се кани да повика ченгетата, ще стои на безопасно разстояние от мен. Опитай пак.

— Иска си парите.

— Точно така. Ядосан е и си иска парите. Току-що откри двете неща, които се въртят в главата му. Не беше много трудно, нали?

— Просто като фасул — каза Айк.

— И какво ще направя аз?

— Ще му върнеш парите.

— Пред другите лапнишарани и да рискувам да се разкрия? В никакъв случай. Бъркам в джоба си, където държа парите си, и отброявам две петдесетачки. Вадя ръката си от джоба и давам парите на лапнишарана уж стискам ръката му. Останалите лапнишарани мислят, че сме приятели. Прошепвам в ухото му: „Преструвай се“.

— И той ще се преструва и ще си държи устата затворена?

— И още как. Платил е петдесет за часовника, получава петдесет отгоре. Току-що е направил сто процента печалба върху инвестицията си. Прибира се у дома щастлив. Точка по въпроса.

Трима келнери донесоха поръчката им на масата с прецизността на военни. Месото беше приготвено съвършено, ароматите бяха убийствени. Айк и Ти Бърд грабнаха приборите и нападнаха.

Беше ги закачил на кукичката с история от младостта си. Сега идваше трудната част — да ги извади от водата с въдицата. Не обръщаше внимание на чинията си и ги наблюдаваше как се хранят.

Айк приключи с порцията за рекордно кратко време и избърса устата си със салфетка. Физиономията му изразяваше съмнение.

— Опитвал ли си някога този номер в казино? Искам да кажа, докато правиш измама.

— Използвам го непрекъснато — отговори Били.

— Как става?

Били се озърна крадешком. Никой от персонала не беше близо до масата, но той се огледа въпреки това — заради ефекта.

— Петък вечер е и аз мамя „Планет Холивуд“ на рулетка. Топчето спира и една от дамите от моя екип нарочно слага закъснял залог. Крупието я вижда и казва: „Госпожо, не може да направите това!“. И плъзва закъснелия залог към нея. Прави го демонстративно, така че всички да видят, че владее положението. В същото време друга дама от екипа ми слага закъснял залог. Седи до червените и черните квадратчета на таблицата и слага петстотин на червено, което току-що е спечелило. Никой не забелязва, защото всички гледат крупието. Неговите движения закриват движенията на моя човек. Измамата е напълно невидима. Изведнъж дребна старица до мен казва: „О-хооо!“ под нос. Видяла е всичко. Е, какво си мисли?

Айк разтри брадичката си замислено.

— Мисли си: „Мамка му, защо не съм аз!“.

— Точно така. Кое ти подсказа, че е така?

— Понеже не е вдигнала аларма.

— Именно. Ако иска да ни издаде, ще го каже високо и ясно. Значи, мушкам няколко стотачки в ръцете й и шепна: „Бъди мила“. Когато шепнеш на непознат, го правиш съучастник. Старицата си отиде с усмивка на уста.

— Много ловко — каза Айк.

— Помисли си за случилото се в къмпинга тази вечер. Знаех какво си мисли Магс, когато я доведохте при мен. Молеше се да не я застрелям. Когато й прошепнах: „Падни в гроба“, молитвите й се сбъднаха и тя влезе в играта.

— Ами ако не беше влязла? — попита Ти Бърд. — Тогава какво?

— Винаги го правят. Просто трябва да запазиш хладнокръвие и ще правят каквото искаш.

Приключи с говоренето и се зае с вече изстиналото си филе миньон, докато гледаше как биячите разговарят с очи. Вежди нагоре, после надолу, кратко сумтене… показваха какво мислят. Айк беше спечелен, оставаше Ти Бърд. И двамата трябваше да са на негова страна, ако смяташе да ограбят казино „Галакси“. Вдигна ръка и щракна с пръсти.

Келнерът дойде веднага.

— Всичко наред ли е?

Наведе се и Били му прошепна нещо. Келнерът кимна и се отдалечи, а Били обясни на Ти Бърд:

— Току-що казах на келнера, че имаш рожден ден. Само гледай. Ще донесе парче торта със свещ и ще накара персонала да ти пее „Честит рожден ден“.

— Ти ли го накара да направи това? — попита Ти Бърд.

— Не се наложи.

— Тогава откъде знаеш, че ще ги направи?

— Знам, защото този тип реши, че сме баровци. Личи си по начина, по който ни сервира. Беше свръхлюбезен. Нашият келнер мисли, че ако прояви извънредно внимание към нас, ние ще му пуснем щедър бакшиш, така че ще махне всякакви спирачки.

— Торта със свещ и всички от кухнята да пеят заради мен, а ти не си му казал да го направи? — каза Ти Бърд скептично.

— Точно така.

— Пак се шегуваш с нас.

— На бас, че съм прав. Който загуби, плаща сметката.

— Готово.

След шейсет секунди келнерът се върна с чиния за десерт с парче шоколадова торта с искряща свещ отгоре и я сложи пред Ти Бърд, чиято челюст увисна. Останалите сервитьори се наредиха около масата, заедно с барманката, двама готвачи и две ухилени до уши момчета помощник-сервитьори. На „три“ запяха португалска версия на „Честит рожден ден“ и ентусиазирано заръкопляскаха. Когато свършиха, всички останали гости на ресторанта също ръкопляскаха, а Айк се смееше като обезумял.