Ада Чумаченко
Човекът от Луната (11) (Повест за великия руски пътешественик Миклухо-Маклай)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Человек с луны: Повесть о великом русском путешественнике Миклухе-Маклае, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
debora (2021)
Корекция, форматиране и осъвременяване
Karel (2024)

Издание:

Автор: А. Чумаченко

Заглавие: Човекътъ отъ Луната

Преводач: Ценко Цветановъ

Език, от който е преведено: руски (не е указан)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Книгоиздателство „Иванъ Коюмджиевъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1940

Тип: повест

Националност: руска (не е указана)

Печатница: Печатница „Довѣрие“, ул. М. Тошевъ, 3 — София

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14602

История

  1. — Добавяне

Маклай приема гости

Маклай сипа голяма чаша и мълчаливо я подаде на Туй.

Туй помириса недоверчиво чая, пъхна пръста си в чашата, внимателно допря до нея устни и с отвращение се изплю на земята.

— Гореща вода — каза той на сина си, който седеше до него. — Това е просто гореща вода. Кокосовите орехи са много по-вкусни.

Маклай силно хрусна захар и също така мълчаливо подаде парченце на Туй.

— А това е камък — определи Туй, като прехвърляше захарта от една ръка в друга.

— Човекът от луната навярно има много здрави зъби, щом гризе така камък — забеляза синът му.

Туй погледна с уважение Маклай. Сега вече всички папуаси наричаха Маклай „човекът от луната“.

Всичко в него ги учудваше: и светлият цвят на кожата му, и навиците му, и необикновените му неща, а главно — безстрашието му.

Туй неведнъж вече съжалително поклащаше глава, като гледаше невъоръжения Маклай. Той даже предложи да му подари собственото си копие и лъка със стрелите, но Маклай се отказа и от това.

— Навярно Маклай не може да умре — говореха папуасите помежду си. — Той ходи сам и в ръцете му няма нито брадва, нито лък. Той не се страхува нито от хората от Хоренду, нито от хората от Хумбу, нито даже от хората от Били-Били. А нали му казвахме, че хората от Били-Били непременно ще го убият. Когато човек има толкова хубави неща, той не бива да ходи без копие и да пее силно в гората. Той трябва да стои у дома си и да пази жилището си. Но Маклай не ни слуша и живее така, като че е гол и като че няма какво да му вземат. Той не се страхува от хората.

— Той не се страхува даже от тангрин (земетресение) — казваха други. — Той е построил къщата си под големи дървета. Ще стане тангрин, земята ще почне да скача нагоре-надолу, от планината ще се събарят камъни, морето ще излезе из бреговете, големите дървета ще паднат и ще съборят къщата на Маклай. Ние му казахме, но той не се страхува от това. А нима тангрин не е по-страшен от всичко друго? Нима малко хора е убил тангрин? Той уби даже стареца от Бонгу, който беше по-стар и по учен от всички. А Маклай не се страхува и от тангрин. Това е, защото той е човек от луната — решаваха папуасите. — Хората от Хумбу казаха вярно.