Л. Рон Хабърд
Обречена планета (9)

Глава пета

Ако вътрешната полиция не беше толкова заета с опитите си да се справя с бунтовете, които ставаха вече нещо обичайно из цялата Конфедерация, тя вероятно щеше да се опита да намери и арестува някои от тези офицери от Апарата. От друга страна, офицерите с висши чинове от местната полиция може да са били твърде наплашени по отношение на всяко едно от събитията. Макар че Апаратът очевидно беше разположен на удобни отправни позиции за отправяне към някоя непозната планета, на която трябваше да й бъде даден урок, частите, които оставаха, бяха равни по брой и доста помощни от вътрешната полиция. На една от тези изходни бази един от говорителите на Апарата се беше разбеснял на представителите на пресата:

— Правите голяма грешка, бибипци такива! Когато се върнем от Блито-3, ще ви заврем вестниците в бибипците ви, след което ще ги подпалим! Трябва най-сетне да ви дойде умът в главата и да разберете кой дърпа конците. Сега направете дълбок поклон и се разкарайте, преди да ви гръмнем бибипците!

Всички вестници публикуваха това с много разкрасяване, при което Мадисън загуби още един ден за заглавия в пресата.

Той отново преработи плановете си за публикуване, но този път маркира датите с една, две, три и т.н. напред. „Плюсът“ зависеше от деня, в който щяха да прочетат присъдата на Грис. От начина, по който се влачеше всичко, Мадисън нямаше никаква представа кога ще се случи това. Обикновено приключването на един процес зависеше от добре свършената работа на връзките с обществеността. А също така и продължаването му. В действителност, една от причините за дългите процеси на Земята, беше жаждата на съдиите и правителството за присъствие в пресата. Тук обаче нещата започваха да стават някак безнадеждни. Обществеността се изплъзваше от контрол. Осъждането на Грис беше неизбежно: този съдия щеше да наложи убиването му. Това щеше да премахне интереса на обществеността. Така че Мадисън си седеше и мислено желаеше процесът да приключи. Присъдата щеше да запълни заглавията за един ден. Тогава публиката щеше да е отворена за нови сензации и едва тогава Мадисън можеше отново да си получи заглавните страници. А той знаеше какво точно да прави с тях.

Процесът обаче приключи доста неочаквано. И краят му отново хвърли плановете му в пълен хаос.

Адвокатите на Грис очевидно разбраха, че са вкарали няколко юридически гола и на сутринта на шестия ден зарязаха подхода на представяне случай по случай, като изведнъж натрупаха всичките останали 2094 случая на един куп. Поканиха всеки, който иска да ги разгледа — „Вътрешен обзор“ и репортерите веднага се възползваха като хали от това, след което се обърнаха към съдията.

— Ваша светлост — каза най-възрастният от тях, — всички тези 2094 случая са до един по някое крещящо престъпление, извършено от един или няколко офицери от Апарата. Голяма част от тях са доста ПО-ЛОШИ от тези, които вече бяха представени пред съда.

Това предизвика ужасна сензация и на стражите им бяха необходими доста минути, преди да успеят да въдворят достатъчно тишина, че адвокатът да може да продължи.

Хитрият стар съдия от вътрешната полиция тогава взе една от кутиите. Той разгърна върху нея няколко черни брошури. Той разтвори една от брошурите и я показа на публиката с издължени вратове, на камерите на „Вътрешен обзор“ и на лорд Търн върху подиума.

— Това са списъци от Архивния отдел на вътрешната полиция, от подотдела за жизненоважна статистика на Конфедерацията. Те показват проследени и верифицирани промени на имената. Те са официалното свидетелство за промяна на имена и лични пластинки. Трябва да си дадете сметка, че Апаратът набира персонал от затворите. Това изисква в повечето случаи преиздаването на лични, пластинки. Ще е необходим един камион, ако искаме да съберем на едно място променените имена и чинове в архивите на Апарата. Тези брошури съдържат имената само на 30 201 офицери от Апарата, които преди това са били от контингента на затворите, но не са излежали присъдите си докрай. Вместо това те са били наети от Апарата и превърнати в офицери, заради предишното си обучение или опит.

Публиката в залата зяпна. Никой не си беше давал сметка за този аспект на Апарата.

