Холи Блек
Злият крал (8)

7

Живият съвет беше сформиран по времето на Елдред, уж за да помага на върховния крал да взема решения, и се превърна в група, с която е трудно да се спори. Не толкова защото министрите сами по себе си са много силни — макар че са си страховити, — а защото заедно те имат властта да вземат по-дребни решения за управлението на кралството. От онези малки решения, които, взети заедно, могат да вържат ръцете на всеки крал.

След провалената коронация и избиването на кралското семейство, след неяснотата относно наследника на короната Съветът е скептичен относно младостта на Кардан и объркан от моята власт.

Снапдрагон ме води на срещата под купол от сплетени върби, към маса от вкаменено дърво. Министрите ме гледат как вървя по тревата, аз също ги гледам — министъра на тъмните елфи, трол с голяма глава, с рошава коса, в която са вплетени парчета метал; министъра на светлите елфи, зелена жена, която прилича на богомолка; великия генерал Мадок; кралския астролог, много висок тъмнокож мъж с изящно оформена брада и звездни орнаменти по дългата тъмносиня коса; министъра на ключовете, прошарен стар таласъм с рога като на овен и кози очи; и великия шут, който носи бледолилави рози по главата си, за да отиват на лилавите му дрехи.

По дължината на масата са поставени гарафи с вода и вино, подноси със сушени плодове.

Навеждам се към един от слугите и го изпращам за най-силния чай, който намери. Ще ми трябва.

Рандалин, министърът на ключовете, седи в подобното на трон кресло на върховния крал; върху дървената облегалка е жигосан кралският герб. Забелязвам това — и онова, което би трябвало да означава. Пет месеца след като облече мантията на върховен крал, Кардан все още не е идвал в Съвета. Само един стол е празен — между Мадок и Фала, великия шут. Оставам права.

— Джуд Дуарте — казва Рандалин, като ме гледа с козите си очи. — Къде е върховният крал?

Винаги е било притеснително да стоя пред тях, но присъствието на Мадок влошава положението още повече. Той ме кара да се чувствам като дете, което изгаря от желание да каже или направи нещо умно. Част от мен копнее да докажа, че съм повече от това, за което ме мислят — слаб и глупав служител на слаб и глупав крал.

Да докажа, че има и друга причина Кардан да избере смъртна за сенешал, освен че съм способна да лъжа вместо него.

— Аз съм тук вместо него. За да говоря от негово име.

Погледът на Рандалин е смразяващ.

— Говори се, че е прострелял една от любовниците си снощи. Вярно ли е?

Един слуга поставя поисканата кана с чай до мен и аз съм благодарна, защото не само ще се подкрепя, но и имам извинение да не отговоря веднага.

— Днес царедворци ми казаха, че онова момиче носи на глезена си гривна с рубини, изпратена й като извинение, но още не можела да се изправи — казва Нихуар, представителката на светлите елфи. Тя свива малките си зелени устни. — Смятам това за проява на много лош вкус.

Шутът Фала се смее, явно случилото се е по неговия вкус.

— Рубини заради проливането на нейната рубиненочервена кръв.

Не може да е вярно. Кардан трябва да го е уредил, докато аз стигна до залите на Съвета. Но това не означава, че някой друг не го е сторил вместо него. Всички са готови да помогнат на един крал.

— Нима предпочитате да я беше убил? — питам аз.

Дипломатическите ми умения са позатъпени от раздразнението. Освен това съм изморена.

— Аз не бих имал нищо против — казва през смях представителят на тъмните елфи Микел. — Новият върховен крал изглежда съвсем от нашата порода и си мисля, че ще ни предпочита. Щом има вкус към такива неща, ние можем да му устроим по-хубави увеселения от онова, с което неговият повелител на пиршествата се хвали.

— Говорят се и други неща — продължава Рандалин. — Че един от стражите е прострелял върховния крал Кардан, за да спаси онази придворна. Че тя е с кралско потекло. Трябва да кажеш на върховния крал, че неговият Съвет е винаги готов да го напътства, за да не бъде управлението му очерняно от подобни истории.

