Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Били Кънингам (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Take Down, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Суейн

Заглавие: Казино

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 10.09.2018

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-873-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17226

История

  1. — Добавяне

53.

Били не се срещаше с хората си на служебните паркинги на казината за първи път. Казината бяха прекалено стиснати, за да инсталират там охранителни камери или да плащат на специална охрана, така че тези места се бяха превърнали в безопасни пристани за всички измамници, които обсъждат предстоящия си удар.

Асансьорът още не работеше, така че Били тръгна бързо нагоре по стълбите, към четвъртия етаж. Беше горещо като в пещ и когато стигнаха целта си, Айк и Ти Бърд пухтяха като парни локомотиви. Били смяташе, че са в добра физическа форма, но сега не беше много сигурен. Измамниците трябваше да имат бързи крака, по очевидни причини.

— Сигурен ли си, че тук е безопасно място за срещи? — попита Айк.

— Видя ли някакви камери на тавана? — попита на свой ред Били.

— Ами ако попаднем на хора от охраната или сигурността? Тези типове подозират всички. Ако те видят да се срещаш с хора на такова място, ще са сигурни, че нещо се мъти.

— Хората от охраната и сигурността са задължени да паркират на друго място и влизат в казиното през друг вход. Шефовете на казината не искат служителите по сигурността да се сближават с другия персонал, защото може да не докладват, ако ги хванат да крадат. Затова ги държат отделно.

— Този човек знае всичко — отбеляза Ти Бърд.

Излязоха от стълбището. Всички паркоместа бяха заети, с изключение на двете за инвалиди до вратата. Джипът на Кори и Морис беше вмъкнат във възможно най-тясното място. Хората на Били стояха отпред и бъбреха за незначителни неща. За всеки страничен наблюдател приличаха на група приятели, излезли да се забавляват за деня. Нищо във външния им вид не подсказваше с какво се занимават.

— Здравейте. Как сте всички? — попита Били.

— Тук сме сами. Проверих — каза Травис.

— Добре. Искам да ви представя приятелите си, Айк и Ти Бърд. Те ще участват в операцията ни днес следобед. Ако сте добри, ще ви покажат пръстените си от Суперкупата.

Биячите поздравиха под нос. Хората му отговориха по подобен начин. Двете страни известно време се изучаваха с очи.

— Да видим стоката — каза Били.

Гейб извади сака от джипа и му го подаде. Той го взе и погледна вътре. Осем милиона в златни чипове от казиното.

— Изпробвахте ли ги? — попита.

— Всякак. Идеални са — отговори Гейб.

— Добра работа.

Млъкна. Някаква трепкаща светлина привлече вниманието му. Не изглеждаше естествена и той мина между две коли докато застана до прозореца към задната част на казиното, където имаше басейн и два светлосини тенискорта. Опита да определи откъде идва светлината, но не можа. Травис дойде до него.

— Нещо не е наред ли?

— Мисля, че видях отражение — отговори Били.

— Бинокъл?

— Може би. Или камера с телеобектив.

— Мислиш, че някой ни следи?

— В този шибан град винаги някой ни следи.

— Какво смяташ да направиш?

— Вече не го виждам. Може да не е било нищо особено.

Травис сниши глас:

— Откъде намери тези палячовци?

— Дълга история — прошепна Били в отговор.

— Не им вярвам.

— И не трябва.

— Ясно.

Били се обърна и се върна при хората си. Айк се хвалеше на Кори и Морис с пръстена си от Суперкупата, а Ти Бърд бъбреше с Пепър и Мисти. Гейб стоеше настрана, стиснал сака с фалшивите чипове пред гърдите си, сякаш някой заплашваше да ги вземе.

— Слушайте всички — каза Били. — След няколко часа ще направим най-големия удар, който този град е виждал от много време. Искам за няколко минути да ми отделите цялото си внимание.

Разговорите спряха, всички се скупчиха около него.

— Ето за какво иде реч. Малко след четири часа Айк и Ти Бърд ще отидат до касата и ще разменят осем милиона в златни чипове срещу куфарче с непроследими платежни нареждания на стойност осем милиона. Така, с две думи, ще оберем заведението. Ти Бърд ще се преструва на наркодилър и трябва да има подходящи дрехи. Трябва също така да му отрежете плитките.

— Помислих къде би трябвало да стане преобразяването и реших, че апартаментът ми в хотела ще е най-доброто място — продължи той. — Мисти и Пепър, елате в апартамента ми в два и половина с подходящи дрехи за Ти Бърд. Какво ще кажете, дами?

Мисти и Пепър кимнаха: лесна работа, няма проблем.

— Всеки от вас има роля в днешния удар — продължи Били. — Ти Бърд трябва да бъде придружен от две мексиканки, негова охрана. Мисти и Пепър, това сте вие. Черни перуки и много грим би трябвало да свършат работа. Ще ви е нужно и страховито облекло.

