Джеймс Суейн
Казино (42)

41.

Били загуби и следващите три гонки в Санта Анита. Два сантиметра дъжд бяха паднали на пистата по-рано през деня и повърхността беше размекната. Това като че ли се отразяваше на много от фаворитите, които неизменно губеха.

Голфът не се развиваше по-добре. Били загуби шест от първите девет дупки и беше равен на останалите три. От тези, които изравни, Тони Джи умишлено пропусна няколко лесни удара, за да не го отчае и да го накара да продължи да играе.

Загубите му се трупаха. Щеше да си върне всичко, но това като че ли нямаше значение. Мразеше да губи, дори и за кратко.

Тони Джи спря количката на сенчесто място недалеч от изходната позиция за десетата дупка. Беше 4:53 следобед. Дванайсетата гонка трябваше да започне в 4:58. Кори и Морис бяха на позиция и се готвеха да атакуват дупката. Бавеха играта и не бързаха съвсем умишлено. Тони Джи отхапа края на една пура и каза:

— Кой е поканил нещастници?

— Бавят се — отбеляза Били.

— И още как. Не съм ги виждал досега.

Кори стискаше в ръка голям кен бира. В следващия момент кенът като че ли се изплъзна от ръката му и падна на земята.

— Мамка му! — изруга Кори.

Схемата беше в ход. Кори измъкна кърпа от чантата си и избърса предницата на ризата си. Морис взе стика на партньора си и се престори, че прави упражнения за разпускане с двата стика. Били го наблюдаваше: стиковете започнаха да пишат букви във въздуха на семафорната азбука.

Морис отпусна стика в лявата си ръка до тялото и вдигна дясната право нагоре. Първата буква беше Д. Лявата ръка остана долу, а дясната премина на осем часа. Втората буква беше А. Лявата ръка отиде на четири часа, а дясната остана на осем. Третата буква беше Н.

Били нямаше нужда от повече. Бръкна в левия джоб на панталоните си, напипа малкото суоми и го намести под нокътя на палеца си. Извади ръка и я задържа в скута си. С дясната ръка взе фиша за залаганията от таблото на количката. Обърна го странично на седалката, така че да скрие дванайсетата гонка от Тони Джи.

— Май съм в губеща серия — каза.

— Случва се на всеки — отвърна букмейкърът.

Били погледна конете, регистрирани за дванайсетата гонка. Името на подменения кон беше Дани Бой, с шансове седемдесет към едно. Били го огради с кръгче с помощта на суомито.

— Ето. Мисля, че късметът ми ще се обърне.

Подаде фиша на Тони Джи и посочи коня, който току-що бе отбелязал.

— Пет бона на Дани Бой.

Тони Джи огледа фиша. Както бе направил и с предишните залози на Били, изведе дванайсетата гонка на екрана на телефона си и видя реалните шансове, които леко се променяха преди старта.

— Този кон е храна за кучета, приятел. Защо го избра? — попита букмейкърът.

— Дани се казваше баща ми — отговори Били.

Тони Джи предаде залога на Гуидо. Кори и Морис вече бяха изстреляли топките си и вече ги нямаше. Били взе стика си и отиде до изходната позиция. Тони Джи отиде при него след няколко секунди.

— Младостта преди красотата — каза букмейкърът.

Били сложи топката си на поставката и я удари. Смееше се вътрешно, а топката излетя както трябва. За следващия удар отиде на тревата, после изстреля топката право в дупката — от пет метра, за първи път през този ден. Тони Джи нямаше как да го настигне и загуби дупката.

Когато тръгнаха към количката, Тони Джи извади телефона си и пусна запис на дванайсетата гонка. Видяха как Дани Бой се откъсва от останалите на мократа писта в Санта Анита и ги бие с пет дължини.

— Храна за кучета друг път! — извика Били в ухото на букмейкъра.

 

 

Стъписан, Тони Джи тръгна със залитане към количката, сякаш на два леви крака. Били извади бутилка вода от хладилника и му я подаде. Биячите скочиха от тяхната количка.

— Какво има, шефе? Пребледнял си — каза Гуидо.

— Току-що олекнахме с триста и петдесет хиляди — отговори Тони Джи.

— Какво? Кой?

Тони Джи се усмихна кисело, сякаш питаше: „Кой според теб?“. Облегна се на количката и отпи от водата. Премигваше, мозъкът му връщаше събитията от последния час, анализираше ги кадър по кадър, дума по дума — търсеше знак, който да му подскаже как точно Били го е измамил. Конете с лоши прогнози не печелят конни състезания и Тони Джи беше сигурен, че гонката е била уредена. Да знаеш обаче е едно, а да го докажеш — съвсем друго, а ако не платеше на Били, репутацията му щеше да рухне.

— Тази отрепка ли? — Гуидо бутна Били по ръката.

— Остави го — нареди Тони Джи.

— Чакай малко… познавам го. Виждал съм го по заведенията в града. Задява се с хубави мацки. Той е един нищо и никакъв евтин тарикат.

— Чудесно. Сега го остави на мира — каза Тони Джи.

