Холи Блек
Злият крал (7)

6

Цялата сутрин седя на стол, опрян на стената, в собствената ми спалня. Мечът на баща ми лежи в скута ми. Не спирам да превъртам в ума си думите на Никасия.

Ти не разбираш. Тя иска ние да се оженим. Тя иска да стана кралица.

Макар че съм в другия край на стаята, погледът ми често се отклонява към леглото и момчето, което спи там.

Черните му очи са затворени, тъмната му коса е пръсната по възглавницата ми. Отначало като че ли не успяваше да се настани удобно, оплиташе крака в чаршафите, но накрая дишането му се успокои, както и движенията. Нелепо красив е както винаги — мека уста с леко отворени устни и толкова дълги мигли, че когато очите му са затворени, те лягат на бузите му.

Свикнала съм с красотата на Кардан, но не и с уязвимостта. Странно ми е да го виждам такъв, без бронята на красивите дрехи, хапливия език и злия поглед.

Вече повече от пет месеца след нашата сделка все се опитвам да очаквам най-лошото. Издадох заповеди, които да му попречат да ме избягва, игнорира или да се отърве от мен. Измислих закони, с които се забранява примамването на смъртни, за да се превърнат в роби задълго, и го накарах да ги оповести.

Но все не ми се струва достатъчно.

Спомням си как се разхождахме с него в градините на двореца по залез. Той бе сключил ръце зад гърба си и спря да помирише огромно кълбо от бели рози, увенчано с алени, точно преди да го запрати във въздуха.

Ухили се и изви вежда към мен, но аз бях твърде притеснена, за да се усмихна.

Зад него в края на градината имаше половин дузина рицари, личната му стража, в която вече бе назначен и Призрака.

Макар че премислях отново и отново какво да му кажа, пак се чувствах като глупачка, която си въобразява, че може да извлече десетина желания от едно-единствено, ако успее да го формулира правилно.

— Ще ти дам заповеди.

— О, така ли? — каза той.

Златната корона на челото му улови светлината на залеза.

Поех си дъх и започнах:

— Никога няма да ми отказваш аудиенция или да издаваш заповед да бъда отстранена от теб.

— Че защо ще искам да ме напуснеш? — попита той сухо.

— И никога няма да заповядваш да ме арестуват, да ме хвърлят в тъмница или убият — казах аз, без да му обръщам внимание. — Нито да ме наранят или да ме задържат.

— А може ли да накарам някой слуга да сложи много остро камъче в обувката ти? — попита ме с дразнещо сериозно изражение.

В отговор аз го изгледах, надявам се, изпепеляващо.

— Нито сам ще вдигнеш ръка срещу мен.

Той направи жест, сякаш всичко това е нелепо очевидно, и като изричам тези заповеди на глас, показвам, че му нямам никакво доверие.

Продължих упорито:

— Всяка вечер ще ме приемаш в покоите си преди вечеря и ще обсъждаме политиката. И ако научиш, че нещо се готви срещу мен, ще ме предупредиш. Трябва да се опитваш да попречиш на всички да се досетят, че аз те контролирам. Колкото и да ти е омразно да бъдеш върховен крал, не бива да го показваш.

— Не е така — отвърна той и погледна към небето.

Аз го погледнах изненадана.

— Кое?

— Не ми е омразно да съм върховен крал. Невинаги. Мислех си, че ще бъде, и все пак не е така. Разбирай го както искаш.

Това ме притесни, защото ми беше много по-лесно, когато си мислех, че не само е неподходящ за трона, но и няма никакъв интерес към него. Всеки път, когато погледнех към кръвната корона на главата му, трябваше да си представям, че не е там.

Не помагаше и това колко бързо убеди всички благородници, че е в правото си да властва над тях. Заради репутацията му като жесток, те се страхуваха да му се противопоставят. А неговото благоволение ги караше да вярват, че всякакви удоволствия са възможни.

— Значи, приятно ти е да си моя марионетка?

Той се усмихна лениво, сякаш нямаше нищо против да се заяждам с него.

— Засега.

Погледнах го по-остро.

— И доста по-дълго от това.

— Ти си издейства една година и един ден — каза той. — Но много неща може да се случат за една година и един ден. Заповядвай ми колкото си искаш, но не можеш да предвидиш всичко.

Някога аз бях тази, която го вадеше от равновесие, някога аз разпалвах гнева му и съсипвах самообладанието му, но сега нещата се обърнаха. Всеки ден оттогава усещам опасността от подхлъзване.

Като го гледам сега, изтегнат на леглото ми, съм притеснена повече от всякога.

Хлебарката влиза в стаята в късния следобед. На рамото му е кацнала совата с лице на таласъм, някогашен пратеник на Дейн, а сега вестоносец на Двора на сенките. Наричат я Снапдрагон, макар че не знам дали не е само прозвище.

— Живият съвет иска да те види — казва Хлебарката.

Снапдрагон примигва сънливо с черните си очи към мен. Изстенвам.

— Всъщност — кима той към леглото — те искат да видят него, но сега ще се задоволят с теб.

Ставам и се протягам. После закачам ножницата на колана си и тръгвам към салона на покоите ми, за да не събудим Кардан.

— Къде е Призрака?

— Почива си — казва Хлебарката. — Много слухове се носят за снощи, дори сред дворцовата стража. Клюките започват да тъкат паяжините си.

Отивам към банята си, за да се измия. Правя си гаргара със солена вода, измивам си лицето и подмишниците с кърпа, сапунисана със сапун от лимонова върбинка. Сресвам си косата, защото съм твърде изтощена, за да направя нещо повече.

— Сигурно вече си проверил прохода — викам.

— Да — отвръща Хлебарката. — И знам защо го няма на нашите карти. Не е свързан с другите проходи по цялата си дължина. Не съм сигурен, че е бил направен, когато са прокарани те.

Мисля си за изрисувания часовник и съзвездията. Звездното пророчество за страстен любовник.

— Кой е спал там преди Кардан?

Хлебарката свива рамене.

— Неколцина. Никой особено значителен. Гости на короната.

— Любовници — казвам, най-сетне сглобила пъзела. — Любовници на върховния крал, които не са били негови консорти.

— Хм. — Хлебарката кима към спалнята и Кардан. — И точно там намери да спи нашият върховен крал?

Поглежда ме многозначително, сякаш аз знам отговора на тази загадка, макар че досега дори не съм осъзнавала, че е загадка.

— Не знам — отвръщам.

Той клати глава.

— Най-добре отиди на срещата на Съвета.

Не мога да отрека, че изпитвам облекчение при мисълта, че няма да съм тук, когато Кардан се събуди.