— Тези 30 201 офицери в никакъв случай не представляват ЦЕЛИЯТ персонал на Апарата в момента, който се състои от бивши затворници и настоящи офицери. Тези 30 201 души са се възползвали от удобния случай да забравят, че са били женени, преди да влязат в затвора, и са се ОЖЕНИЛИ ПОВТОРНО вече като офицери от Апарата с новите си имена, обаче за други жени.

— Ха така! — изръмжа лорд Търн. — Това, че сте открили 30 201 офицери от Апарата, извършили двуженство, НЯМА да свали примката от врата на ТОЗИ мръсен звяр пред ТОЗИ съд! — И той посочи Грис.

Грис просто си седеше. Белегът от скейтборд, който го караше да изглежда постоянно намръщен, не пасваше на ужаса в очите му. Съдията досега не го беше наричал звяр. Грис вече беше сигурен, че ще бъде осъден и направи едно немощно движение към адвокатите, което можеше да се изтълкува като „защо въобще да продължаваме да се опитваме?“.

Най-възрастният адвокат обаче се усмихна на Търн, а след това и на камерите, и на публиката.

— О, ние приемаме на драго сърце, че клиентът ни е звяр.

В съдебната зала моментално се чу рев на одобрение от страна на публиката. Той вероятно беше подет от всички тълпи пред екраните на „Вътрешен обзор“ из целия Волтар и вероятно щеше да се подеме из цялата Конфедерация, когато сигналът стигнеше до съответните места.

На Мадисън просто му се щеше Грис да бъде признат за виновен, а той самият най-накрая да бъде оставен да си продължи работата.

— НО — продължи най-възрастният адвокат, когато думите му отново можеха да се чуват, — той всъщност е просто един звяр сред глутница зверове и може би при това не толкова кръвожаден, колкото останалите!

Стонът на Грис се изгуби сред новия възглас на одобрение. Множество отделни гласове се извисиха над останалите със „Смърт на Апарата!“. Това беше вик, който през тези дни се чуваше все по-често.

— Аз — извика адвокатът на Грис — още не съм ви казал най-лошото! — Той взе последните четири брошури. — ТУК се намират имената на 6086 офицера от Апарата, които са били женени най-малко по осемнайсет пъти!

Вълната, която премина, беше като от шок. В Конфедерацията разводите не бяха разрешени, а двуженството се наказваше със смърт, така че онова, което той казваше, бе, че 6086 офицери от Апарата са си заслужили смъртно наказание по осемнайсет пъти, тъй като вече са били женени, когато са се присъединили към Апарата.

— Със сигурност — намеси се лорд Търн — някои от съпругите са умрели.

— Така е наистина — отвърна най-възрастният от адвокатите на Грис. — В част от случаите те са били убити от съпрузите си. Но дори когато съпругата не е била мъртва, офицерът от Апарата продължавал да се жени. И аз ще ви кажа защо!

Той взе един свитък с разпечатки.

— Успяхме да се доберем до един от компютрите с база-данни на Апарата с помощта на един озлобен главен счетоводител, чието име трябва да запазим в тайна. Можете да се убедите, че разпечатките са автентични: по тях са налице всички дати и печати. Представляват серия от заповеди, издавани от генерали и полковници от Апарата. Могат да се сравнят с имената в последните четири брошури. — И той го доказа, като показа на Търн и на камерите няколко имена от разпечатките, а след това същите имена на офицери от Апарата в брошурите.

— Апаратът — продължи най-възрастният адвокат — си има система. Когато са имали нужда от материална база, влияние или достъп до семейства на търговци, са издавали заповед на някой офицер да се ожени за съответната вдовица или дъщеря. Имали са си и име за тази дейност: „фамилна инфилтрация“. Правели са тези многобройни бракове по заповед!

— Това не важи и за Грис — прекъсна го Търн. — Никой не му е нареждал да се ожени за Прация Тейл в този затвор, а той е обвинен точно в това. Не се опитвайте да боравите със софизми по отношение на това обвинение.

— Ваша светлост — отвърна най-възрастният адвокат на Грис, — вдовицата Тейл е в Пош Хилз. Наричат го „Имението на палавницата“. На територията му се намира една малка болница. За да може да се възползва от нея, офицерът от Апарата Солтан Грис е трябвало да влезе в сексуални отношения с вдовицата Тейл. В резултат от този съюз се е появил един син. Ето го свидетелството му зараждане. А също и една негова снимка. Детето сега е на три месеца. Когато упълномощен целолог установи зачеване, по закон бракът трябва да се счита за консумиран. Връзката е била узаконена, защото Грис е имал заповед да попречи на Хелър да изпълни мисията си.