— Шибан боклук! Мислиш, че можеш да ни измамиш!? — намеси се Снап, издул гърди като петел. — Може би трябва да му счупя ръката за урок.

— Казах да го оставите — тросна се Тони Джи, който започваше да се ядосва на хората си. Снап се отдръпна, но само временно. В погледа му се четеше обещание за бъдеща разправа. Че един ден с Гуидо ще си разчистят сметките с Били. Ще го хванат на някой паркинг или в тоалетна, или някъде, където няма кой да гледа, и ще го обработят както трябва.

Или пък не. Били все още държеше стика в ръката си. Вдигна го и замахна към физиономията на Снап. Улучи основата на многократно чупения му нос. Снап изпъшка и получи коляно в слабините, а от носа му рукна кръв. Ред на Гуидо. Били финтира и Гуидо вдигна ръце, за да се предпази, но стикът попадна върху вълшебната точка между краката му. Биячът се сви на две и падна на земята. Били метна стика в количката и избърса дланите си една в друга.

— Не беше нужно да го правиш — каза Тони Джи.

— Напротив, беше. С теб трябва да поговорим.

— За какво?

— За разни неща.

 

 

Били подкара количката, а Тони Джи седна на седалката до него, готов да слуша.

— Да започнем от щетите — каза Били, вперил поглед в тясната алея. — Загубих двайсет и три хиляди и петстотин долара от първите четири залога на гонките от Санта Анита и голф. Ти загуби триста и петдесет хиляди от последния ми залог на конете, поради което ми дължиш триста двайсет и шест хиляди и петстотин долара. Така ли е? Какво ще кажеш?

— Да, така е. — Тони Джи се улови за покрива, защото взеха завой. — Слушай, момче, знам, че ме измами. Когато приключа с теб, репутацията ти ще е мъртва.

Били удари рязко спирачката, така че пасажерът му едва не изпадна от седалката.

— Не ме заплашвай — каза Били.

Тони Джи понечи да отговори, но млъкна. Даваше си сметка, че с демонстрации на гняв няма да постигне нищо на този етап от играта. Погледна Били, както родител гледа непослушното си дете.

— Ти си жилаво малко копеленце — каза букмейкърът.

Били отново подкара по алеята.

— Имам бизнес предложение за теб. Имаме общ познат, Гейб Вайс. В момента Гейб ти дължи триста хиляди. Искам с парите, които току-що спечелих от теб, да закриеш дълга на Гейб. Интересуваш ли се?

— Откъде познаваш Гейб?

— Не ти влиза в работата.

— Дължа ти повече от това.

— Задръж останалото за себе си.

Алеята свърши. Били спря пред магазина за голф принадлежности и изгаси мотора. Лас Вегас е земя на немилостивите — тук няма „дай ми“, безплатни обеди и скъсани разписки за дълг. Тони Джи очакваше да чуе къде е клопката.

— Не искам лоши чувства занапред — каза Били. — Никакви заплахи или лоши думи. Край, и толкова.

— Опитваш да ме купиш, а? — каза букмейкърът. — Е, добре. Ще приема предложението ти.

Стиснаха си ръцете. Били слезе от количката и взе стиковете си от задната седалка. Тръгна към изхода, но преди това се обърна, за да погледне Тони Джи още веднъж, за да се увери, че всичко е както трябва.

— Тези две хлапета, които играеха пред нас, бяха в играта, нали? — извика Тони. — Сигурно изгубиха двайсет топки, но продължаваха да играят. Трябваше да се досетя.

— Приятен ден — каза му Били.

 

 

Когато Били излезе от сградата на голф клуба, Кори и Морис щурееха на паркинга. Често го правеха и той реши, че са твърде самонадеяни. Беше нужно, за тяхно собствено добро, да ги свали по-близо до земята. Хвърли сака със стиковете на Кори и им каза:

— Тони Джи ви хвана.

Двамата примряха. Чиракуването, докато станеш измамник, означаваше непрекъснато подлагане на изпитания и при сегашното се бяха провалили грозно.

— Колко зле се прецакахме? — попита Кори.

— Достатъчно. Схемата с конните състезания е слаба. Тези маймуни можеха да ме смелят и да ме изпратят в болница. Добрата новина е, че все пак се получи. Гейб отново е свободен човек.

— Съжалявам за издънката — казаха двамата едновременно.

— Зарежете съжаленията. Трябва да действате по-добре, да започнете най-после да обмисляте нещата щателно, Ясен ли съм?

Двамата обещаха следващия път да внимават повече. Разговорът беше кух и Били започна да се пита дали тези двамата имат качествата, нужни за да се справят в град, който е безмилостен като Вегас.

Подкара назад към града. Слънчевата светлина създаваше заслепяващи отблясъци по предното стъкло на колата. На кръстовището с Ръсел Роуд спря на червен светофар и погледна телефона си за съобщения. Имаше пет обаждания от Айк и предположи, че нещо се е объркало.

— Какво има? — попита, когато чу гласа на Айк.

— Дусет те търси. Става някаква гадост.

— Загазил ли съм?

— Това е меко казано — отговори Айк тържествено.