Холи Блек
Злият крал (17)

16

Едно от най-трудните неща, които правиш като шпионин, като стратег и дори като човек, е да чакаш. Спомням си уроците на Призрака, как ме караше да седя с часове, стиснала арбалета, без да позволявам на мислите си да бродят, в очакване на идеалния изстрел.

Чакането е голяма част от победата.

Другата част обаче е да стреляш, когато настъпи моментът. Да отприщиш цялата инерция.

Отново съм в покоите си и си спомням това. Не мога да си позволя да се разсейвам. Утре трябва да доведа Виви и Оук от света на смъртните и да измисля по-добър план от този на Мадок или начин да направя неговия безопасен за Оук.

Концентрирам се върху онова, което ще кажа на Виви, вместо да мисля за Кардан. Не искам да мисля за случилото се между нас. Не искам да мисля за начина, по който мускулите му се движеха, и каква беше на допир кожата му, или за тихите стонове, които издаваше, или как устните му се плъзгаха по моите.

Определено не искам да мисля колко силно трябваше да прехапя устна, за да остана тиха. Или колко очевидно беше, че никога не съм правила това, което направихме, да не говорим за онова, което не направихме.

Всеки път щом се сетя за това, прогонвам спомена възможно най-яростно. Прогонвам го заедно с огромната уязвимост, която усещам, чувството, че съм била оголена до нерви. Не знам как ще се изправя пак пред Кардан, без да изглеждам като глупачка.

Ако не мога да мисля за проблема с Морските дълбини, или за проблема с Кардан, тогава вероятно мога да се погрижа за нещо друго.

Облекчение е да облека костюм от тъмен плат и високи кожени ботуши, да закача остриетата към китките и прасците си. Облекчение е да правя нещо физическо, да тръгна през гората и после да се промъкна в една недобре охранявана къща. Когато един от обитателите й влиза, ножът ми се озовава за секунда до гърлото му.

— Лок — казвам мило. — Изненадан ли си?

Той се обръща към мен, очарователната усмивка потрепва.

— О, цветчето ми. Какво става?

След миг на изумление осъзнавам, че ме мисли за Тарин. Наистина ли не може да ни различава?

Изпълнената с горчивина яма, където трябва да е сърцето ми, е доволна от тази мисъл.

— Ако си мислиш, че сестра ми би опряла нож в гърлото ти, вероятно трябва да отложиш сватбата — казвам, правя крачка назад и му соча един стол с ножа. — Върви там и седни.

Лок сяда точно когато изритвам стола, полита назад и се просва на пода. Претъркулва се и ме гледа възмутено.

— Това не е възпитано — казва ми, но на лицето му има нещо ново.

Страх.

От пет месеца се опитвам да впрегна цялото си самообладание, за да се обуздавам. Опитвам да се държа, сякаш имам само мъничко власт, власт на важен слуга, и все пак да не забравям, че аз управлявам. Труден баланс, който ме кара да мисля за урока по жонглиране на Вал Морен.

Позволих ситуацията с Лок да излезе от контрол.

Слагам крак на гърдите му, притискам леко, за да му напомня, че ако натисна по-силно, ще строша кост.

— Вече приключих с любезностите. Няма да си играем на остроумия или гатанки. Унижаването на върховния крал е лоша идея. Но моето унижаване е ужасна идея. А да разиграваш сестра ми е просто тъпо. Може би си мислиш, че съм била твърде заета, за да си отмъстя? Е, Лок, искам да разбереш, че за теб винаги ще намеря време.

Той пребледнява. Очевидно не знае какво да мисли. Знае, че навремето прободох Валериан, но не знае, че го убих, нито че съм убивала и други. Няма представа, че съм шпионин и дори техен господар. Дори за схватката с Тарин само е чувал.

— Просто се пошегувах, когато те направих кралица на веселието — отвръща, гледа ме от пода с нещо като топлота в лисичите си очи, в ъгълчето на устните му играе усмивка, сякаш иска и аз да се усмихна с него. — Стига, Джуд, пусни ме. Наистина ли би ме наранила?

