Джеймс Суейн
Казино (53)

52.

Били последва Шаз покрай басейна. Разминаха се с група млади същества по бикини. Уикендите бяха любимото му време във Вегас. В петък вечер в хотелите пристигат коли с калифорнийски номера, от които слизат тълпи момичета, стиснали чанти с багаж за един ден и възглавници. Тези момичета често се настаняват по пет-шест в стая, спят на пода и делят храна, донесена от къщи. Казината нямат нищо против, защото момичетата привличат мъжете, както медът привлича мечките.

Шаз извади мобилния си телефон и спря край басейна. Беше копие на басейна от хотел „Бевърли Хилс“, с розови кабани и раирани шезлонги.

— Кънингам е при мен. Ти къде си? — попита Шаз по телефона. — Обядваш? Идваме веднага. — Обърна се към Били. — Рок иска да говорите за бизнес.

— За какъв бизнес? — попита той.

— За нашия бизнес.

Подът на кафенето беше като шахматна дъска, върху която бяха подредени метални маси, които обслужваха хората около басейна. Сервитьорка ги придружи до една врата, преградена с плюшено въже. Откачи въжето и ги въведе в друга зала. Там, на маса в ъгъла, се хранеше Рок. Наркобосът беше по нелепо малки бански и приличаше на шоколадов Буда. Пазителките му бяха по бикини и фланелки с дълги ръкави, за да прикриват ножовете, които носеха в кании над китките.

— Върви си — каза Рок на сервитьорката. На Айк и Ти Бърд нареди: — Стойте в ъгъла.

Биячите отидоха в ъгъла, а сервитьорката излезе.

— Вие двамата седнете — добави Рок.

Били и Шаз се настаниха. Рок продължи да яде запушващ артерии чийзбургер с двоен бекон. Когато приключи, взе порция покрити с кетчуп пържени картофи. Разговорът нямаше да започне, преди той да е готов да започне. Някога, у дома, Били познаваше наркодилъри, които вкарваха хората си с тях в тоалетната, за да гледат, докато се напъват върху клозетната чиния. Това беше вид тормоз, предназначен да им покаже кой е босът.

— Чух, че снощи си убил жена — заговори Рок накрая. — За първи път ли ти беше?

Били си даде сметка, че го пробва, и остана съвършено неподвижен.

— Да — отговори.

— Как се почувства?

Били сви рамене — не беше сигурен как да отговори.

— Слушам.

— Изтръпнах. После ми мина.

— Какво направи, след като я погреба?

— Вечерях.

— Беше гладен?

— Да.

— Не ме лъжеш, нали?

— Не. Бяхме гладни и отидохме да хапнем.

Рок го изгледа хладно.

— В кой ресторант?

— Бразилски, за стекове. Казва се „Фого де Чао“, на „Ийст Фламинго“. Трябва да опиташ някой път. Стековете са страхотни.

— Сериозно ли? — Рок се обърна към биячите. — Истината ли казва хубавецът?

— А-ха. Най-добрите стекове в града — отговори Айк.

— Не се шегувай с мен, задник! Ядохте ли там снощи, или не!?

— Да, сър, ядохме — отговори Айк.

Рок скръсти ръце над огромния си търбух и се оригна.

— Преди време за мен работеше един тип, наричаха го Магистралата. Работата му беше да продава пакетчета кокаин на изходите от магистралите. В един момент реши, че иска да се издигне в организацията, да стане лейтенант, така че реших да го изпробвам. Трябваше да премахна конкурент и поръчах на Магистралата да го убие. Закарах го на място, за да гледам какво прави. Той приближи до онзи тип на ъгъла, гръмна го и скочи в колата ми. Когато подкарах, повърна на тапицерията. Не понасяше да гледа кръв.

Рок поклати глава при спомена. Мексиканките се усмихваха мълчаливо.

— Магистралата беше нещастник, затова се отървах от него — каза Рок. — Ти, от друга страна, имаш качествата, които са нужни, за да се присъединиш към моята организация. Интересува ли те предложението ми?

Това беше интервю за работа. Били опита да остане равнодушен.

— Искаш да продавам дрога за теб?

— Поне сто души продават дрога за мен — отвърна Рок. — Искам да пазиш казиното ми. Да пречиш на измамниците да крадат парите ми. Ще ти плащам много добре, ще ти дам кола, апартамент на покрива с голяма тераса, дрога колкото искаш, жени. Няма да съжаляваш, че работиш за мен. Нали?

— Рок е най-добрият — потвърди Шаз.

— Е? Какво ще кажеш? — попита Рок. — Идваш ли при нас?

Били не беше от тези, които се отказват от възможност, когато се появи. Само един човек би могъл да му попречи да ограби казино „Галакси“ днес следобед и това беше неговият стар приятел Крънчи. Ако инстинктът на стареца сработеше, той би могъл да усети какво се случва и да надуе свирката срещу Били и екипа му, така че всичко да рухне върху главата му.

— Последния път, когато проверих, Крънчи пазеше казиното — отвърна Били. — Той ще остане ли? Ако остане, отговорът ми е „не“. Няма да работя с този задник.

Рок не обичаше да му поставят условия. Взе бастуна си от пода и тупна с дръжката Били по рамото, така че той трепна от болка.

— Дързък си, дребен. Ще отговоря на въпроса ти, но само сега. Крънчи е минало.

— Тогава приемам — каза Били.

— Добре. Ще се срещнем в кабинета на Дусет в два, за да обсъдим как да попречим на тези задници да ме оберат. Не закъснявай.

— Ще бъда там — отговори Били.

— Не ме карай да съжалявам за решението си.

— Няма да съжаляваш.

— Сега върви и ме остави да си довърша обяда. — На Шаз каза: — Остани малко. Трябва да обсъдим някои неща.

— Разбира се, Рок.

Били едва не се разсмя, докато излизаше от кафето с биячите. Зад гърба си имаше някои сериозни трикове и заблуди, но това сега надминаваше всичко.

Телефонът започна да му говори. Ново съобщение от Травис. Хората му бяха на служебния паркинг и го чакаха да се появи.

— Време е да се запознаете с екипа ми — каза той на биячите.