Анонимен
Тайната „Кралско рибарче“ (41)

41

Ню Йорк, 2016

Грейс погледна през прозореца на апартамента с една спалня в хотел „Плаза“. Беше прекалено тъмно, за да се наслади на гледката към парка.

Зад нея Робърта Маккий седна на леглото.

— Разбирам защо би поискала да напишеш тази книга. — Робърта наля малката бутилка шампанско от минибара във водна чаша. — Представяш си как те показват по Си Ен Ен, как разговаряш с Андерсън Купър. Нали? „Таблоидната драскачка, превърнала се в разследващ журналист“. Но това няма да се случи.

Грейс се извърна от прозореца и седна на кремавия стол до леглото. Ръцете й все още бяха студени и трепереха, макар да ги беше държала под горещата вода пет минути, когато се бяха качили в апартамента.

— Ако отида в полицията…

— Ще те отпратят. А аз няма да съм там, за да те спася следващия път, както в Брайънт парк. Няма да съм там, за да спася майка ти или бившия ти съпруг. Знам, че за теб е вълнуващо, че си разкрила нещо. Хората от поколението на госпожа Крейг не бяха толкова внимателни. Пазеха записи, физически записи. Повечето вече са изчезнали, както знаеш. Честно, Грейс, ако отидеш в полицията, ще те сметнат за любителка на теориите на конспирацията и ще ти се подиграят, докато те гонят оттам.

— ФБР може да извика госпожа Крейг на разпит.

— Да я извика на разпит? — Робърта се засмя. — След час ще е записала часове за спа на всички в централата на ФБР. Грейс, ФБР не може да направи нищо за теб. Всеки ден изчезват още и още доказателства. Тези, които отиват при тях с някаква история, като теб, ще се окажат дискредитирани и опозорени. Ти си параноична, истерична жена, която беше уволнена от таблоид.

Грейс пипна нараненото си ухо. Не вярваше на Робърта, но нямаше причина да вярва и на полицията или ФБР.

— Откъде мога да съм сигурна, че не си убила ти котката ми?

Робърта сви рамене.

— Не можеш. Но със сигурност знаеш, че можех да те убия неведнъж. Знаеш, че спасих живота ти. Госпожа Крейг искаше двамата с Брадли да те пазим. Последният журналист, който се опита да напише тази история, не свърши добре. Разбира се, той имаше документи. Не боклуците, които ти си намерила. Но сега живеем в други времена. Можеш да публикуваш статията във Фейсбук заедно с документите, данните от Справочника на Цибулка, да разкажеш за случилото се с теб. Повечето хора ще го сметнат за брътвеж. Но някои…

Грейс беше натиснала „Запис“ на приложението диктофон на телефона си в колата, докато Робърта се обясняваше със служителя, който паркираше колите. Първият й инстинкт, след като Робърта застреля двамата мъже, беше да хукне да бяга и да бяга чак до участъка, както беше планирала. Но докато минаваха покрай въртележката под ръка, Робърта й прошепна: „Спокойно, спокойно, усмихни се“. Беше казала и нещо, което Грейс не очакваше: Уилям те обичаше.

Макар Уилям да бе работил за Елена, той не бе знаел, че Робърта и партньорът й, Брадли Теб, работеха за Елена. „Лястовиците“ и „гарваните“ отговаряха пред един и същ шеф, но помежду им невинаги цареше съгласие относно методите, които да използват. Създаваха се съюзи и Робърта и Брадли бяха в орбитата на Елена. Тя беше техен ментор.

Шефовете им бяха искали да елиминират Грейс, след като разбраха какво има в компютъра и телефона си, след като осъзнаха с кого се е свързала. Елена имаше по-елегантно решение.

В колата Робърта беше показала на Грейс снимки на съобщения, които Уилям бе пращал на Елена. Когато всичко свършеше, Уилям планираше да вземе Грейс и майка й в Англия. В апартамента в „Плаза“ Грейс помоли да види съобщенията отново.

— Защо просто не ми каза? — попита тя, докато ги четеше и си представяше какъв живот би могла да изживее с него.

— Щеше да ти каже днес. Щеше да ти каже същото, което дойдох да ти кажа аз. Само че не успя.

— Но нали всичките сте всъщност от руските тайни служби?

— Аз, да — отвърна Робърта. — Но не и Уилям. Той работеше за Елена.

— Спомена шефове. Ако Елена е била шеф на Уилям, кой е твоят шеф?

— Това няма значение за теб.

— Сергей Сорокин?

Робърта остави чашата си с шампанско.

— Откъде си чула това име?

Грейс й разказа за Катка и баща й, за пожара в Млада Болеслав.

— Нали нямаш никакви документи за нещо? Доказателства?

Грейс поклати глава.

— Е, сега разбирам защо са искали да те убият.

— Кой е той?

Робърта вдигна ръце в знак, че се предава.

— В Брайънт парк има камери. Сигурно са те снимали как убиваш онези двамата.

— Вече сме се погрижили за това. — Робърта млъкна и отпи от шампанското. — Елена Крейг кога точно е станала „лястовица“? В началото на 70-те? Но ето я тук, на един хвърлей от Белия дом.

— Но коментаторите казват, че той няма как да спечели другата седмица.

— Аз съм сигурна, че дори мосю Крейг мисли, че ще изгуби изборите. Но познай какво, Грейс. Няма да изгуби. Гледа ли резултатите от вота за Брекзит по Би Би Си случайно? Водещите започнаха с абсолютна увереност какви ще бъдат те, защото всички те са завършили добри училища и единствените хора, които те самите познават, бяха гласували за запазване на статуквото. Нашите хора, тайните ни съюзници, добри жени и мъже из цяла Америка, искат да го смажат и да го унищожат, защото няма какво да се пази. И ти си го осъзнала, нали? За това ли беше мечтала, преди да завършиш университета? Да се преместиш в Канада? Да работиш за жълто списание? Нали имаш профили в социалните мрежи? За много от нас няма нищо по-вълнуващо от това да взривим всичко.

