Джеймс Суейн
Казино (43)

42.

Били прекъсна връзката и се зачуди дали не е време да бяга.

Дусет беше наредил на Айк и Ти Бърд да хванат Били, когато отиде в хотела, и да го отведат в стая 1444, в главната сграда. Стая 1444 беше онази, в която бяха измъчвали и убили Рики Бозуел. Така наречената камера за мъчения.

Дусет бе решил да му види сметката. През изминалите два дни Били беше пуснал толкова много лъжи, че нямаше как да разбере заради коя точно сега има проблеми. Или може би самото количество на лъжите беше наклонило везните? Нямаше значение. Дусет искаше да го премахне. Защо иначе тази паника?

Замисли се дали да не изчезне. Това обаче означаваше да остави екипа си да се справя с последиците. Крънчи беше обещал да даде имената на хората му на полицията, ако не е сговорчив. Екипът му щеше да изгори, а бордът по хазарта рано или късно щеше да открие и него, така че щеше да изгори и той.

Можеше да бяга, но нямаше как да се скрие.

Трафикът беше жесток. Слънчевият следобед преминаваше в полуздрач, туристите излизаха от хотелите и изпълваха тротоарите и пешеходните пътеки по „Стрип“, нетърпеливи в очакване на забавленията.

Когато стигна до „Галакси“, вече беше тъмно. Даде ключа от колата си на пиколото и влезе. Отсъствието му бе дало страхотен резултат и не съжаляваше. Ако имаше късмет, нямаше да го накарат да страда.

Айк и Ти Бърд бяха във фоайето. Бяха захвърлили новите дрехи и се бяха върнали към черния цвят. Не размениха думи, само кимания. Двамата изглеждаха тъжни. Мечтите им за милиони май бяха заминали в тоалетната.

Качиха се в служебния асансьор. Айк набра код на клавиатурата, но вратата не се затвори и това го ядоса. Набра кода пак. Този път се получи и Айк натисна бутона за четиринайсетия етаж. Асансьорът потегли нагоре.

Били си представи, че може да се наложи да се чупи, преди да го убият, и в такъв случай смяташе, че ще трябва да използва служебния асансьор, за да се измъкне от сградата. Видя цифрите, които набира Айк, и ги повтори три пъти наум, за да ги запомни за бъдеща употреба.

Вратата се отвори на четиринайсети етаж. Били се прокашля и каза:

— Беше ми приятно, господа. — Чу ги да сумтят утвърдително.

Излязоха от асансьора и тръгнаха по дългия коридор. Виждаше се, че работите по завършване на етажа не са напреднали никак — от стените стърчаха кабели, на места имаше небоядисани стени, купчини боклуци. Стигнаха до стая 1444 и Айк спря и попита:

— Страх ли те е?

Били поклати глава. Старецът му му беше показал как един мъж трябва да напусне този свят. Три дни без животоподдържащата машинария, без храна и вода, само мъчително дишане с изгнили дробове… докато накрая тялото не рухна, защото сърцето не издържа повече. Баща му си отиде с удовлетворено изражение, сякаш искаше да каже: видя ли, синко, какво значи твърда решимост?

— Хайде, да влизаме — каза Били.

Влязоха в апартамента. Нищо не се бе променило след онази вечер — задължителните кадри от филми с велики мъртви кинозвезди по стените, плоският телевизор, който показваше канала на казиното.

— Има ли някой? — извика Айк.

— В спалнята сме — чу се гласът на Шаз от другата стая.

Били тръгна натам, готов да срещне съдбата си. Точно така би се държал неговият старец в тази ситуация, а той беше негов син. Айк и Ти Бърд подтичваха, за да го настигнат.

Вратата на спалнята беше открехната. Били я отвори с крак и влезе.

— Чух, че ме търсите.

Дусет, жена му и Крънчи си устройваха парти — ядяха ребърца, пилешки крилца и други деликатеси на грил, които бяха поръчали от румсървиса. На телевизора вървеше нискобюджетен екшън, без звук. Имаше и други неща. На малката масичка видя линии кокаин и ролка индустриална лепенка. На леглото, завит под покривката, лежеше човек, явно омотан във въжета, с черна качулка на главата. Гърчеше се, сякаш искаше да се измъкне. Първата мисъл, която мина през главата на Били, беше, че не той ще умре. Втората — че нещастникът на леглото е пътник.

— Защо се забави толкова? — попита Дусет и облиза барбекю соса от пръстите си.

— Имаше лош трафик. Кой е това? — попита Били.

— Крънчи хвана друг измамник в казиното днес следобед.

— Да не се е спънал в него?

— Мълчи, малко копеленце! — изръмжа старецът.

Били отиде до леглото, за да види по-добре пленника. Беше на „ти“ с повечето измамници от града и се питаше дали нещастникът не е някой, когото познава.

— Нужно ли е това? — попита.

— Правилото е на Рок — каза Дусет. — Той иска да чистим всички измамници, които хванем. Без теб, разбира се. Ти си специален.

Тялото на леглото извика сподавено. Били не можеше да направи нищо и видя как Дусет смърка линия кокаин, която би изправила на нокти цяла армия.

— Да чуем за голфа ти. Това ли са Циганите?

— Те са — отговори Били.

— Защо си сигурен?

