Джеймс Суейн
Казино (10)

9.

Петте украсени с дърворезба маси за блекджек на салона бяха достойни за двореца Версай. До всяка стоеше изряден дилър в неподвижно очакване на клиенти. До средната маса Били видя привлекателна афроамериканка с дълги тънки пръсти. Това би трябвало да е Джази — показващата картите дилърка, която щеше да направи Били и екипа му много богати.

— Тази дама се нуждае от компания. Ще седна тук — каза Били.

— Джази, погрижи се за мистър Пико както подобава. Той е много специален клиент. — Шаз се обърна към Били и добави: — Уведомете ме, ако имате нужда от още нещо, мистър Пико.

— Да, благодаря. Благодаря и за билетите.

— Моля, няма защо.

ВИП домакинята се върна зад бюрото си, за да чака следващия добре подплатен левак да прекрачи прага на салона. Били седна, извади две пачки от джоба на блейзъра си и ги тупна на масата. Появи се шефът на залата, със строго изражение. Под бдителния му поглед Джази скъса книжните ленти на пачките преброи парите и каза:

— Десет хиляди.

Шефът кимна.

Джази пусна парите в процепа на масата, отброи чипове за десет хиляди от подноса си и бутна купчинките към единствения клиент.

— Желая ви късмет, сър.

Погледът на Били бе прикован в купчината златни чипове в подноса на Джази. Досега не беше виждал чипове от злато и подозираше, че това е специална промоция за най-богатите клиенти на „Галакси“.

— Тези златни чипове нещо ново ли са? — попита той.

— Да — отговори шефът гордо. — Ние сме единственото казино в града, което позволява клиентите да играят със златни чипове. Струват по сто хиляди всеки.

— Уау! Може ли да разгледам един?

— Джази, покажи на мистър Пико златен чип.

Джази извади златен чип от подноса си и го сложи на сукното, за да може Били да го разгледа. Беше опитвал да подправя чипове от различни казина, но никога не се получаваше. Дори при последната, най-пълна цветова гама оцветители се оказваше невъзможно да се постигне точният цвят. След това имаше проблем и с микроелектрониката под етикета, която даваше възможност на казиното да проследява местоположението на всеки чип. Поради тези две пречки фалшифициране на чипове от казино можеше да се види само по филмите.

— Красив е, нали? — попита шефът на залата.

— Да, наистина. За съжаление, не е за категорията ми — отбеляза Били.

— Не е за категорията на повечето хора. Ако имате нужда от нещо, само ме уведомете.

Шефът се отдалечи. Били сложи оранжев чип за хиляда долара в кръга за залозите и каза:

— Дай ми печеливша ръка.

Джази започна играта. Докато вадеше неговите карти от тестето, ръката й леко помръдваше встрани. Били наклони едва забележимо глава и успя да види нейната втора карта, мушната под първата. В играта на блекджек скритата карта на дилъра остава скрита до края, което дава предимство на казиното. Ако знаеш каква е стойността на тази карта, шансовете рязко се изместват в твоя полза.

Той спечели ръката и добави към чиповете си хилядарка. След още четири раздавания тя го направи пак. Само че Били нямаше как да криви глава, без шефът да забележи и да го изхвърли от салона.

— Къде мога да намеря пепелник? — попита той.

Донесоха му пепелник на масата. Той извади кутия „Марлборо“ от джоба на блейзъра си, запали цигара и остави кутията на масата, с капаче обърнато към Джази. Тази кутия също беше творение на Гейб. Вътре беше скрито правоъгълно огледалце под ъгъл от 45 градуса. През процеп в горната част на кутията се виждаше скритата карта на Джази, когато я повдигаше нагоре. Скоро Били излезе напред с двайсет хиляди. Ако залозите му бяха по-големи, би могъл да удари двеста хиляди долара. Крънчи се бе оказал прав в преценката си за Джази. Тя беше най-добрият актив в града. Сега обаче Били не беше тук, за да краде парите на „Галакси“. Сега целта му беше да се представи пред мениджърите като смотаняк.

Загуби спечеленото, като не преставаше да бъбри за незначителни неща с Джази, и научи графика й за близките дни. През уикенда работеше друга смяна, тя щеше да е на работа в понеделник вечерта. Това му осигуряваше три дни, за да изгради представата за себе си, преди да направи удара.

Сервитьорка му донесе нова чаша шампанско. Той й даде бакшиш и й намигна. Тя се отдалечи твърде бързо и в главата му светна тревожна светлина.

Огледа се. Салонът беше съвсем празен. Другите дилъри и шефът на залата бяха изчезнали. Шаз също не беше зад бюрото си.

Кръвта му изстина. Нещо го беше безпокоило и сега си даде сметка какво е. Нямаше възбуда. Когато играч заложи хиляда долара, особено ако е богат и напълно непознат, винаги се усещаше някаква възбуда. В салона на „Галакси“ обаче цареше пълна тишина.

Обърна се към Джази.

— Къде отидоха всички?

Джази се огледа. Опустелият салон като че ли изненада и нея.

— Знам ли? Сигурно са излезли да почиват.

— Всички едновременно?

— Да. Изглежда странно.

Беше време да изчезва. Събра чиповете си, взе цигарите от масата и стана.

— Беше ми приятно — каза на Джази.

— Желая ви приятна вечер — отвърна тя.

Той отиде до входа на салона. Страхът да не го хванат никога не напускаше мислите му — това беше рискът, който съпътстваше наградата. Когато отвори вратата, погледна назад през рамо. Шефът се бе появил и бе застанал пред масата на Джази. Погледите им се срещнаха. Изражението на шефа казваше всичко.

Разкрит!

Били забърза към главната зала на казиното. Ако успееше да се измъкне невредим през входа, щеше да хукне по улицата и да се смеси с хората по тротоарите. Томас Пико щеше да изчезне и никога повече нямаше да се появи. По-късно щеше да прибере колата си. Не беше дал името си на портиера и след няколко дни щеше да изпрати Леон да я вземе.

Мина през казиното без проблеми. Когато влезе във фоайето на хотела, пулсът му беше нормален. Реши, че е избегнал куршума. Усещането не продължи дълго.

Във фоайето го чакаше Шаз. Беше зарязала вечерната рокля и сега беше с прилепнали кожени панталони и черно яке с цип, като доминираща садо-мазо кралица от каталог. В очите й видя ледена омраза.

От двете й страни стояха двама кошмарни чернокожи биячи. Бяха големи като планини и го оглеждаха, както котка оглежда безпомощно канарче в кафез.

Били отстъпи назад, защото нямаше накъде да бяга.

— Хванете го — изсъска Шаз.