Джеймс Суейн
Казино (64)

63.

Докато чакаха агентите да се върнат, Били и адвокатът му водеха празни разговори. Най-напред обсъдиха времето, което беше шега, защото във Вегас е слънчево почти всички дни от годината. След това обсъдиха слуха, че Ен Би Ей може да допусне свой отбор в града, което също беше шега, защото лигата се опасяваше, че градските комарджии ще уредят всички мачове. Не говореха за нищо съществено, защото знаеха, че скрита камера в датчика за дим на тавана ги записва. Магнетофонът беше там само за заблуда, за да приспи вниманието им.

Агентите се върнаха, физиономиите им бяха безизразни. Застанаха пред Били и адвоката му. Лабади беше в средата. При борда по хазарта нямаше стратегия „добро ченге — лошо ченге“. Тези хора не бяха ничий приятел и никога нямаше да бъдат.

— Искаме да сключим споразумение с теб — заговори Лабади.

— Много добро споразумение — добави Зандър.

— Споразумение, което трябва да приемеш — каза Трикарико.

— Целият съм слух — отвърна Били.

— Ще запишем версията, която току-що ни разказа, дума по дума, и ще я подпишеш — каза Лабади. Тя ще стане официална версия за случилото се в казино „Галакси“ вчера следобед. Ще се придържаш към нея каквото и да се случи и няма да се отклоняваш и на милиметър, особено ако говориш с медиите. Как ти се струва това?

— Мога да го направя — каза Били.

— Искаме също така да ни кажеш къде са осемте милиона в платежни нареждания — продължи Лабади. — Ако направиш това, пускаме те да си вървиш.

— Платежните са в жената от снимката — каза Били.

— Знаем. Искаме да ни кажеш името й.

— Не знам името й.

— Хайде стига, Били. Тази жена работи за теб.

— Не, не работи за мен.

— И двамата знаем, че лицето на тази жена е записано от камерите. Лабади заговори без заобикалки. — Ще прегледаме всички записи от камери с помощта на О Си Ар и ще разберем коя е. Ще я открием. Знаеш какво е О Си Ар, нали?

— Софтуер за оптично разпознаване на символи. Да, чувал съм за това.

— В такъв случай знаеш, че този софтуер вече може да разпознава не само букви, но и лица. И никога не греши. Така че направи си услуга и ни кажи името й. Ще мине леко. Имаш думата ми.

Макар първоначално да е създаден за сканиране на печатен текст от хартия, О Си Ар вече е много важен инструмент на правоохранителните агенции. Компютърът създава алгоритъм на база на физическите характеристики на заподозрения и го сравнява с изображенията от охранителните камери. Когато се появи съответствие, компютърът бележи съответния кадър. С помощта на този софтуер агентите на борда щяха да открият Мисти, без дегизировка, на други записи от казината и да я открият.

Това обаче щеше да отнеме време. Дни, може би седмици, преди да открият запис с нея. Достатъчно време, та Били да успее да й спаси задника. Той се наведе напред и каза:

— Тази жена никога не е работила за мен и не знам коя е. Сега, искате ли да подпиша показанията си, или не?

— Държиш се като глупак — каза Лабади. — Твоите топки са в менгемето.

Златната писалка на адвоката беше на масата. Били я взе и каза:

— Готов съм, когато сте готови вие.

Били излезе от центъра за задържане като свободен човек. Андърман предложи да го откара с колата си и двамата тръгнаха към общинския паркинг на Люис Авеню, където адвокатът я бе оставил.

— Накъде? — попита, когато потеглиха.

— Трябва да взема моята кола от пиколото на „Галакси“ — отговори Били.

— Ще те посъветвам да не се връщаш там.

— Колата ми трябва.

— Някой от приятелите ти не може ли да я вземе вместо теб?

Били не би поискал от хората си да правят неща, които сам той не би направил.

Андърман изостави темата и пусна местна радиостанция, която предаваше класическа музика, когато не просеше дарения. Заслушаха една от симфониите на Бетовен. Движеха се на юг, към „Стрип“, и красивата музика се блъскаше с грозната гледка на снощните пияници, които залитаха по тротоарите с чаши алкохол в ръка.

— Какво стана с жената на Дусет? — попита Били. Реши, че адвокатът му би трябвало да знае.

— Чух няколко версии — отговори Андърман. Най-вероятната е, че е застреляла едната от двете пазачки на Рок, убила другата, като разбила черепа й с пепелник, и е захапала Рок за шията, като е прекъсната югуларната му вена. Направила е всичко това със забит в гърдите нож. Когато агентите я открили, кръвта й е била изтекла. Познаваше ли я?

— Малко.

— Ще за жена беше?

— Таеше в себе си много гняв.

— Искам да ти задам един въпрос. Има ли наистина наемен убиец, който се казва Ламонт Парис?

— Има, разбира се. Видях плакат, че се издирва, когато веднъж отидох до пощата, за да получа пратка. Името звучи приятно.

Казино „Галакси“ беше само на една пресечка. Пътуването им беше почти приключило.

— Искам да направиш едно-две неща за мен — каза Били. — Моя приятелка, Маги Флин, трябва да бъде измъкната от затвора. Това ще е твоята роля.

— Измамничка ли е?

— Не. Монахиня.

— Ще видя какво мога да направя.

Били се обърна странично на седалката.

— Ако се наложи да подкупиш съдия, не ми пука. Просто я измъкни.

— Бъди разумен, Били. Дори не знам в какво са я обвинили.

— Не този отговор искам да чуя.

— Какво искаш да ти кажа?

— Искам да я измъкнеш от ареста. Веднъж ми каза, че половината политици в града са ти в задния джоб. Дръпни им конците — не ме интересува колко ще струва.

— Не мога да обещая нещо, което не мога да изпълня.

Били улови мишницата на Андърман и стисна силно. Болката беше неочаквана и колата свърна опасно към съседната лента, докато адвокатът отново овладее управлението.

— Заболя ме — каза Андърман.

— Измъкни Маги Флин от ареста.

— Добре, добре. Ще намеря начин да отърва приятелката ти. Сега ме пусни.

Били пусна ръката на адвоката и пак впери поглед в пътя напред.

— Искам също така да откриеш къде е хоспитализиран онзи, когото простреляха. Прати ми името на болницата в съобщение.

— Защо искаш да знаеш това?

— Искам да му изпратя цветя. Престани да задаваш толкова много шибани въпроси.

Стигнаха до главния вход на „Галакси“. Казиното беше отворено и работеше, а с управлението се бе заел временен мениджърски екип. Навсякъде другаде щеше да остане затворено до края на разследването, но във Вегас нещата не ставаха по този начин.

Андърман отби в сектора на пиколото и натисна спирачката. Със сдържания гняв на баща, който назидава сина си, размаха пръст пред лицето на Били и каза:

— Искам да ме чуеш. Ти си умно хлапе и имаш повече животи и от котка. Късметът ти обаче ще свърши. Това се случва с всеки престъпник, който си мисли, че може да победи този град. Рано или късно всички изпадат от играта и от този момент следва едно дълго хлъзгане надолу. Когато късметът ти свърши, бордът по хазарта ще те разпне на кръст, заедно с екипа ти. Тази жена от снимката, която държи платежните нареждания, е особено уязвима. Тя е пътник, ако още не си го разбрал.

Мисти не беше пътник. Били беше измислил как да я отърве. Щеше да му струва доста, но пък това важи за всички неща, които те държат настрана от затвора.

— Свърши ли? — попита Били.

— Засега — отговори адвокатът.

— Не забравяй да ми пратиш името на болницата — каза Били и слезе от колата.