— Приказвахме на игрището. Хванах ги в няколко лъжи. Дребни неща от рода на училището, в което са учили. Определено са те.

— Добре. Сега ми кажи как възнамеряват да измамят казиното ми.

Били смяташе да пази това за себе си възможно най-дълго, но реши, че няма да е разумно да мълчи повече.

— Ще използват сватбената рокля — каза той.

На хубавото лице на Дусет се изписа недоумение.

— Сватбената роля е част от измамата. Младоженката ще носи китайска имитация, направена от синтетичен материал. Видях я в пробната и ми мина през ум, че синтетиката е по-здрава и не се къса така лесно като коприната. Това ми подсказа каква е идеята.

— Ти наясно ли си какво казва? — попита Дусет Крънчи. Старецът кимна.

— Били е напипал нещо. Продължавай да говориш, хлапе.

— Ще използват роклята, за да внесат в казиното манипулирано оборудване. Младоженката ще носи кожен колан около кръста с висящи ремъци отпред и отзад. Оборудването ще виси между краката й. Може да ходи сковано, обаче това не е необичайно за жените, облечени с такива рокли. Предполагам, че ще носи резервна кутия.

— Смяташ, че ще има замесено крупие? — каза старецът.

— Да, също и шеф на смяна. Имате няколко маси за блекджек с високи залози. Ще атакуват тях.

— Как ще бъде манипулирана кутията?

— Ще е подредена и маркирана. Ще смучат от казиното цяла нощ.

Старият измамник се ухили.

— Както направихме в „Мираж“, само дето използвахме дамската чанта на една разсеяна госпожа, за да подменим кутията. Колко отмъкнахме онази вечер?

— Двеста хилядарки.

— Какви ги дрънкате? — попита Дусет и избърса текналия си нос със салфетка. — Запомнете този разговор и ми го преведете на човешки език.

Били не беше чувал собственик на казино да признае, че не разбира. Дните на Дусет бяха преброени, ако продължеше да тръби колко е глупав.

— Младоженката ще носи под роклята си кутия за раздаване на блекджек — обясни Били. — В нея има осем тестета карти, взети от казиното ти, от шеф на смяна. Тези тестета се подреждат и маркират. Циганите сватбари ще влязат в казиното и ще застанат зад определена маса. Тази маса ще бъде блокирана — участват дилърът, шефът на смяната и играчите. Хората от сватбата ще отвличат вниманието, кутията ще бъде подменена с тази от масата. Нормалната кутия ще отиде в роклята и сватбарите ще си отидат. След това играчите ще печелят всяка ръка, защото картите ще са подредени. Когато кутията се изпразни, дилърът ще размеси тестетата и ще започне нов кръг. Сега играчите ще разпознават картите по гърбовете им и ще продължат да ви грабят. Ще загубите цяло състояние.

— Кутиите обаче са захванати с вериги за масите — възрази Дусет. — Не могат просто да бъдат подменени, нали?

Всеки път, когато отвореше уста, Дусет сипеше бисери.

Били погледна Крънчи и му даде отегчено думата.

— Веригата ще бъде срязана с резачки, скрити в сакото на шефа на смяната — каза Крънчи, — а обработената кутия ще бъде закрепена с нова верига.

— Правил си го — отбеляза Дусет.

— В предишния ми живот. Да — отговори старият измамник.

— Значи така ще ни оберат. Хубавецът не ни е излъгал?

— Били казва истината. Така ще стане.

Тялото на леглото изпъшка — молеше за милост. Будеше жалост, но присъстващите в стаята се преструваха, че не чуват. „Последният вопъл на умиращ човек“, помисли си Били.

След като получи образованието си, Дусет прекоси стаята и отиде при Били. Ръгна го в ребрата.

— Въпреки всичко нещо с теб не е наред. Това е проблем, защото разчитам да хванеш тези задници. Ако нещата се развият зле, Рок ще излезе от релси. Разбираш ли какво ти говоря? Този човек не взема пленници.

— Можеш да ми се довериш. Няма да те издъня — каза Били.

— Там е работата, хлапе. Не ти се доверявам и никога няма да ти се доверя. В моя свят доверието се печели. Е, ще ти дам възможност да спечелиш доверието ми.

Били едва не попита „как“, но замълча. Знаеше какво се задава. Беше ясно, като носа на физиономията му. Дусет отиде до леглото и дръпна черната качулка от главата на жертвата.

— Искам да пуснеш куршум на тази отрепка — каза Дусет. — Ако го направиш, ще имаш доверието ми. Мислиш ли, че можеш?

Били прецени вариантите. Нещастникът на леглото беше пътник и бездруго и той не можеше да направи нищо, за да му помогне. Би могъл обаче да спаси себе си. Погледнато по този начин, наистина нямаше избор.

— Разбира се — отговори, след като преглътна буцата в гърлото си.

— Кажи го, хлъзгаво малко влечуго! — каза Дусет.

— Ще го застрелям.

— Много добре.

Тялото се сгърчи под завивката. „Може би нещастникът ще се задуши и ще ми спести неприятностите“, помисли си Били.

Дусет дръпна качулката.

Не беше мъж, а жена. Устата й беше залепена с индустриална лепенка.

Разпознаването дойде като удар в корема. Били помисли, че ще му призлее.

Беше Магс. Беше изплакала очите си.