Холи Блек
Злият крал (32)

Епилог

Лежа на дивана пред телевизора. Пред мен има чиния, в която изстиват претоплени в микровълновата рибни пръстчета. На екрана анимационен фигурист се цупи. Не е толкова добър — мисля си. — Или пък е много добър. Все забравям да чета субтитрите.

Напоследък ми е трудно да се концентрирам върху каквото и да било.

Виви влиза в стаята и се тръшва на дивана.

— Хедър не отговаря на съобщенията ми — казва тя.

Появих се на прага на Виви преди седмица, изтощена, със зачервени от плач очи. Ранох и котерията му ме доведоха тук с един от летящите си коне и ме зарязаха на случайна улица в случаен град. Вървях ли, вървях, докато не си разраних краката и започнах да се съмнявам в уменията си да се ориентирам по звездите. Накрая стигнах до бензиностанция, където зареждаше едно такси, и стресната, си спомних, че съществуват таксита. Тогава вече не ми пукаше, че нямам пари и че Виви вероятно ще му плати с шепа омагьосани листа.

Но не очаквах да дойда и да установя, че Хедър я няма.

Когато с Виви са се върнали от Царството на феите, тя сигурно е имала много въпроси. И после е имала още въпроси, докато Виви не й е признала, че я е омагьосала. И тогава всичко се е разпаднало.

Виви я освободила от магията и Хедър си върнала спомените. После се изнесла.

Сега спи при родителите си, затова Виви все още се надява, че може да се върне. Част от нещата й са тук. Дрехи. Масата за рисуване, комплект неизползвани маслени бои.

— Ще ти пише, когато е готова — казвам, макар че не съм сигурна в това. — Просто се опитва да се съвземе.

Само защото аз съм огорчена в любовта, това не означава, че и другите трябва да бъдат.

Известно време седим заедно на дивана и гледаме как анимационният фигурист продължава да пада на леда и се влюбва все повече и все по-несподелено в треньорката си.

Скоро Оук ще се прибере от училище и ние ще се преструваме, че всичко е наред. Аз ще го заведа в горичката до жилищния комплекс и ще го уча да се бие с меч. Той няма нищо против, но за него това е само забавление. Не намирам сили да го изплаша така, че да погледне на боя с меч по друг начин.

Виви взема едно рибно пръстче от чинията и го топи в кетчуп.

— И колко дълго ще се цупиш? Изтощена си от затворничеството в Морските дълбини. Е, твоята игра не успя. Той те надхитри. Случва се.

— Няма значение — казвам, докато тя яде храната ми.

— Ако не те бяха пленили, щеше да изметеш пода с него. Не съм сигурна какво значи това, но е приятно да го чуя.

Тя ме поглежда с котешките си очи, същите като на баща й.

— Исках да дойдеш в света на смъртните. Вече си тук. Може пък да ти хареса. Дай му шанс.

Кимам разсеяно.

— Ако не ти хареса — добавя, извила вежда, — винаги можеш да се присъединиш към Мадок.

— Не мога. Той няколко пъти се опита да ме привлече на своя страна, но аз все го отблъсквах. Вече е късно за това.

Тя свива рамене.

— На него не би… е, добре де, ще му пука за това. Ще те накара да попълзиш малко, ще го споменава на всеки военен съвет следващите няколко десетилетия, но ще те приеме.

Поглеждам я строго.

— И какво? Ще работя за каузата да сложим Оук на трона? След всичко, което направихме, за да го опазим?

— Ще работиш срещу Кардан — казва Виви, очите й светят яростно.

По принцип не я бива да прощава.

И в момента съм доволна от това.

— Как? — отвръщам, но стратегическата част на мозъка ми бавно започва да завърта колелцата си.

Гримсен е още в играта. Ако е можел да направи корона за Бейлкин, какво би могъл да стори за мен?

— Не знам, но не се тревожи сега за това — казва Виви и става. — Отмъщението е сладко, но сладоледът е по-сладък. — Отива до фризера и вади кутия с ментов сладолед с шоколадови парченца. Носи го с две лъжици на дивана. — Стига подобно удоволствие да не е недостойно за кралицата на Царството на феите в изгнание.

Знам, че не иска да ми се подиграе, но все пак от споменаването на титлата боли. Вземам лъжицата си.

Трябва да си достатъчно силна, за да удряш, удряш и удряш отново, без да се измориш. Първият урок е да станеш достатъчно силна.

Ядем, окъпани в потрепващата светлина на екрана. Телефонът на Виви мълчи на масичката за кафе. Моите мисли препускат.