Джеймс Ролинс
Короната на демона (17)

11.

7 май, 11:05

Хана, о-в Мауи

Застанал на слънчевия паркинг, Грей гледаше как малкият хеликоптер каца на съседното футболно игрище. Друга машина — медицински хеликоптер — чакаше в ромба на игрището за бейзбол. На стъпканото поле извън очертанията бяха издигнати временни медицински шатри, платнищата им плющяха на силния сутрешен бриз.

Навсякъде наоколо имаше коли за спешно реагиране. Бяха пристигнали през нощта по лъкатушещото шосе, което се придържаше към неравния бряг. Непрекъснато се даваха заповеди по високоговорители, които усилваха какофонията.

Мъртвите вече бяха откарани, но на ранените още се оказваше помощ. Най-пострадалите се извозваха до различни болници на Мауи, а най-критичните случаи дори до други острови. Но тъй като Хонолулу и Хило също бяха атакувани, леглата в болниците бяха на привършване.

Двама души слязоха от хеликоптера на футболното поле. Грей вдигна ръка и те го забелязаха и тръгнаха към него, като се наведоха под въртящите се ротори.

Когато приближиха, Грей ги разпозна от описанието на директор Кроу.

Професор Кен Мацуи притискаше до гърдите си кожена чанта, докато пресичаше забързано игрището. Изглеждаше на около трийсет и пет и ако се съдеше по загорялата му от слънцето кожа и бръчките около очите, прекарваше доста време в теренна работа. Освен това изглеждаше готов за действие: беше с панталони с цвят каки, кубинки и работна жилетка върху риза с дълги ръкави.

Агентката на японското разузнаване го следваше. Аико Хигаши беше слаба като клечка и безупречно облечена. Огледа суматохата наоколо. Грей не се съмняваше, че не е пропуснала нито една подробност.

Освен това той беше информиран защо двамата бяха пратени тук — да оценят нивото на заплаха от колонизацията на рояка.

Работата на Грей беше да се погрижи да изпълнят задачата си колкото се може по-бързо, което означаваше да ги изведе от хаоса в Хана и да заобиколят евентуалните пречки, на които биха могли да се натъкнат.

Когато професор Мацуи стигна до Грей, двамата се ръкуваха, но погледът на мъжа остана насочен към един пациент, когото караха на носилка към медицинския хеликоптер.

— Какво правят? Целият район вече би трябвало да е поставен под карантина.

— Твърде късно е за това, професоре — каза Аико, когато се присъедини към тях. — Локална карантина би означавала само пилеене на ресурси, когато са засегнати много острови. По-късно, ако преценката ви се окаже толкова сериозна, колкото се очаква, федералните спешни служби ще се нуждаят от тези ресурси — и не само от тях.

Грей я погледна и се намръщи.

— Какво искате да кажете?

— Хаваите ще трябва да бъдат поставени под карантина и дори блокирани. На този етап никой не бива да напуска островите.

Докато ги водеше към джипа си, Грей се замисли върху мрачната новина. Пейнтър му беше съобщил за мнението на професора, че единственото решение на тази заплаха може да се окаже ядрено.

„И ако на никого не бъде позволено да напусне островите…“

Грей спря професора при джипа.

— Колко време ще ви е нужно да направите първоначалната си преценка?

— По-малко от ден. Но ако най-лошите ми страхове се потвърдят, ще имаме не повече от три дни, преди да се изправим пред неизбежното.

Професорът изгледа напрегнато Грей, ясно давайки да се разбере какво има предвид.

— Повярвайте — каза Мацуи, докато се обръщаше към джипа, — ако стигнем до тази точка, останалите на острова ще умоляват да бъдат бомбардирани.

Един доктор в син екип чу края на изречението, докато минаваше покрай тях, и ги погледна заинтересувано.

Грей не искаше да всява паника и бързо натовари всички на джипа.

Палу вече беше зад волана. Грей се нуждаеше от човек, който познава района, и затова се беше обърнал към хавайския пожарникар. Палу се съгласи, след като Грей му обясни колко сериозно е положението. Не беше трудно да убеди едрия мъж. Той имаше жена и две деца в градчето.

Веднага щом се качиха, Палу потегли. Пое напряко към наетата къщичка, избягвайки шосето. Пътуваха по черни пътища и в един момент минаха през една кокосова ферма, собственост на местен разсадник.