— Кой има жени за охрана? — попита Пепър скептично.

— Принс имаше жени охрана по време на турнето Пърпъл Рейн — напомни й Мисти. — Бяха с него по време на една от церемониите за награждаване.

— Помня ги. Изглеждаха опасни — каза Пепър.

— Ще се справите ли? — попита Били.

Двете потвърдиха.

— Гейб и Травис ще се преструват на тъпи туристи, които се шляят наоколо. Когато разменят чиповете, трябва да сте близо до касата — продължи той. — Работата ви ще е да пресрещнете всеки служител, който мине наблизо, и да отвлечете вниманието му в друга посока, далеч от касата.

— Няма проблем — каза Гейб.

— Разбира се — добави Травис.

— Кори и Морис, вие ще карате колата за измъкване. Отидете на летището и наемете червен шевролет „Малибу“, като използвате фалшива самоличност. Докарайте колата пред задния вход на казиното в четири без десет. Спрете до изхода и дръжте багажника отключен. Ясно?

— Защо точно червен шевролет „Малибу“? — попита Кори.

— Този модел се наема най-често във Вегас. Така за полицията ще е по-трудно да го открие, в случай че ви подгони.

— Разбрах. — Кори кимна.

— Малко след четири в залата за блекджек ще се създаде суматоха, която ще привлече вниманието на охраната. Тогава Айк и Ти Бърд ще разменят фалшивите чипове. След като вземат платежните нареждания, ще се измъкнат през задния изход, където ще ги чакат Кори и Морис. Четиримата ще отидат в къщата на Гейб и там ще се скрият. Гейб и Травис ще се въртят около касата още малко, за да се уверят, че всичко е наред. След това ще се измъкнат от казиното с Мисти и Пепър. Аз ще дойда при вас по-късно вечерта. Ще разделим плячката и ще излезем да вечеряме в чест на победата.

Млъкна за момент, за да прецени израженията им. Трябваше да осмислят доста информация и искаше да е сигурен, че всеки е разбрал много точно ролята си в операцията.

— Ако имате някакви въпроси, задавайте ги сега.

— Каква ще е суматохата в казиното? — попита Кори.

— Ще посоча на охраната група измамници, които искат да го оберат.

— Ще издадеш друга група измамници? — Кори сякаш не вярваше на ушите си.

— Не по начина, по който иска казиното. Няма да влязат в затвора и в крайна сметка ще спечелят от цялата работа.

— Как ще стане това? — настоя Кори.

Били лично беше учил Кори на кодекса на измамниците, както и всички други, които някога бяха действали с него. Кодексът показваше как трябва да се играе играта и какви правила трябва да се спазват. Разроши косата на Кори и изчака младежът да се успокои.

— Довери ми се за това — каза му. — Всичко ще е наред.

— Добре.

Приключиха и Били каза довиждане на екипа си. Понеже имаше вероятност да не ги види доста време, ако нещо се обърка, поговори с всекиго поотделно. След това тръгна към стълбите с биячите. Пред изхода спря, сякаш бе забравил нещо.

— Не дадох на момичетата ключа за апартамента ми. Чакайте ме долу, идвам веднага.

Биячите тръгнаха по стълбите. Той се върна на мястото, където беше паркиран джипът. Всички се бяха качили, готови да тръгват. Дясното стъкло слезе надолу и Мисти показа глава.

— Ей, страннико, какво има?

Били извади ключа от апартамента от джоба си и й го подаде.

— Това ще ви трябва. Това е сграда А, апартамент 1841. Какво мислите за новите ми приятели?

— Отрепки — отсече Мисти.

— Напълно вярно — добави Пепър, която също показа глава на прозореца. — Две торби боклук.

— Не бих им поверил дори парите за обяд на детето ми — каза Гейб от задната седалка.

— Не ги харесваме — добави Кори.

Били опря длани на отворения прозорец.

— Инстинктите ви са добри. Тези момчета възнамеряват да ни измамят. Забравете това, което ви казах, че трябва да тръгнете с тях с наетата кола. След като стане размяната в касата, искам да подмените куфарчето и да изчезнете от казиното възможно най-бързо. Ще се справите ли с подмяната?

Това беше първата улична измама, която Били беше научил, докато чиракуваше, и на която бе научил всички, с които работеше. Беше сигурен начин да разделиш заплес от парите му. Всички в колата бяха сигурни, че ще се справят.

— Добре. Травис, ти ще ги примамиш, Гейб ще направи размяната, а Мисти и Пепър ще ги разсейват. Ще трябва да намерите още едно кожено куфарче. Кори и Морис, погрижете се вие. Всички наясно ли са какво трябва да направят?

Всички потвърдиха. Всички бяха в играта.

— Хайде. Да забогатеем заедно.

Били тупна с длан по покрива на колата и си тръгна.