— Със сигурност ще го направя.

Кралският астролог Бафен ме поглежда проницателно, сякаш разбира правилно намерението ми да не казвам нищо на Кардан.

— Върховният крал е свързан със земята и със своите поданици. Един крал е живият символ, биещото сърце, звездата, според която се пише бъдещето на Елфхейм. — Той говори тихо и все пак гласът му се чува ясно. — Сигурно си забелязала, че откакто започна царуването му, островите са различни. Бурите идват по-бързо. Цветовете са малко по-ярки, миризмите са по-силни.

— В гората са забелязани разни неща — продължава той. — Древни неща, смятани за отдавна изчезнали от света. Те идват да го видят. Когато той се напие, поданиците му се чувстват замаяни, без да знаят защо. Когато кръвта му пада по земята, от нея покълва нещо. Върховната кралица Маб е призовала Инсмиър, Инсмур и Инсуиъл от морето. Всички острови на Елфхейм са се образували само за час.

Докато Бафен говори, сърцето ми бие все по-бързо. Дробовете ми сякаш не могат да поемат достатъчно въздух. Защото всичко това няма нищо общо с Кардан. Той не би могъл да е свързан така силно със земята, не може да направи всичко това и да бъде под мой контрол.

Мисля за кръвта по завивката му — и пръснатите по нея бели цветя.

Когато кръвта му пада, от нея покълва нещо.

— Така че — казва Рандалин, несъзнаващ колко съм изплашена — всяко решение на върховния крал променя Елфхейм и влияе на обитателите му. По време на царуването на Елдред, когато се раждаха деца, те първо бяха водени при него, като дар към кралството. Но в нисшите дворове някои наследници бяха заченати в смъртния свят и израснаха извън влиянието на Елдред. Тези деца се върнаха да управляват, без да са положили клетва пред кръвната корона. Поне един двор има такова дете за кралица. Кой знае колко диви елфи са успели да избегнат полагането на клетви. А генералът на Двора на зъбите Грима Мог като че ли е изоставила поста си. Никой не знае какво е намислила. Не можем да си позволим никакво нехайство от страна на върховния крал.

Чух за Грима Мог. Тя е ужасяваща, но не колкото Орлаг.

— Трябва да наблюдаваме и кралицата на Морските дълбини — казвам аз. — Тя има план и ще се обърне срещу нас.

— Как така? — пита Мадок, за първи път заинтригуван от разговора.

— Невъзможно — казва Рандалин. — Откъде чу подобно нещо?

— Бейлкин се среща с нейни пратеници — отговарям.

Рандалин сумти.

— И сигурно си го научила направо от неговата уста.

Ако прехапя езика си по-силно, ще го откъсна.

— Научих го от не един източник. Ако съюзът й е бил с Елдред, значи, вече е приключил.

— Морските създания имат студени сърца — казва Микел.

В първия момент ми се струва, че е съгласен с мен, но после осъзнавам одобрителния му тон.

— Защо Бафен не погледне звездните си карти? — казва Рандалин умиротворително. — Ако открие там пророчество за заплаха, ще обсъдим проблема.

— Нали ви казвам, че… — настоявам аз, вбесена.

В този момент Фала скача на масата и започва да танцува. Мадок изсумтява през смях. Една птица каца на рамото на Нихуар и те започват да си говорят тихичко.

Ясно е, че никой не иска да ми повярва. Все пак откъде ще знам нещо, което те не знаят? Аз съм твърде млада, твърде неопитна, твърде смъртна.

— Никасия — започвам отново.

Мадок се усмихва.

— А, твоята приятелка от училище.

Ще ми се да можех да му кажа, че единствената причина да е още в този Съвет съм аз. Въпреки че прониза Дейн със собствената си ръка, той още е великият генерал. Бих могла да кажа, че искам да го държа зает, че той е оръжие, което е по-добре да бъде в нашите ръце, отколкото насочено срещу нас, че е по-лесно за шпионите ми да го наблюдават, когато знам къде е, но част от мен е наясно, че той още е велик генерал, защото не мога да се накарам да лиша баща си от толкова много власт.