Професор Мацуи се държеше здраво за дръжката на задната врата, понеже подскачаше от силното друсане, но погледът му не се откъсваше от тучните зелени поляни и обширната джунгла, пълзяща нагоре към облаците около върха на Халеакала.

— Господи, дано да греша — промълви той.

„Всички се надяваме да е така“.

Джипът най-сетне стигна къщичката. Палу спря пред верандата. Ковалски седеше с крака на парапета и сателитен телефон на ухото. Кимна на Грей, когато групата слезе, но не позволи пристигането им да прекъсне разговора му.

— Платил съм предостатъчно пари — заяви Ковалски. — Кажи на кучия син, че къщичката при басейна е твоя. Ако ти създава неприятности, ще взема един плажен чадър и ще му го навра там, дето слънце не огрява.

Приятелката му Мария беше предложила да остане в намиращата се недалеч Уайлеа. С познанията си по генетика тя можеше да се окаже полезна по време на тази криза.

Тогава решението изглеждаше разумно — но сега, след като беше научил истинските размери на заплахата от рояка, Грей си помисли, че може би излага живота й на ненужен риск.

Сейчан се появи на прага и присви подутите си очи към двамата непознати. Вниманието й се задържа за момент върху Аико Хигаши — явно я преценяваше като потенциален противник. Макар зрението й да се беше възстановило от атаката, цялата й кожа беше в синини, драскотини и порязвания.

Грей се качи на верандата при нея и каза на останалите:

— Вътре има храна и напитки. Можем да разговаряме, докато се подкрепяте. Искам след час да сме се задействали.

Професор Мацуи кимна.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Никой нямаше нищо против и Грей се зае да ги представи.

Професорът стисна ръката на Сейчан.

— Можете да ме наричате Кен. Особено като се има предвид срещу какво ни предстои да се изправим.

Поканата му беше отправена към всички, но след това погледът му се върна към Сейчан. Тя имаше този ефект върху повечето мъже, а също и върху някои жени.

За да изясни нещата, Грей я прегърна през кръста, докато влизаха. Каза си, че го прави за добро на професора.

„Иначе тя ще го изяде жив“.

Грей отведе групата до тясната трапезна маса, изработена от дървото коа. Плетен тръстиков вентилатор бавно раздвижваше топлия въздух. Всички насядаха — освен Грей, който подпря ръце на облегалката на един стол и погледна професора.

— Срещу какво точно сме изправени?

 

 

11:28

Кен отвори чантата си и извади лаптоп и папки. Прелисти ги, докато си събираше мислите. Усещаше погледите на тези непознати и тежестта на отговорността си.

„Откъде да започна…?“

Накрая се спря на папка със снимки и се загледа в етикета й.

— Нарекох този вид Odokuro horribilis. И макар да не съм наясно с всичко за това създание, онова, което знам, е наистина ужасно.

Сейчан се размърда на мястото си и леко се намръщи.

— Името одокуро ми е познато — каза тя с прегракнал след претърпените наранявания глас. — Това беше някакво чудовище от японската митология.

Той кимна.

— Гашадокуро е древен дух, за когото се вярвало, че се издигал от бойните полета. Гигантски скелет, съставен от костите на загиналите. Единственото предупреждение за приближаването му е тракането на костите.

Кен погледна отново папката, привлечен против волята си към Кеймада Гранде. Представи си тъмната мъгла, надигаща се над джунглата на острова. Спомни си странното кухо тропане, съпътстващо появата на рояка. Спомни си дори как си беше помислил, че му напомня на тракане на кости.

Но това не беше единствената причина да избере името на чудовището.

— Щом надуши миризмата ти — продължи Кен, — гашадокуро те преследва и нищо не може да го спре. Тъй като е съставен от отделни кости, той дори може да се разпадне на малки части и да прониква и на най-недостъпните места, като си възвръща формата от другата страна.

— Като рояк — промърмори Грей.

Кен кимна.

— И след като те пипне, няма милост, няма начин да бъде спрян. Поглъща кожата ти, органите и кръвта, след което добавя костите ти към своите.

Ковалски изпъшка.

— Нещо ми подсказва, че останалата част от историята никак няма да ми хареса.

„Определено няма“.

— Достатъчно приказки за духове — заяви Грей. — Кажете ни за тези оси.

