Джеймс Суейн
Казино (3)

2.
Сряда, три дни преди удара

Вегас е раят на ловките играчи — все пак има повече от сто казина, които никога не затварят. Ако си умен, можеш да заложиш пет операции и цяла нощ да теглиш пари като от банкомат — тук двеста, там триста — и всичко да се оформи като един добър доход за нощта.

Тези доходи плащат сметки, обаче къщи и хубави играчки се купуват с по-сериозни удари. Всяко казино има пукнатини в бронята, които могат да се използват. Всяко казино може да бъде излъгано. За целта измамниците задействат екипите си и се заемат със старателно планиране.

Хората на Били седяха в една мизерна дупка на улица „Фримонт“, наречена „Четирите дами“. Застоял цигарен дим, вкиснат парфюм върху дребни възрастни дами, които прахосват чековете от социалните служби пред игралните автомати, проблясващите машини — всичко това придаваше на мястото особен чар. Беше време за вечеря и се канеха да ударят заведението с около трийсет хиляди долара.

Екипът му беше от седем души, всеки от които имаше конкретна функция. Едрият тип, който хвърляше заровете, беше ловък майстор, казваше се Травис. Пищната брюнетка и червенокосата примамка в далечния край на масата за крапс бяха Мисти и Пепър. Двете момчета на колежанска възраст, които щяха да залагат и да задвижат играта, бяха Морис и Кори.

Били беше капитанът и даваше нарежданията. Нищо не се случваше без негово одобрение.

Казината познаваха Били, така че той вземаше мерки. Онази вечер беше по тениска без ръкави и фалшив крив преден зъб, заради който приличаше на недодялан селяк. Наоколо не се навъртаха хора от охраната, така че той даде знак на Травис да започва играта. Едрият тип взе заровете от масата и издекламира:

— Ала-бала, портокала!

Трима от казиното се грижеха за реда — ковчежникът следеше парите, дилърът се занимаваше със залозите и печалбите, третият местеше заровете по зелената маса с подобно на кука гребло. За да ги разсейват, Мисти и Пепър въртяха задници и показваха щедри деколтета. Преди да се включат в групата на Били се бяха занимавали с порно и изобщо не бяха от срамежливите.

Да откраднеш зар от маса за крапс е дръзка работа, но не и неосъществима. Травис хвърли единия върху масата и незабелязано прибра другия с палец в огромната си длан. Човешкото око може да следи само по един движещ се обект. Когато хвърленият зар отскочи от ръба, Мисти и Пепър се дръпнаха назад и се престориха, че вторият зар се е ударил в тях.

— Удари ме! — възкликна Мисти.

— И мен — припя Пепър.

— Зар на пода — обяви мъжът с греблото.

Травис опря ръка на масата и пусна откраднатия зар в чашата кока-кола на Били. Зарът потъна на дъното и изчезна. Ковчежникът изгледа Травис подозрително. Травис обърна празната си длан и му я показа.

— Внимавай повече следващия път — скара му се ковчежникът.

— Ще внимавам — съгласи се Травис.

Докато търсеха падналия зар, играта беше спряна. След малко прекратиха търсенето и онзи с греблото се върна на мястото си. Бръкна в една бяла пластмасова купа, извади нови зарове и ги хвърли на масата.

— По-леко този път — предупреди дилърът.

— Разбира се — отвърна Травис.

Взе новите зарове и ги хвърли. Били наблюдаваше тримата служители на казиното, за да се увери, че не подозират нищо. Никой не бе усетил какво става и Били тръгна към изхода с откраднатия зар.

 

 

Закрачи по тротоара от южната страна на „Фримонт“. Старият градски център беше пълен с долнопробни бърлоги, по тротоарите се разхождаха зловещи на вид проститутки и просяци. На ъгъла стояха Кори и Морис и пушеха. И двамата бяха къдрави и биха могли успешно да дублират актьора Даниъл Радклиф. Имаха амбицията един ден да имат собствени екипи и бяха готови да чистят тоалетни, ако Били го поиска от тях.

— Всичко наред ли е? — попита Кори.

— Всичко е наред — отвърна Били. — Вие, господа, готови ли сте?

Двамата сведоха очи. Били вярваше, че тези двамата са най-невинните на вид крадци в града. Това беше една от причините да ги привлече към отбора.

— Скоро се връщам — каза им.

— Чакаме — отвърна Морис.

Били влезе в закрития паркинг на „Фримонт“ и се качи по стълбите на второто ниво, където беше паркирана лимузината, която използваше в ударите. По-рано вечерта беше взел хората от екипа си от домовете им, а лимузината беше заредена със студени напитки и деликатесни сандвичи. Никой от измамниците, работили някога за него, не би могъл да каже, че не се е отнасял към тях добре.

Леон седеше на капака на лимузината, със слушалки на ушите и MP3 плейър. Беше почтен тип, обаче не даваше пет пари, че Били е мошеник. Да вози него и екипа му беше по-добре от продаването на дрога или сводничеството, с каквото се занимаваха немалко шофьори на лимузини, за да припечелят. Леон извади слушалките и каза:

— Зъбите ти са чудни. Откъде ги взе?

