Ада Чумаченко
Човекът от Луната (26) (Повест за великия руски пътешественик Миклухо-Маклай)

Последната нощ

Всички хора от Хоренду и от Хумбу бяха поразени от подаръка на Маклай. Ризата минаваше от ръце на ръце. Ахкаха над нея и клатеха глави. Малката Маша, на която също показаха ризата, даже захапа с устата си чудното бяло копче и дълго плака, когато й го взеха.

Особен възторг извика откопчаващата се колосана яка. Невестата я хвана с две ръце, но и младоженецът я хареса също. Натрупалите се папуаси дълго спориха на кого да принадлежи, но мъжете застанаха на страната на младоженеца и Туй, като по-стар брат, тържествено я надяна на шията на Мукай.

Невестата гледаше през сълзи младоженеца и се усмихваше. Приятно е да бъдеш жена на такъв нагласен и хубав човек. Затова пък копчетата, без спор, дадоха на невестата. Нанизани на конец, услужливо предложен от Маклай, те веднага бяха закачени на ушите на невестата.

— Ай, ай! — говореха папуасите възхитени. — Ай, ай! Каква хубава дреха. Какви хубави украшения.

Прибраха подаръците и ги занесоха в колибата.

Към невестата, която все още стоеше на по-раншното място, се приближи един от старците. Той се опираше на копие, на набръчканата му шия се клатушкаше празнична огърлица. Той протегна ръка към косата на девойката. Като хвана здраво сноп къдрава коса, той я дръпна със сила и заговори напевно:

— Нека момичето от Хумбу бъде добра жена на човека от Хоренду. Нека храната му бъде винаги изобилна, а огънят му да гори. Нека живеят децата му, а стрелата му да не знае пропуск.

Подир първия старец се приближи втори, подир втория — трети. И всеки от тях дърпаше момичето за косата, и всеки й казваше да бъде добра жена на Мукай, да пази огнището му, оръжието му, да вари яденето му, да отглежда децата му.

Невестата гледаше жално старците. Болеше я, но тя се държеше.

Силен удар на барабан прекъсна речите на старците. Зарадвана, невестата приглади раздърпаните си коси и заедно с другарките си и младоженеца бавно влезе в новия си дом.

Мъжете седнаха под навеса и започнаха да ядат. Месото на дивата свиня се оказа много вкусно. Туй с мляскане смучеше кости и разказваше без умора, как е горял вчера унан, как се мятала в огъня изплашената свиня, как Маклай опрял о рамото си своята тояга — табу, как из това табу излязъл огън, и свинята паднала, като че ударена от мълния.

Със свинското месо си пийваха кеу, опияняваща напитка, направена от сока на пиперово растение.

Скоро под звуците на тръби и флейти на площада се завъртяха играчи. Нашарени за празника с цветна глина танцьори подскачаха високо. Настрана, седнали в полукръг, мъжете пляскаха с ръце и пееха:

В Хоренду дойде девойка от Хумбу,

тя ще бъде жена на Мукай.

Тя ще му прави гривни,

тя ще му готви ядене.

 

Утре Мукай ще вземе лък и стрела,

той ще убие тибол и кускус,

той ще налови в кошница риба,

той ще напълни ръцете си с кокоси.

 

Яж, девойко! Яж, девойко, от Хумбу.

Ти ще родиш на Мукай здрав син.

На хората от Хоренду са нужни нови мъже,

нови ловци и нови воини.

 

В Хоренду дойде девойка от Хумбу,

тя ще бъде жена на Мукай.

Тя ще му прави гривни,

тя ще му готви ядене.

Запалиха голям огън. Червените отражения затрептяха по високите дървета. Изморените танцьори седнаха край огъня. Замениха ги други.

Маклай усещаше, че треската го хваща отново. Огънят не грееше. Звуковете на флейтите и пищялките му се струваха нетърпимо пронизителни. Лицата на танцьорите, боядисани наполовина с черна и наполовина с бяла боя, приличаха на видения от страшен сън. Зъбите му тракаха бързо. По гърба му пролазиха студени тръпки.

— Ще си ида у дома — каза Маклай и стана.

Стана и залитна. Саул го придържа.

— Остани тук, в буамрамра — каза той на Маклай. — Ще ти турнем нова постелка. Защо ще си ходиш сега у дома? Нима не ти е все едно къде ще спиш: тук или у дома?

„Буамрамра! — помисли Маклай. — Защо пък, добре е. Ще легна на одъра и ще гледам през покрива небето. Никой няма да ме закача, няма да има нужда никого нито да утешавам, нито да успокоявам. Олсен навярно още се сърди, а ако се размисли и поиска да се примирява, значи — цяла нощ разговори, упреци, жалби.“

— Добре, Саул, ще спя в буамрамра — решава Маклай и върви, като се полюлява, към голямата колиба с разни украшения при входа.

— Болест ли е това? — питат се папуасите помежду си, като гледат подир Маклай.

— Не, това е от кеу! — отговарят други. — Маклай е човек от луната. Той не боледува, той не може да боледува. Той просто е изпил много кеу, за да бъдат щастливи Мукай и жена му. Кеу е свързало краката му, и той има нужда от почивка.

— Нека почива! — решават в хор папуасите и тръбите започват да свирят малко по-тихо, и танцьорите танцуват малко по-бавно.

В буамрамра е тъмно. През раздърпания покрив светят звезди. Отнякъде мирише на цветя, нощните цветя на Нова Гвинея.

Но треската е по-силна от всичко и Маклай чува как тракат зъбите му.