Джеймс Суейн
Казино (36)

35.

Магс стоеше пред къщата си в града и охлаждаше нервите си. Франк бе казал дванайсет, а сега беше дванайсет и четвърт. Би могъл да й се обади, но така щеше да е прекалено учтив и внимателен.

Въздухът от пустинята се нагряваше и ставаше огнено горещ. Тя понякога прехвърляше в ума си идеята да се махне и да заживее в друг град, но вътре в себе си беше наясно, че това няма да се случи. Договорът й с борда по хазарта беше железен. С него беше признала престъпленията си и се бе съгласила да изработи наказанието си, като стане платен информатор. Ако напуснеше, щеше да се превърне в издирван престъпник и полицията щеше да я открие за отрицателно време. На стената в кухнята й висеше календар, на който отброяваше дните. След единайсет месеца и двайсет шест дни отново щеше да е свободна жена. Само да издържи толкова дълго.

Стана дванайсет и двайсет, после и двайсет и пет. По закона на Мърфи, ако искаш нещо да се случи, трябва да запалиш цигара, и тя го направи и дръпна няколко пъти. Разбира се, Франк спря до нея почти веднага и свали стъклото на колата.

— Качвай се и хвърли този фас.

Тя смачка цигарата и се качи в колата. Франк се бе изкъпал. Беше пригладил рошавата си коса с гел, носеше хубава синя вратовръзка. В скута й се появи кутия бонбони.

— Съжалявам за снощи.

Магс развърза панделката и отвори капака. Ягоди, покрити с шоколад. След като я бе ударил по лицето, очакваше поне някакво бижу. Бонбоните я накараха да се почувства евтина и тя сложи кутията на пода, между краката си.

Продължиха мълчаливо. Връзката им започваше да прилича на лош брак. Да е с Франк беше добра идея в началото на уговорката им. Така имаше възможност да го контролира и да взема връх в споровете им. Сега този контрол го нямаше и когато бяха заедно, тя се безпокоеше, защото не знаеше какво е способен да направи.

Скоро минаха покрай пустош от магазини и заведения на „Саут Декатур“. Франк сви към закусвалня „Мистър Мамас“ и паркира.

— Седни отзад. Аз ще дойда, след като се обадя по телефона — каза Франк.

— Да ти поръчам ли нещо? — попита тя. Опитваше да се държи мило, а всъщност й се искаше да го нарани.

— Кафе и бурито — отговори той.

Споменаването на храна винаги го изпълваше с ентусиазъм.

— Поръчай нещо и за теб. Само не прекалявай.

Магс влезе. Вътре имаше покрити с черен линолеум маси и бар със столове. На масите седяха мексикански работници, които ядяха пържени пилешки стекове със сос. Тя седна отзад, на маса, на която имаше напечатано меню. Реши да е гръцки омлет и го поръча на келнерка, която я изгледа съчувствено. Магс се погледна в огледалото зад масата и видя подпухналата си челюст. Още повече й се прииска да нарани Франк.

Дойде кафето и тя го изпи на две глътки. Как да си върне на Франк за предната вечер, без да влоши допълнително бездруго лошата си ситуация? Нямаше представа. Знаеше само, че ако се появи възможност, ще забие ножа без колебание.

Отвън спря черна кола. От нея слезе набит мъж с черен костюм, който каза „добро утро“, но не стисна ръката на Франк. Физиономията му беше безизразна. Веждите му бяха сключени, челото полегато. Това вероятно беше Трикси, лошият шеф на Франк, който му бе отказал повишение, след като Били бе дръпнал оня номер на борда по хазарта в „Хард Рок“. Поговориха минута вън, после влязоха в заведението и седнаха.

— Това е шефът ми, специален агент Бил Трикарико — представи го Франк. — Бил, това е Маги Флин, платената информаторка, с която работя от година.

— Чувал съм много за теб — каза Трикси.

— Сигурна съм, че повечето са били лъжи — отвърна тя.

Донесоха поръчката. Ухаеше превъзходно и Магс вдигна с вилицата си хапка от омлета, за да изстине, преди да я лапне. Буритото на Франк също изглеждаше чудесно, но той не го докосваше. Келнерката попита Трикси дали иска меню. Той изсумтя, че не иска, и й каза, че трябва да поговорят насаме. Сложи портфейла си на масата, така че да се вижда златната полицейска значка. Келнерката отново погледна Магс съчувствено и се отдалечи.

— Сигурен ли си, че не искаш кокалче за гризкане? — попита Магс.

— Недей да остроумничиш пред мен, уважаема госпожице — сряза я Трикси. — Мога да направя живота ти черен по повече начини, отколкото си в състояние да си представиш.