— Свършихте ли вече — изрева Търн, — или имате намерение да загубите още един ден от времето на този съд?

Най-възрастният адвокат на Грис погледна другите си колеги. И двамата кимнаха. Той се изпъна.

— Ваша светлост, вече сме готови да направим пледоарията си.

— Ами отдавна трябваше да го направите — изръмжа Търн. — Давайте.

— Ваша светлост — започна старият съдия от вътрешната полиция с импозантния глас на оратор, — доказахме, без да оставяме и най-малкото съмнение, че средните по чин офицери от Апарата, независимо от това колко чисти и неопетнени ги представят шефовете им в пресата, са престъпници. Те ежедневно извършват престъпления. Както показахме пред съда, тези престъпления включват и двуженство. Делата им, независимо от това колко са отвратителни и долнопробни, до едно са били извършвани по заповед. Поради това ние смятаме, че офицер от Апарата Солтан Грис просто си е изпълнявал наложените му задължения в качеството си на офицер от Апарата. Както и вие сам заявихте пред този съд, Ваша светлост, миналата седмица, а също и според всички правила и параграфи на закона, човек не може да бъде наказан за това, че си изпълнява задълженията. Джетеро Хелър е изпълнявал задълженията си. Солтан Грис просто е изпълнявал задълженията си. Поради това, тържествено и примирено ви молим да признаете Солтан Грис за лично невинен по отношение на престъпленията му поради смекчаващи вината обстоятелства. Той само е изпълнявал задълженията си.

Залата експлодира. От животинските крясъци, писъци и заплахи запищяха даже и прашинките. Изпразнените обвивки от ченк-поп и хартиените топчета накараха атмосферата в залата да заприлича на снежна виелица.

Изведнъж Мадисън се сети за Тийни. Тя вероятно гледаше всичко това по „Вътрешен обзор“. Започна да му се гади. Тогава погледът му попадна върху лорд Търн. Все още имаше някакъв шанс.

Лорд Търн остави бурята да утихне. Очите на Мадисън не бяха единствените, които бяха фиксирани върху него. Гледаше го цялата нация.

Той загърна алената си роба. След това разтри издяланато си лице. От устните му се отрони една ругатня, която беше твърде тиха, за да се чуе през шепата му.​

Той седя така цели три минути. И тогава каза:

— Не е моя работа да създавам прецеденти. За жалост има хиляди съдебни случаи, според които човек не може да бъде наказан за това, че си изпълнява задълженията, които са му наредени. Ако не бяха такива правилата и законът, хората щяха да бъдат убивани от началниците си заради това, че не са извършили нещо, за което са щели да бъдат убити от закона. Също за нещастие, в една нация, която толкова често е във война, един по-старши по чин не може да бъде наказван за издаването на заповед, която ако бъде изпълнена, води до углавно престъпление. Някой ден Великият съвет или Императорът могат да разрешат това противоречие, макар че се съмнявам, защото това е опасна почва. Най-добрата гаранция, за целостта на нацията е да се направи така, че само почтени хора като кралски офицер Джетеро Хелър да имат власт.

Мадисън изстена. Почвата под краката му ставаше нестабилна.

— Но — продължи лорд Търн с внезапна лукава усмивка към адвокатите на Грис — вие се докоснахте до един много важен аспект.

Грис, чиито надежди се бяха възродили, сега се сгромоляса в пълно отчаяние.

— Вие несъмнено бяхте много компетентни съдии във вътрешната полиция, а вие, сър, несъмнено бяхте един много компетентен екзекутор. Вие ме баламосвахте да ви слушам ден след ден. За щастие, ние, в Кралския съд и затвора сме отговорни само пред Императора. Това не ни поставя над общоприетия закон. За да предпазим Императора от евентуални грешки, ние трябва да сме много компетентни и по най-малките правни подробности, за които някой някога е чувал.

