Анонимен
Тайната „Кралско рибарче“ (32)

32

Монреал, 2016

От колони, изнесени навън по „Сен Катрин“, се лееше Baby Its Cold Outside на Майкъл Бубле, докато Грейс и Уилям вървяха към дома на Йозеф Страка. Сезонът на коледното пазаруване официално започва на първи ноември и собствениците на магазини вече украсяваха елхи и заканваха гирлянди. Ранният сняг валеше все по-силно. Двамата се изкачиха по улица „Пийл“. Един бял микробус се блъсна в друг бял микробус пред ресторант „Ше Александър и синове“.

И двамата шофьори излязоха от возилата си. В Ню Йорк щяха да започнат да се ругаят. Тук, благодарение на сладките си договори с профсъюзите, двамата запалиха цигари и се заприказваха безгрижно.

Грейс беше платила на охранителя в „Хералд“ два долара, за да заеме телефона му за обаждане в града. Уилям набра стационарния номер и затвори, щом Страка вдигна.

Завиха на запад по „Шърбрук“ където отново ги забрули вятърът и ги обгърна снежната буря. Снегът започваше да залепва за тротоарите. Грейс хвана Уилям под лакътя, вместо за ръката. Стигнаха „Риц-Карлтън“. Заради насипания по тротоара син химикал, който разтапяше снега, вече не беше хлъзгаво, но Уилям не й позволи да си прибере ръката. Вървяха хванати като млади любовници.

Пред „Акадия“, сградата, в която живееше Йозеф Страка, имаше черен метален навес. Те се скриха под него и изтърсиха буците мокър сняг от косите и палтата си.

— Толкова време мина. — Грейс гледаше ръкавите на черното си вълнено палто вместо Уилям. — Години наред не съм хващала мъж за ръката.

— Това, Грейс, е направо безобразие.

Господин в кожено палто отвори позлатената врата и ги поведе към гишето си.

— Мадам Елиът и приятел? Ще се обадя на мосю Страка, за да знае, че идвате.

— Той не ни очаква.

— Мосю Страка приема много посетители.

Докато телефонираше, портиерът им даде две бели кърпи, за да си изсушат косите. Кърпите миришеха леко на плувен басейн.

По пътя към асансьора Грейс разказа на Уилям за Страка: колко е учтив и официален, скромен дарител, но активен събирач на средства за прашните европейски изкуства в Монреал. Апартаментът му беше на последния етаж и, докато асансьорът бавно се изкачваше, Грейс си приготви диктофона.

— По някакъв начин се е измъкнал от Чехословакия заедно с нея в най-опасния момент за бягство. Досиетата на двама им с Елена липсват и за това сигурно има причина. Мога само да предположа, че е работил за правителството преди падането на комунизма, на длъжност, която е трябвало да се скрие. Каква е твоята теория?

— Нямаше го в Справочника на Цибулка. Не знам това с какво ни помага.

Йозеф Страка стоеше до отворената врата на апартамента си. Бялата му коса беше сресана прилежно и носеше прясно изгладена риза с черна жилетка, бежови панталони и пантофи.

— Мадам Елиът.

— Мосю.

— За мен е удоволствие да ви видя отново.

Уилям каза нещо на чешки и Страка се съгласи. И двамата преведоха на Грейс. Снегът в Монреал е истински сняг, а не жалкото подобие, което вали в Прага. После Страка изпълни имитация на квебекския поет и певец Жил Виньо — запя Mon pays, ce n’est pas un pays, c’est l’hiver.

Грейс преведе класическата квебекска песен на Уилям. Моята родина не е страна. Тя е зима.

На английски звучеше банално.

Те се засмяха учтиво и си стиснаха ръцете, а Страка погледна бележника и диктофона на Грейс. Още не ги беше поканил вътре. През отворената врата Грейс видя снежнобели стени, тъмен паркет и мебели, статуи и абстрактно изкуство. Зад прозорците на скъпия апартамент снегът се въртеше и танцуваше.

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита Страка най-сетне.

— Пиша книга за госпожа Крейг, историята на живота й.

Той скръсти ръце, усмивката се стопи, но не се изненада.

— Тя няма да го допусне. Няма да позволи.

— Да позволи?

— Как се отразява този проект на работата ви в „Нешънъл флаш“, мадам Елиът?

Това бе начинът му да й каже, че знае за уволнението й. Грейс включи диктофона.

— С изненада научих, че вие и госпожа Крейг някога сте били женени, мосю Страка. Не бях чувала за това, въпреки всичките ни разговори и всички интервюта, които е давала през годините.

— Това не е вярно. Никога не сме се женили.