— По-черен, отколкото го прави Франк? Това ще е сериозно усилие.

Франк се намеси:

— Бил има предложение за теб. Чуй какво ще ти каже.

— Предложение? Един вид, хайде да сключим сделка? О, да, нямам търпение да чуя.

— Просто млъкни и изслушай Бил.

Тя наръси яйцата си обилно със сол и продължи да се храни. Канеха се да напъхат дръжка от метла в задника й и тя не можеше да направи нищо, за да се предпази. Нискочелата маймуна, седнала срещу нея, се прокашля.

— Остават единайсет месеца от договора ти с борда по хазарта — каза Трикси. — Какво ще кажеш, ако го прекратим веднага?

— С кого ще трябва да спя? — попита Магс.

— С никого. Франк ми каза, че снощи си срещнала Били Кънингам в казино „Галакси“ и че Били работи за Маркъс Дусет. Вярно ли е?

— Да, вярно е.

— Франк също ми каза, че с Били се познавате от дълго време.

Тя подпря вилицата на чинията си. Изгледа ледено Франк, после шефа му.

— Ако искате от мен да направя нещо, което би навредило на Били, отговорът е „не“.

— Били е заплаха — каза Трикси. — Той и екипът му са обирали всички казина в града, някои по няколко пъти, а ние така и не успяваме да го отстраним от играта. Сега имаме такава възможност и ти ще ни помогнеш.

— Извади си тапите от ушите. Казах „не“.

— „Не“ не е възможен отговор. Ако не играеш по свирката ми, ще те откарам в центъра и ще натикам красивия ти задник в затвора, така че никой сладкодумен адвокат да не може да те измъкне. Имам много добри материали срещу теб, Маги. Погледни, ако не вярваш.

Трикси си разкопча сакото и извади сгънат лист. Разгъна го и изглади гънките върху масата, после го бутна към нея. На страницата с цветен ксерокс бяха копирани пет осребрени чека. И петте бяха от богати вдовици, имали неблагоразумието да играят с нея джин руми край басейните на някои от скъпите хотели на „Стрип“, петдесет цента точката. Сумите на чековете на вдовиците бяха между 2 500 и 4 000 долара, платими на Маги Флин.

„Мамка му!“ — изруга тя наум.

— Тези чекове са от пет богати вдовици, посетили наскоро Лас Вегас — продължи Трикси. — Лъгала си тези жени на карти, после си откраднала парите им. Срамно е.

— Тези чекове не доказват нищо — каза тя. Не искаше да се предаде без съпротива. — Пиеш от ваната, в която си се къпал, Трикси.

— Кой ти каза, че прякорът ми е Трикси?

— Едно птиченце.

— Боя се, че грешиш. Една от жертвите ти, мисис Голди Хил от Пемброук Пайнс, Флорида, е подала оплакване в полицията във Вегас, а полицията го предаде на борда по хазарта. Аз поех разследването, защото знаех, че си на наша издръжка. Обадих се на мисис Хил и тя ми разказа, че ти е написала персонален чек, за да покрие загубите си, а ти си се размекнала, казала си й, че не й искаш парите, и си скъсала чека, а после си го изгорила в пепелника. Край на историята, или поне така е решила мисис Хил. Когато се прибрала у дома, получила извлечение от банката, според което парите били излезли от сметката й. Ще трябва да признаеш, че си измамила мисис Хил.

Стените на заведението започваха да се приближават, ставаше й трудно да диша. Магс се размърда объркано на стола. Чувстваше се хваната в капан.

— Свързах се с банката ти, за да проверя дали няма още жертви — каза Трикси. — Дадоха ми още четири осребрени чека. Обадих се на жените, подписали тези чекове, и чух една и съща история. Хубавичка ирландка ги обрала на джин руми край басейна, получила персонален чек, после се разчувствала и в пристъп на угризения късала чековете. Когато се прибрали у дома, парите били изтеглени от банковите им сметки.

— Това не доказва, че съм ги мамила — възрази Магс.

— Не искаш да ми помогнеш, така ли?

— Не и ако така ще пострада Били.

— Така да бъде. Дай ми чантата си.

— Не.

— Дай ми я, преди играта да загрубее.

— Дай му я — намеси се Франк.

Голямата дамска чанта на Магс висеше на облегалката на стола й. Тя я хвърли към агента и го удари по лицето. Трикси посегна към колана си, за да откачи белезниците, но размисли и се отказа. Изсипа съдържанието на чантата й върху масата и прерови червилата, противозачатъчните таблетки и другите й вещи, сякаш търсеше злато. Келнерката гледаше от бара с болното любопитство, което привлича шофьорите към катастрофирал автомобил.