— Да. — Кен прочисти гърлото си. — Първо, видът не е създаден в лаборатория. От първоначалното ми изследване на ДНК не изглежда да става въпрос за изкуствено създадено чудовище, а за естествен хищник. Нещо древно, по всяка вероятност праисторическо. Оси са откривани в геологични пластове от времето на юрския период. Оттогава видът се е разделил и умножил многократно. Днес съществуват над трийсет хиляди различни вида, което показва колко са добри в оцеляването. За да оцелеят, те са възприели всякакви стратегии, като често заимстват характеристики и умения на други насекоми и ги включват в арсенала си.

— А този вид? — подкани го Грей.

— Никога не съм виждал толкова универсален и изобретателен вид. Например повечето видове оси могат да се разделят на социални животни и ловци единаци. — Забеляза обърканите им физиономии и се опита да обясни: — Социални оси като стършелите и обикновените оси строят гнезда, имат царица, която снася яйцата, и имат работници, които събират храна или участват в чифтосването или в защитата на кошера. Отровата на жилата им обикновено е за защитни цели и причинява болка като предупреждение към натрапника да се махне.

Хаваецът Палу потърка корема си.

— Аха, получих посланието напълно ясно.

— Именно. И ако игнорирате прекалено дълго предупреждението, новите ужилвания могат да вкарат достатъчно токсини в тялото ви, за да ви убият.

Грей се намръщи.

— Както видяхме снощи.

— Но социалните оси са относително кротки в сравнение с осите единаци. — Кен откри, че се е загледал в Сейчан, сякаш някак беше усетил, че тази жена може би отговаря на описанието. — Тези самостоятелни ловци са развили уникална и убийствена стратегия за оцеляване. Те нямат гнезда или рояци като социалните. Вместо това ловците от тези видове, винаги женски, използват жилата си с две цели. Основната е онази, за която първоначално е било предназначено жилото.

— Какво имате предвид? — попита Сейчан.

Кен се върна малко назад, за да обясни.

— Жилото на всички видове ципокрили, независимо дали става въпрос за пчела, стършел или оса, първоначално е било орган за яйцеполагане, биологична спринцовка, която прониква през тъкан и вкарва яйцата под нея. Но с времето яйцеполагалото се е видоизменило в оръжие.

— Как? — попита Палу, който още търкаше ужиленото място на корема си.

— След като царицата станала единствената, която снася яйца в кошера, останалите женски не се нуждаели от торбички за яйца в основата на органите си. Вместо това тези торбички получили по-практично предназначение — да нанасят поражения.

Грей разбра.

— Започнали да ги пълнят с отрова вместо с яйца.

— Именно. Точно затова не е нужно да се безпокоите за мъжките пчели или оси. Те не снасят яйца и затова нямат жила.

Ковалски тежко сви рамене.

— Нямам намерение да надничам под полата на оса, за да определя дали е момче, или момиче. Кацне ли върху мен, смачквам я.

Грей махна на Кен.

— Продължавайте. Да се върнем на осите единаци. Те нямат царица и предполагам, че продължават да използват жилата си и за полагане на яйца.

— Точно така. Както вече казах, жилата им имат две предназначения. Да полагат яйца, но и да вкарват отрова, която подчинява приемника. Подобна отрова рядко е болезнена. Всъщност понякога може да предизвика еуфорична реакция, която продължава дълго. Има гъсеници, които попадат толкова силно под въздействието й, че сами позволяват да бъдат замъкнати в дупка и да бъдат заровени живи. Но въздействието на токсините варира според видовете. Някои парализират приемника. Други могат да предизвикат объркващ неврологичен ефект, при който приемникът се бие, за да защити ларвата в себе си. Но всички тези различни стратегии на отравяне имат една и съща цел.

— И каква е тя? — попита Сейчан.

— Да запазят приемника жив. — Кен видя, че разбират думите му, но все пак поясни: — Щом яйцата се излюпят, ларвите вътре разполагат с готова храна.

Насядалите около масата направиха отвратени физиономии.

Кен си представи белите ларви, изпълващи разрязаната усойница.

— А видът, пуснат на островите? — попита Грей. — От пристигането му на рояк си правя заключението, че си имаме работа със социален вид.

— Не. — Кен бавно поклати глава. — Тези са и от двата вида.

— Какво? Как е възможно това?

— Както вече казах, това е древен вид, вероятно съществувал преди разделянето на осите на двете големи групи. Тези оси притежават характеристиките и на двете еволюционни линии. — Той замълча за момент, докато осмислят думите му, и продължи: — И въпреки пораженията, нанесени миналата нощ, не сте видели най-лошото, на което е способен този вид.