— А остава и въпросът с Гримсен — заявява Микел, сякаш нищо не съм казала. — Върховният крал прие тук ковача на Алдъркинг, създателя на кръвната корона. Сега той живее сред нас, но все още не работи за нас.

— Трябва да го накараме да се почувства добре дошъл — казва Нихуар в рядък миг на съгласие между фракциите на светлите и тъмните елфи. — Повелителят на пиршествата има планове за пълнолунието. Вероятно може да добави и някакво развлечение за Гримсен.

— Зависи по какво си пада Гримсен — обаждам се аз.

Отказвам да ги убеждавам, че Орлаг ще се обърне срещу нас. Никой не ме слуша.

— Сигурно обича да рови в пръстта — казва Фала. — Да търси труфила.

— Трюфели — поправя го автоматично Рандалин.

— О, не — казва Фала, бърчейки нос. — Не такива.

— Ще се заема да открия какви забавления предпочита. — Рандалин си записва нещо на лист хартия. — Освен това ми казаха, че представителят от Двора на термитите ще присъства на пира по пълнолунието.

Опитвам се да не показвам изненадата си. Дворът на термитите, предвождан от лорд Ройбен, помогна за възкачването на Кардан на трона. И в замяна аз обещах на лорд Ройбен услуга, но нямам представа какво може да поиска и сега не е моментът за още едно усложнение.

Рандалин се прокашля, обръща се и ме поглежда многозначително.

— Предай на върховния крал нашите съжаления, че не можахме да го посъветваме директно и че винаги сме готови да му помогнем. Ако не успееш да му предадеш това убедително, ще намерим други начини да го сторим.

Аз се покланям отривисто и не отговарям на тази явна заплаха.

Когато си тръгвам, Мадок ме настига.

— Разбрах, че си говорила със сестра си — казва той, гъстите му вежди се свиват в подобие на загриженост.

Свивам рамене и си напомням, че той не каза и дума в моя защита днес.

Поглежда ме нетърпеливо.

— Не ми казвай колко си заета с твоето момче крал, макар че сигурно наистина има нужда от грижи.

И така само с няколко думи Мадок ме превръща отново в нацупена дъщеря, а той самият става пак търпеливо страдащ баща.

Въздъхвам в поражение.

— Говорих с Тарин.

— Добре — казва той. — Прекалено си самотна.

— Не се преструвай на загрижен. Това обижда и двама ни.

— Не вярваш, че може да ме е грижа за теб дори след като ме предаде? — Гледа ме с котешките си очи. — Аз още съм твой баща.

— Ти си убиецът на баща ми — сопвам се аз.

— Мога да бъда и двете — казва Мадок с усмивка, която разкрива зъбите му.

Опитвах се да го смутя, но успях само да разстроя себе си. Въпреки изминалите месеци споменът за последния му неуспешен скок към мен, когато осъзна, че е отровен, още е свеж в паметта ми. Помня как изглеждаше — сякаш иска да ме посече надве.

— И точно затова и двамата не трябва да се преструваме, че не си ми ядосан.

— О, ядосан съм, дъще, но съм и любопитен. — Прави пренебрежителен жест към двореца на Елфхейм. — Наистина ли това искаше? Него?

Също като с Тарин, аз преглъщам обяснението, което не мога да изрека. Тъй като мълча, той стига до свои заключения.

— Така си и мислех. Не съм те преценил правилно. Пренебрегнах желанието ти да станеш рицар. Пренебрегнах способностите ти на стратег, силата ти… и жестокостта. Това беше грешка и няма да я допусна отново.

Не съм сигурна дали е заплаха, или извинение.

— Кардан сега е върховният крал и докато носи кръвната корона, аз съм се заклел да му служа — продължава той. — Но теб не те обвързва никаква клетва. Ако съжалиш за стореното, направи друг ход. Играта не е свършила.

— Аз вече победих — напомням му.

Той се усмихва.

— Пак ще говорим.

И когато си тръгва, не мога да не си помисля, че май ми беше по-добре, когато не ми обръщаше внимание.