Докато ровеше из нещата на Магс, Трикси си тананикаше. Да я лиши от човешко достойнство му доставяше нескрито удоволствие. Франк, от друга страна, изобщо не се забавляваше и само клатеше тъжно глава.

„Ще ви го върна и на двамата — закани се Магс наум, — та дори това да е последното нещо, което правя на този свят“.

Трикси провери портфейла й най-накрая. Беше от изкуствена кожа, в тон с чантата. Отвори го и хвърли на купчина парите и кредитните й карти. В скрито отделение намери няколко сгънати чека, които вдигна тържествуващо във въздуха.

— Тези празни чекове са доказателството — каза Трикси. — Когато жертвата ти ти напише чек, ти го мушкаш в портфейла си, после те обземат угризения, вадиш отвътре празен чек с подобен цвят и късаш него, а другият остава цял. Това е шашмата, нали?

Магс не можеше да се защити. Измамата се наричаше Скъсване и беше измислена за дълги пътувания с влак, така че измаменият да забрави за загубата след като чекът бъде скъсан. Това беше една от първите измами, на които я бе научил Лу Профачи.

— Така. Сега ми кажи, ще ми помогнеш ли, или да те пратя по дяволите? — попита той.

Моментът на истината бе дошъл. Преди много време бе решила, че трябва е готова на всичко, стига да не влиза в затвора. Пое дълбоко въздух, после попита:

— Какво искаш да направя?

— Кажи й. — Трикси кимна на Франк.

— Искаме да се погрижиш Кънингам да е в казиното на „Галакси“ в събота следобед — каза Франк. — Ще го окошарим заедно с Дусет.

Нейната кожа срещу кожата на Били. Още една въздишка.

— Добре — каза тя.

— Ще се свържеш с Били преди хайката — каза Франк. — Разбери къде е отседнал в казиното и ни кажи. Той е хлъзгаво лайно, така че трябва да знаем.

— И ако го направя, ще скъсате ли договора ми?

Двамата агенти кимнаха тържествено, като че ли това изобщо означаваше нещо.

— И тази гадост с чековете ще изчезне?

Двамата отново кимнаха.

— Искам го писмено — каза тя.

— Ще го получиш. — Трикси си погледна часовника и стана от масата. — Радвам се, че се споразумяхме. Магс. Ще оставя Франк да ти съобщи подробностите.

— Не разбирам едно — каза тя. — Как точно ще спипате Били? Не знаете какво прави той там.

— Няма значение — каза Трикси. — Били е боклук. Ако трябва, ще съчиним обвинение. Ти просто се погрижи да е в заведението, когато започнем хайката. Ако го направиш, ще си отидеш у дома свободна.

Тя се облегна на стола си.

— Ще го накиснете? Що за задници сте? Само защото не можете да го хванете, сте готови да измислите фалшиви обвинения?

— Говори по-тихо — предупреди я той.

— Вие сте жалки подобия на човешки същества. И двамата.

— Внимавай какви ги дрънкаш.

— Майната ти!

— Тръгваме. — Франк извади пари за закуската и ги хвърли на масата. — Да се махаме.

Тя стана и започна да прибира нещата си в чантата, думите се лееха в бесен порой:

— Били идва в казината ви, побеждава крупиетата ви пред очите и камерите на вашите така наречени експерти по сигурността, а на вас не ви стига ум, за да разберете как го прави, за да го спрете. Хората правят това на състезателните писти или на борсата и ги наричат гении и им дават да водят шибани телевизионни предавания. Не и вие! Когато някой се окаже по-умен от вас, вие го накисвате. А после се чудите защо хората в този град смятат агентите на борда по хазарта за задници.

— Не си играй на праведница пред мен, жалка пачавро — каза Трикси. — Кънингам е боклук и ще направя каквото е необходимо, за да го спипам. Знаеш ли, че е имал пълна стипендия да учи в Масачузетския технологичен институт? Бил е дете чудо по математика, можел е да стане следващия Стив Джобс или Бил Гейтс, обаче не, решава да напусне след година и да дойде тук, за да краде. Би могъл да промени света, но предпочита да не опитва. По моите разбирания той е първокласна отрепка. Ти също, щом го смяташ за нещо подобно на принц.

Тя метна чантата си през рамо. Разликата между ченгетата и престъпниците беше, че престъпниците знаят, че нарушават закона, докато ченгетата рядко са наясно с това. Трикси бе стъпил в тъмната страна, точно както Франк, и тя нямаше какво да им каже, за да ги убеди, че грешат.

— Щом мислиш така — отвърна тя и тръгна към изхода.