Грейс не се беше замисляла как Стедман Коу наричаше техните хора, нейните хора, хората на Робърта Маккий.

— С десет години си по-голяма от мен и нямаш нищо, Грейс. Никой не помни написаното от теб. Нямаш пари. Нямаш собственост. Болната ти майка, полусляпата ти майка живее в мизерия. А ти си се трудила усърдно. Подчинявала си се. Гласувала си на всички избори отдалече и си полагала доброволчески труд в две държави. Скоро ще влезеш във втората половина на средната възраст, изпълнена с тревога за това, което оставяш след себе си, за смъртта и, освен ако не си луда — а ти не си — ще започнеш да разбираш, че тази мечта, този лотариен билет в джоба на всеки почтен американец, открай време е лъжа. Грейс, ти никога не си имала шанс да спечелиш.

Робърта извади една папка от раницата, която лежеше до нея на леглото. Още преди Грейс да я вземе от ръцете й, тя се сети какво има вътре. Върху обложката на папката имаше снимки на пищни градини, плувен басейн и поддържани дворчета като от петзвезден курорт.

— Казва се „Горичката“.

Вътре имаше лъскави брошури, описващи живота в комплекса, здравните грижи и общността. Намираше се във Флорида, край мочурищата Евърглейдс.

— Това е най-добрият комплекс в света. Плащаш еднократна такса от 250000 долара и ставаш доживотен член, след което всеки месец плащаш по 7000 долара. За тези пари получаваш най-добрата храна, най-добрите здравни грижи, великолепен едностаен апартамент с всички възможни екстри. Макар нищо да не може да гарантира щастието, животът на това място в залеза на живота доста се доближава до щастието, Грейс, не мислиш ли?

— Много е хубаво.

Робърта извади друга папка. Тази беше чисто бяла. Грейс я отвори и видя разписка за депозит от нещо на име Цюрнхер Кантоналбанк. Разписката беше за сметка с 3.5 милиона швейцарски франка в нея.

— Какво е това?

— Швейцарският франк е малко по-скъп от американския долар, така че всъщност има около 3.6 милиона. Ще трябва да платиш трансферните такси, разбира се, за да ги смениш в долари. Освен ако не искаш да се преместиш в Цюрих. А може би в Женева ще е по-добре. Там говорят на френски. — Тя се наведе напред и посочи логото на банката. — Това е една от най-сигурните банки в света.

Грейс вдигна глава и я погледна.

— И всичко това за…

— Това е най-хубавото. Всичко това е за да не правиш нищо. Поздравления, Грейс. Ти ни надви. Опитахме се да те спрем и не успяхме. И ето те тук, получаваш си наградата.

— И ще спрат да се опитват да ме убият?

— Госпожа Крейг има влияние над шефовете. Тя ще ги убеди, че разполагаш с повече, отколкото мислим, че си скрила документите някъде и че ако умреш, те ще излязат на светло.

Грейс погледна числото, преброи нулите и си представи какво би могла да направи с толкова пари: да си купи апартамент в Маями Саут Бийч, достатъчно близо до дома, за да посещава майка си, но и достатъчно далече, че да ходи при нея само веднъж седмично. Би могла да пътува навсякъде, където досега не беше ходила: Франция, Кения, Тайланд, Аржентина. Би могла да се захване със сериозна журналистика, за да приспи съвестта си, ако приемеше тези пари.

— Ами ако откажа? Ако отида във ФБР?

— Семейство Крейг ще те съдят. Те са много, много добри в това, а и разполагат с неограничени ресурси. — Робърта стана се протегна. — Всяка вечер ще си лягаш притеснена, че някой ще ти звънне в три през нощта с лоши новини за скъпата ти майка: падане, грешка с инсулиновата й инжекция, кома. Как ще се чувстваш в автобуса, в ресторанта — ако можеш да си позволиш ресторанти — и дори когато вървиш по улицата сред толкова много хора? Кои наистина са те и какво биха могли да ти причинят?

Грейс поклати глава.

— Сигурно е ужасно чувството, че трябва да заплашваш хора с насилие и смърт.

— Тази вечер съм дошла, за да те направя богата жена, свободна жена, да дам на обичната ти майка достоен живот в здраве и радост. Собствената ти държава не може да те защити. Аз мога. Това ми доставя огромно удоволствие.

— И ти не можеш да се откажеш, нали? Те те притежават, както притежават Елена. — Грейс погледна отново снимките от „Горичката“.

— Родителите ми живеят добре. Аз живея добре. Аз направих този избор, макар и не това да е животът, който исках.

— Била си вербувана като Елена.

Робърта бръкна в чантата на Грейс и й взе телефона и бележника.

— Ето как знаехме къде си, между другото. От тези прекрасни телефони, от кредитната ти карта. — С другата си ръка тя грабна чантата на Уилям.

— Ей!

— Сделката си е сделка, Грейс. Купи си нови джаджи. Всичко, което ти трябва, за да вземеш парите, е в тази папка. А утре ще получиш имейл с потвърждение за запазеното място на майка ти в „Горичката“. Може да се нанесе в понеделник. Защо не си купиш билет за първа класа до Маями и не я изненадаш?

— Ти къде отиваш?

Робърта спря на вратата.

— Това е твоята стая. Много по-хубава е от онази в „Холидей Ин“ и по-добре подхожда на новото ти положение. — Тя намигна. — Извинявай, че ти пих от шампанското. Поръчай си друго, ако искаш, ние черпим.