Били извади фалшивите зъби от устата си и ги пусна в джоба си.

— От „Парти Сити“. Имат интересни неща. Искам да се обадиш в „Голдън Стиър“ и да направиш резервация за осем. Поискай някоя от частните зали. Тази вечер сме на стекове.

— Кога?

— Нека да е след час.

— Готово, шефе.

Били отвори задната врата на лимузината. Гейб, седмият от екипа му, се бе изтегнал на задната седалка, гледаше баскетбол на малкия телевизор и преживяше сандвич. Видя Били и се изправи.

— Как мина? — попита Гейб.

— Травис тази вечер беше супер. Момичетата също.

Били бе открил Гейб в един мол, където работеше в магазинче за бижута, и съзря таланта, скрит във възпълните му ръце. Работата му беше да произвежда манипулираното оборудване от казината, което Били и екипът му използваха при ударите си — инвестиция, която се отплащаше щедро. Били извади зара от чашата и го подаде на Гейб. Той погледна резултата от мача за последно и изключи телевизора.

— Колко си заложил на тази игра? — попита Били.

— Кой казва, че съм заложил?

— Аз.

Гейб вдигна два пръста, за да покаже, че двайсет хиляди зависят от изхода на мача.

— Мислех, че си разорен.

— Имам кредитна линия от букмейкъра.

— Кой в този град е готов да ти заеме такива пари?

— Тони Джи.

— Обеща да стоиш настрана от тази акула. Следващия път, когато искаш да вземеш заем, ще дойдеш при мен. Ясен ли съм?

— Разбира се, Били. Каквото кажеш.

Гейб някога бе имал моден бижутериен магазин, но го бе изгубил, залагайки на колежански спортове. Пристрастяването му към хазарта беше тежко и Били се опасяваше, че заради тази слабост Гейб може да загуби живота си.

Сега извади от горното си джобче бижутерска лупа и огледа за момент серийния номер и несъвършенствата в логото върху откраднатия зар. Всички казина в града прибягваха до тези трикове, за да ловят по-лесно измамниците.

— Елементарно — каза бижутерът.

Гейб отвори протритото кожено куфарче, оставено на седалката. Вътре имаше стотина чифта зарове с логото на всички големи казина в Лас Вегас. Беше се сдобил с тях по най-разнообразни начини, включително и с подкупи за служители от казината. Всичките бяха заредени с внимателно прикрити капки живак. Когато ги хвърлиш на масата за крапс, печелившите комбинации се падат по-често, отколкото непечелившите.

Гейб извади чифт с логото на „Четирите дами“. С помощта на портативен инструмент за гравиране, включен в запалката на вратата, внимателно оформи серийните номера върху чифта обработени зарове. Когато изстинаха, отново взе инструмента и пресъздаде несъвършенствата върху логото. Свърши и подаде готовите зарове на Били.

Били ги вдигна към светлината и ги сравни с откраднатия зар. Серийните номера изглеждаха съвсем еднакви и на трите, както и несъвършенствата на логото.

— Не си загубил таланта си — каза Били.

— Благодаря — отвърна Гейб.

— Трябва да решим проблема ти. Ще те погуби.

— Някакви идеи?

— Чувал ли си за „Анонимните пристрастени към хазарт“?

— Не. Не мога да говоря пред групи.

— Ще идвам с теб.

— Сериозно ли го казваш?

— Разбира се, че го казвам сериозно.

Били извади телефона си, влезе онлайн и потърси сбирки на Анонимните пристрастени към хазарт в тяхната част на града. Намери две ежедневни срещи и показа екрана на Гейб.

— Избери едната. Преди това ще те заведа на обяд. Определи си следобеда за сбирката.

— Не може ли да почака? Не мисля, че съм готов за такива неща.

— Избери едната или ще се откажа от услугите ти.

— Не говори така. Само тебе имам.

— Тогава избирай веднага. Това е заповед.

— Добре. В един ще отидем на сбирката в клуб „Юнити“.

— Колко си хлътнал на Тони Джи?

— Много.

— Ще научиш ли някога?

— Ще ми се да можех да спра, не те лъжа, Били.

— Знаеш какво казват хората. Никое време не е по-подходящо от сегашното.

Били прибра телефона. Някога, когато се учеше как да измъква пари по улиците на Провидънс, бе мечтал да има свой собствен екип. Страхотна идея, само дето понякога имаше чувството, че ръководи разпасана детска градина.

— Клуб „Юнити“, утре точно в един — натърти.

— Ще дойда — обеща Гейб.

Когато Били понечи да слезе от лимузината, Гейб веднага пусна телевизора с дистанционното. Били остана на място и изгледа бижутера ядосано.

— Не чу ли какво ти казах ей сега?

— Стига де! Трябва да видя как ще свърши мачът! — изпъшка Гейб.