— Но в статия за монреалския „Хералд“ самата Елена казва…

— Били сте в редакцията на вестника, да? Моля, покажете ми какво открихте.

— Как разбрахте, че сме били в редакцията, мосю?

Страка си погледна часовника, видимо нетърпелив да се отърве от тях.

— Е, както знаете, в архива няма нищо. — Грейс отключи телефона си и му показа имейла от Жан-Ив дьо Мулен. — Но имам снимка.

Страка си свали очилата и разгледа статията.

— Това е очевиден фалшификат.

— Защо казвате това?

— По онова време живеех тук. Елена също живееше тук. Не бяхме женени. Някой е написал статията, за да ви подведе. Днес и деветгодишните могат да станат графични дизайнери.

— В системата на „Хералд“ имаше резултати за статии. Не само тази, а много други. Но самите статии са премахнати.

— Фалшиви резултати, за да ви заблудят.

Уилям също бе извадил бележник.

— Ходихме и в архива на провинцията, господин Страка. Там разбрахме, че бракът ви с госпожа Крейг е вписан в архива, но самият документ също е изчезнал.

— Никога не е имало документ за брака ми с мадам Крейг, защото никога не сме се женили. — Гневният глас на Страка проехтя в коридора. — Бяхме приятели от детинство. Доколкото ми е известно, правителството на Квебек не се интересува от подобни неща.

— Как избягахте от Чехословакия?

Страка бавно се обърна към Грейс и усмивката му се върна, макар този път да беше доста по-различна от приветствената, дружелюбна усмивка от по-рано.

— Внимателно.

— Бихте ли пояснили?

— Не, имам предвид вас, мадам Елиът. Действайте внимателно.

— Мосю Страка, Чехословакия вече не съществува. Вече няма значение как сте напуснали страната, за да дойдете в Канада. Сигурно е било трудно и драматично пътуване. С всичката онази бодлива тел и мините, граничарите с автоматите и кучетата.

— Това е митология, мадам Елиът. Бягството всъщност беше доста лесно.

— За Държавна сигурност ли работехте?

Страка отстъпи навътре и хвана вратата, за да я затвори.

— Бракът част от стратегията ли беше? — Грейс пристъпи напред, за да сложи крак между вратата и касата. — Това не мога да си изясня. Каква е била ползата от брака ви за вас или за Елена?

— Достатъчно, мадам Елиът.

— Освен ако не сте били влюбени.

— Проверихме ви в Справочника на Цибулка — каза Уилям.

По челото на Страка бяха изпъкнали вени. Колкото и вбесен да изглеждаше на Грейс, в позата му имаше и поражение. Беше се прегърбил леко, без да пуска дръжката на тежката врата.

— Отвращавате ме с опитите си да опетните почтени хора. Толкова съм дал на този град и на тази страна. Никого не съм наранил.

— Ще изкарам историята наяве — каза Грейс. — Не се съмнявайте. Можете да контролирате мястото си в нея, като ни дадете интервю, можете и да откажете.

Той си пое дълбоко дъх и за миг Грейс помисли, че ще ги покани да влязат.

— Няма да изкарате историята наяве — каза той и протегна ръка, за да изключи диктофона. После прошепна толкова тихо, че тя чу само крайчеца на думите му. — Ще ви убият преди това. — Той се обърна. — Сбогом, мадам Елиът.

Уилям вече беше отстъпил към средата на коридора. Грейс отново спря вратата с крак, докато Страка се опитваше да я затвори.

— Кои са те?

Страка направи крачка напред и сложи ръце на раменете й, сякаш се готвеше да се наведе и да й прошепне някаква тайна. После я бутна назад. Тя се люшна към Уилям и без всякаква грация се приземи на опашната си кост.

Вратата се затръшна.

Известно време в коридора цареше зловеща тишина. Някой пробиваше дупки с бормашина. Уилям изправи Грейс и заглади смачканите страници на бележника й. Взираха се известно време във вратата сякаш беше опасна и после Грейс прекоси коридора и натисна копчето на асансьора за надолу.

— Грейс?

— Да?

Вратите на асансьора се отвориха.

— Нормално ли е някой да ти казва, че може да те… убият, ако напишеш статия?

Грейс поклати глава. Дори увита в палтото, й беше студено. Докато прекосяваха просторното фоайе на „Акадия“, портиерът вдигна ръка за поздрав.

— Мадам Елиът? Мосю Ковали?

— Откъде ми знае името? — прошепна Уилям.

Портиерът посочи мъж и жена, и двамата в черни палта, които ставаха от два стола до входа. Бяха високи и атлетични, с ясно изразени скули и кожа с цвета на яйчени черупки.

— Тези двамата ви чакат.