Джеймс Суейн
Казино (4)

3.

Докато слизаше по стълбите на закрития паркинг, Били си сложи отново фалшивите зъби и се зае да опипа фалшивите зарове в джоба си, така че да не изглеждат съвсем нови. Навсякъде във Вегас има камери за наблюдение и никоя предпазливост не е излишна.

Забърза по „Фримонт“, видя Кори и Морис пред „Четирите дами“ и подсвирна пронизително. Двамата хвърлиха фасовете си и го последваха вътре.

Масата за крапс в заведението беше до входната врата. В повечето казина е така. Играта иска ум и въодушевява, така че привлича хората, както мед привлича мухи. Травис продължаваше да хвърля заровете, като отпиваше от тъмна бирена бутилка, пълна наполовина с вода. Преструваше се на подпийнал. Били притисна тялото си до масата и неусетно му подаде фалшивите зарове.

— Още са топли — прошепна Травис.

— Ами духай ги — отвърна Били, без да мърда устни.

Кори и Морис отидоха до масата и хвърлиха отгоре сериозни залози. В този момент Травис взе заровете на казиното и ги смени с преработените в шепата си. Не беше най-големият факир на зара под слънцето, но и не беше нужно да е. Тримата служители около масата бяха обучени да следят парите. Всичко друго беше второстепенно, включително всякакви противни напитки, пищящи жени или хора, които падат мъртви от сърдечен удар. И слон да мине покрай тях, не биха отклонили поглед.

Окото на тавана също не следеше Травис. Ако го следяха, щяха да хванат подмяната, но те не се интересуваха от него, защото той през цялото време губеше и заради това го смятаха за смотаняк. Охраната никога не наблюдава смотаняците.

— Хо-хо! Евелин, за кеф, гащите си загуби в мъжкия кенеф! — изрева Травис и запрати фалшивите зарове по масата. Мисти и Пепър думкаха по перваза и го окуражаваха. Те също бяха заложили.

Играта започваше.

Единайсет, печели.

Масата изригна. Леваците понякога вадят късмет, така че ковчежникът, крупието и онзи с греблото не показаха никакви емоции. Травис продължи да хвърля заровете и печалбите им започнаха да растат. Две хилядарки, пет хилядарки, после петнайсет — тримата от казиното клатеха глави при неочаквания обрат. Подобно на палубния персонал, подреждал столовете на „Титаник“, нямаха представа какво се случва.

Когато печалбата стигна трийсет хиляди, Били даде знак да приключват. Беше си подготвил домашното и знаеше колко трябва да загуби „Четирите дами“, за да изпрати охраната да провери масата. Прекалено големите и прекалено чести печалби бяха изпържили не един екип.

Сложиха на масата малки залози. Травис смени заровете с редовните и ги хвърли.

Две, губи.

Масата изпъшка. Тримата служители видимо си отдъхнаха и прибраха загубените залози. Травис опря ръка на масата и пусна фалшивите зарове в шепата на Били.

— Къде ще вечеряме? — попита шепнешком.

— В „Голдън Стиър“ — прошепна Били в отговор.

— Печели.

Притежаването на подправени аксесоари за игри в казино е криминално престъпление, така че Били тръгна решително по „Фримонт“, стиснал заровете в шепа, докато не стигна до строеж на ново казино. В Лас Вегас непрекъснато се появяват още и още казина, дори когато икономиката върви зле. Замахна и запрати заровете над високата дървена ограда, облепена с табели „Минаването забранено!“.

Кожата го сърбеше. Тръгна към паркинга. Нямаше по-голямо вълнение от това да измамиш казино и съвсем скоро щеше да му се прииска да го направи пак. Неотдавна беше предприел проучване на „Луксор“ и бе решил, че ще е лесна жертва. Заради това Вегас е страхотно място. Има твърде много цели и твърде малко време.

Телефонът му завибрира. Само шепа хора знаеха номера му и той извади апарата от джоба си. Обаждаше се един стар мошеник, когото наричаха Капитан Крънч. Крънчи звучеше дружелюбно колкото навита на кълбо гърмяща змия, но пък повечето старовремци бяха такива.

— Виж, нека ти позвъня след малко — каза му Били.

— Това не може да чака — настоя старият мошеник.

— Всичко може да чака. Ще ти се обадя след малко.

— Ще говорим сега.

— На работа съм, човече!

— Майната й на твоята работа. В салона за баровци в „Галакси“ има дама, дилър на блекджек, която показва всяка пета ръка, а тъпите мениджъри още не са се усетили. Това може да стане най-големият единичен удар в града.

Салоните за баровци обслужват типове, способни загубят милиони, без да им трепне окото. Тези салони са заринати с пари и мечта на всеки измамник е да удари такова казино. Никой в града не го бе правил и Били би се насладил на идеята да е първи.

— Искаш да съм баровец? — попита той.

— Точно така. Интересуваш ли се?

— Разбира се, че се интересувам. Как ще ме вкараш в салона на „Галакси“?

— Всичко е уредено. Ти само ела и покажи фокусите си. Ще е като да откраднеш сладкиш от бебе.

— Какъв е твоят дял?

— Равни партньори сме. Петдесет на петдесет.

— Направи го осемдесет на двайсет и имаш сделка.

— Шейсет на четирийсет и това е окончателна оферта. Приемаш или се отказваш.

Били не обичаше да отстъпва, но сега нямаше избор. Ако откажеше, Крънчи щеше да потърси друг и да го отреже от действието.

— Добре. Участвам — каза Били.

— Чакай ме пред „Пепърмил“ в десет. Ще ти дам подробностите там.

— Добре, ще се видим в десет.

Прекрати разговора и тръгна към стълбите. Салоните с най-високи ограничения за залозите позволяваха на едрите риби да залагат до 100 000 на един път. Ако въпросната дама дилър показваше всяка пета ръка, би могъл да отмъква по сто хилядарки на всеки пет ръце или грубо седемнайсет ръце за час, което означаваше един милион и седемстотин хиляди долара за час работа. Само мисълта за това го изпълни с вълнение.

Ами ако играе по-дълго? Ако се задържи край масата няколко часа? Тогава лесно би могъл да изтръска от „Галакси“ четири-пет милиона. Обикновено казината отрязват клиенти, които започват да печелят твърде много, но за едрите риби правилата са други. Очаква се те от време на време да имат късмет и ги оставят да печелят сериозно, защото са сигурни, че по-късно ще си върнат парите. В резултат богатите клиенти рядко биват спирани.

Освен това те имат специални привилегии и често ги настаняват да играят в частни зали и с персонал по техен избор. Ако някой от тях харесва определен дилър и поиска той да води играта, искането би било уважено.

Крънчи не се шегуваше, когато бе казал, че това може да е най-големият удар в града. Най-големият удар за последните десет години. И от Били се искаше единствено да се преструва, че е някакъв свръхбогат задник, след което парите щяха да са негови.