Гласът ми е подигравателно сладък.

— Ти някога ме обвини, че играя в голямата игра. Така я нарече: „игра на крале и принцове, на кралици и корони“. Но за да я играя добре, трябва да съм безмилостна.

Лок понечва да седне и аз го притискам още повече с крак и хващам по-здраво ножа. Той спира да се движи.

— Нали обичаш историите — напомням му. — Каза, че искаш да създадеш фойерверк от истории. Е, приказката за близначката, която убива годеника на сестра си, е хубава, не мислиш ли?

Той затваря очи и вдига ръце с дланите нагоре.

— Мир, Джуд. Може би попрекалих. Но не мога да повярвам, че искаш да ме убиеш заради това. Сестра ти ще бъде съсипана.

— По-добре никога да не стане невеста, отколкото да се окаже толкова скоро вдовица — отбелязвам аз, но свалям крак от гърдите му.

Той се изправя бавно и изтупва дрехите си. После оглежда стаята, сякаш не може да разпознае собственото си имение сега, след като го е видял от пода.

— Прав си — продължавам. — Не искам да те нараня. Нали ще ставаме роднини. Ти ще си мой брат, а аз твоя сестра. Нека бъдем приятели. Но за целта трябва да направиш нещо за мен. Първо, спри да се опитваш да ме притесняваш. Престани да се опитваш да ме превръщаш в героиня на твоите драми. Намери си друг, около когото да плетеш историите си. Второ, какъвто и да ти е проблемът с Кардан, каквото и да те кара да се опитваш да си играеш с него, каквото и да те е накарало да мислиш, че можеш да отнемеш любимата му и да я захвърлиш заради смъртно момиче, сякаш за да му покажеш, че най-скъпото за него е нищо за теб, престани. Каквото и да те кара да мислиш, че като ме направиш кралица на веселието, ще тормозиш него заради чувствата, които смяташ, че има, престани. Той е върховен крал и това е твърде опасно.

— Опасно — казва той, — но забавно.

Не се усмихвам.

— Ако унижаваш краля пред двора, придворните ще започнат да разпространяват слухове, а поданиците му ще спрат да се страхуват от него. Скоро по-нисшите дворове ще решат, че могат да му се опълчат.

Лок се опитва да изправи строшения стол и го обляга на една маса, когато става ясно, че не може да стои сам.

— О, добре, ядосана си ми. Но помисли. Ти може и да си сенешал на Кардан и явно го очароваш с бедрата, устните и топлата си смъртна кожа, но аз знам, че в сърцето си, каквото и да ти е обещал, още го мразиш. Искаш да го видиш унижен пред целия двор. Ако не бяхме те облекли в дрипи и не те бяхме направили за посмешище, вероятно щеше да ми простиш всички прегрешения срещу теб.

— Бъркаш — казвам.

Той се усмихва.

— Лъжкиня.

— Дори да ми е харесвало, трябва да спре.

Той като че ли преценява колко съм сериозна и на какво съм способна. Пита се, вероятно не за първи път, как съм успяла да стана сенешал, как съм успяла да се добера до короната на Елфхейм и да наредя нещата така, че малкият ми брат да я сложи на главата на Кардан.

— И още нещо — казвам. — Ще бъдеш верен на Тарин. Щом се ожените, ако искаш да имаш други любовници, нека тя да е с теб и да е съгласна. Ако не й е приятно, няма да се случва.

Той ме гледа безучастно.

— Да не ме обвиняваш, че не се грижа за сестра ти?

— Ако наистина вярвах, че не се грижиш за Тарин, нямаше да водим този разговор.

Той въздиша дълго.

— Защото щеше да ме убиеш?

— Ако си играеш с Тарин, Мадок ще те убие преди мен.

Прибирам ножа си и тръгвам към вратата.

— Нелепото ти семейство може да се изненада да разбере, че не всичко се разрешава с убийства — вика Лок след мен.

— Наистина ще се изненадаме — викам в отговор.