Грей се изправи.

— Какво искате да кажете?

— Поведението като рояк има една цел, едно предназначение.

— И какво е то?

— Откриване и установяване на лек.

Ковалски се намръщи.

— Това пък лек какво е?

— Територия за чифтосване. — Кен погледна насядалите около масата. — Което не бива да допускаме.

Грей го погледна неразбиращо.

— Защо?

Кен позволи на групата да види сериозността и ужаса му.

— Защото ако се случи, това място ще се превърне в истински ад на земята.

Оплодител

Миниатюрното създание беше почти напълно сляпо и глухо. Двете мънички черни очи, с не повече от десетина фасети всяко, се напрягаха да различат нещо, но светът си оставаше безцветно размазано петно в нюансите на сивото. Различаваше отделни подробности само когато доближаваше нещо.

На главата му доминираха две антени, по-дълги от тялото и с краища, покрити с чувствителни влакна. Докато летеше, размахваше тези сетивни органи, с чиято помощ различаваше света по нюансите на миризмите.

Приближи едно цвете, привлечен от сладкия му нектар. Антените затърсиха източника, насочвайки главата навътре в цветето. Лишен от силните челюсти на другите, той протегна дългия си език и започна да пие сока в сърцето на цвета.

Изпълни се със задоволство. Роякът се беше настанил в гъста тъмна гора — макар че със сетивата си той почти не чуваше бръмченето му. След като изпи нектара, се покатери на ръба на цветето и почисти прашеца от тичинките от крилете си.

Трябваше да е готов.

И тогава го долови — отначало едва-едва, но съвсем сигурно.

Феромон, който сетивата му бяха създадени да долавя. Сляпата му глава се завъртя, насочвана от антените. Той се понесе в тази посока, неспособен да откаже. Химикалите разпалиха мъничкия възел ганглии в главата му. Полетя по-бързо. Крилете му бръмчаха яростно, заплашвайки да изразходват резервите нектар в тялото.

Не му пукаше.

Следваше дирята на феромоните. Сложният бульон хормони и аромати го погълна, изпълни сивия му свят, формирайки в далечината мъглив образ.

Състезаваше се с други за наградата. Сблъскваха се, отскачаха, биеха се по пътя към източника. Всеки се мъчеше да стигне пръв. Ароматът го захранваше също като захарта в коремчето. Мускулите в гърдите му пламнаха.

Миризмата пред него се превърна в тъмен силует.

И щом приближи, мъничките очи видяха целта — и формата придоби съдържание.

Сто пъти по-голяма от него, тя се рееше отпред: изпускаше привличащ феромон, носейки се в мъглата на еволюционната повеля. Той и другите се гмурнаха в миризмата, за да стигнат до нея. Пристигаха от всички посоки, катереха се по нея, блъскаха се.

Той кацна сред тях и се захвана с покритите си с шипове задни крака. Други се стовариха отгоре му, дори счупиха крилете му. Въпреки това той заби шиповете си дълбоко в бронята на коремчето й и се задържа.

В отговор тя започна да се бори с тях. Замята се и се заизвива. Краката й заритаха.

Накрая общата им тежест и телата, които пречеха на крилете й, я понесоха надолу през листата върху меката земя.

Той и останалите се блъскаха и се бореха за позиция. Феромоните продължаваха да изтичат от нея като потоци от десетките малки пори по коремчето й. Той се насочи към най-близката, опиянен и привлечен от аромата.

Щом стигна, феромоните накараха собственото му коремче да се свие и да изхвърли фалическия едеагус. Той го заби в пората в едно от безбройните й влагалища. Заклещено, цялото му тяло се сви. Изпразни се изцяло в нея, като остави само празна обвивка.

Без да има какво повече да предложи, той освободи шиповете си от коремчето й и се отблъсна. Рязкото движение откъсна едеагуса му и го остави като запушалка във влагалището й.

Падна в пръстта, смазан и без крила.

Другите също изпопадаха, освобождавайки тялото й.

Макар да бе изпразнен, той още не беше изпълнил дълга си.

Със замъгленото си зрение той видя да се приближава сянка, ставаше по-ясна за мъничките му очи. Той знаеше какво се приближава.

Челюсти.

Знаеше какво още й дължи.

Тя беше гладна.