Възрастните мъже, които бяха в ролята на адвокати на Грис, изглеждаха така, сякаш основното им занимание е да скърцат със зъби. Въобще не се отнасяха добронамерено към това да им се чете конско пред публика, та дори и да бе от страна на някакъв Кралски съдия.

— Има един случай — продължи Търн, — който вече е станал прецедент. Той е отпреди около 3000 години. Манда срещу Буунт, доста известен по онова време. Развил се от жалбата за установяване правото на собственост на един наследник. Съдебното решение, взето в местния съд, било обжалвано с петиция до Императора и процесът започнал отначало, но тук, в Кралския съд. Хората, които подали жалбата, предявили право на три милиона кредита в имущество, като заявили, че наследникът не е законно дете на бащата, тъй като никога не бил сключван брак. Мога да ви уверя, че въпросът е бил много горещо оспорван, като се има пред вид за каква собственост става въпрос. С помощта на един целолог майката била установила истинския баща. Наследникът потвърдил, че това доказва правото му на собственост. Съдът… — И тук той погледна под вежди адвокатите на Грис, докато целият свят тръпнеше в очакване. — Съдът заявил категорично, че регистрирането на зачеване може по напълно законен ред да замени брака.

Търн остави думите му да потънат в тишината, която беше много напрегната в голямата зала.

— Наследникът спечелил делото. Манда срещу Буунт. Можете да го прочетете в библиотеката ни на горния етаж, ако искате. Можете обаче да ми се доверите. Видях и дешифрирах брачните договори, подписани на планетата Земя или както там й е името. Те до един са подписани след датата, в която вдовицата Тейл е заченала детето си. — Той се усмихна. — В моя Кралски затвор не е било извършено никакво двуженство: церемонията е била излишна. Където и да е извършил Грис двуженство, то това не е тук. По закон той вече е бил женен за вдовицата Тейл, месеци преди да се ожени за която и да било друга жена. Поради това обявявам обвинения — офицер от Апарата Солтан Грис — за невинен по обвинението за двуженство в този затвор.

Шокът беше толкова голям, че в рамките на половин минута никой не посмя дори да си поеме дъх.

И ТОГАВА СЕ РАЗРАЗИ БУРЯТА!

Стражите трябваше да се борят като лепъртидж, за да задържат публиката по местата й. Надзирателите от затвора се бяха превърнали във вихри от електрически камшици. Те успяха да не допуснат никого до предната част на залата и да защитят Грис от това да бъде разкъсан парченце по парченце, но само защото някой, а после и други забелязаха, че лорд Търн удря по гонга с все сила: те просто видяха движенията му, звукът потъваше безследно. Търн, освен това беше вдигнал и ръка.

Понеже лорд Търн се опитваше да каже нещо, постепенно гюрултията утихна временно.

— ОБАЧЕ! — извика Търн в мегафона си вероятно за двайсети път и когато гласът му отново можеше да се чува, продължи: — Ще трябва да задържа Солтан Грис под арест, докато не се изясни статутът на Джетеро Хелър. Солтан Грис може да е извършил и други престъпления, за които обаче да знае само Хелър. Много е възможно на Солтан Грис да не му се размине жестоко наказание или дори екзекуцията. Стражи! Отведете затворника в килията му. ОБЯВЯВАМ ДЕЛОТО ЗА ПРИКЛЮЧЕНО!

Тълпата малко се поуспокои. Когато обаче ги изкарваха от съда, цели групи продължаваха да крещят: „Смърт на Апарата!“.

Когато чу първото съдебно решение, Грис беше отишъл на седмото небе. Когато обаче чу второто, беше потънал в пълно отчаяние. Завлякоха го в килията му в полусъзнание, той дори не можеше да ходи.

Мадисън гледаше как откарват Грис, но самият той се пържеше в собствен сос. Беше се вцепенил от ужас пред онова, което Тийни можеше да мисли или планира сега. Той НЕ й беше осигурил попечителството над Грис. Но, я чакай, дали не беше останала още една вратичка? Мадисън помисли, а след това потрепери.

Изведнъж си даде сметка, че не разполага с много време. Реакцията на обществеността можеше да прелее чашата. Ломбар можеше да се ядоса от всичко това. Тийни щеше да е бясна.

И изведнъж на лицето му се появи усмивка. Той все още имаше власт. Той щеше да докара нещата до славен край и при това с ГРЪМ И ТРЯСЪК!