Л. Рон Хабърд
Обречена планета (8)

Глава четвърта

Дори Грис трябва да е бил изненадан от количеството на новите доказателства. Беше ги събирал години наред и ги беше пъхал под дъските в офиса си. С една камера, един микрофон и множество сръчни кражби той беше натрупвал цялото това имане денем и нощем, докато се скиташе из кариерата си в Апарата. Макар и доста начинаещ в страстта си към стреляне по пойни птички, това все пак беше нещо като хоби: да събира секретна информация за колегите си офицери от Апарата.

За да напредне в кариерата си, той вероятно беше възнамерявал да използва материалите много повече от това. Изнудването на шефа на Отдел „Провокации“, който на едно парти беше убил любовницата на един офицер с по-висш чин от Батальоните на смъртта, беше пример точно за такова приложение на материалите. Грис обаче явно ги използваше и за да разпространява или илюстрира някои аспекти на Земната психология и психиатрия, които беше научил, защото в някои бележки в полетата на листовете доказателства пишеше: „Доказва, че е бил орален еротоман“ или „Типичен садомазохизъм“ или „Използването на нож от Отдела по ножовете по този начин определено свидетелства за завист към пениса“, както и други неща с подобно съдържание. Възможно е също така Грис, който по природа бе мързелив, никога да не си бе направил труда да направи каталог или да подреди по някакъв начин всичко, което бе събрал, а още по-малко да го използва.

Така или иначе сега всичко беше там — резултатът от десетгодишен труд. Тези материали бяха отплатата за непрестанното душене и шпиониране на неща, които никога не биха му влизали в работата. Те също така обясняваха до известна степен защо той никога не беше имал приятели: имената по бележките, снимките и записаните ленти бяха нещо като списък на офицерския персонал на целия Апарат.

Адвокатите, Бис или някой друг беше наредил имената по азбучен ред и бе внесъл някакъв порядък в цялата бъркотия. Веднага стана ясно, че цялата история, случай по случай, ще бъде изложена до последната отвратителна подробност пред съда, защото първото, за което се заговори, започна с едно име, което по азбучен ред би било първото в който и да било списък, защото започваше с първата буква от Волтарианската азбука, повторена три пъти, за да се оформи фамилното име.

Ставаше въпрос за някакъв майор от леката кавалерия на Апарата. Бяха му наредили да разпита едно село в Мистин. „Разпитът“ беше започнал с изнасилването на всички жени. А когато мъжете от селото се бяха възпротивили, майорът ги беше кастрирал в пристъп на кървав садизъм. Оттам насетне той беше заповядал на инвалидите да съжителстват със съпругите си. Когато това невъзможно нещо не било изпълнено, той обвинил всички в своеволно нарушаване на заповедите, натъпкал ги в къщите и подпалил селото, като не оставил нито един жив човек.

На някои от присъстващите започна да им се повдига от подробностите. Присъстващите репортери, отлично обучени от Мадисън за това какво е „гореща новина“, незабавно изпратиха материалите си във вестниците, без да му кажат нито думица. Така се появиха заглавните страници, които той беше планирал да изглеждат по друг начин.

Следващият случай беше на един генерал от Апарата. Той беше организирал в Модон парти за офицерите от персонала на Апарата. Не беше осигурил жени за гуляя и когато гостите му пристигнаха, той ги изпрати в града да отвлекат всички жени, които им попаднат в ръцете и да ги заведат на партито. Под неговите напътствия жените бяха разсъблечени, изнасилени, а след това пребити до смърт. Бяха ги погребали в мазето, но твърде плитко и няколко седмици по-късно, за да се освободи от вонята, един капитан ги беше изкопал, след това заровил в друг гроб извън града и беше обвинил трима мъже, случайно избрани сред гражданите, в убийството на жените и беше екзекутирал тримата мъже незабавно.

— А тук, Ваша светлост, се намират лентите със записите от партито, снимките на двата гроба, а също запис на гласа на капитана, който в пияно състояние разказва на приятелите си офицери от Апарата „забавните подробности“.

ЗАГЛАВИЯ!

Мадисън се натъжи. Плановете му за заглавните страници до един оставаха в трета глуха. Той трябваше да получи място за преследването на Хелър, което се опитваше да провокира. Знаеше със сигурност, че интересът на Армията е огромен, защото в офиса в градската му къща непрекъснато пристигаха молби от военните за някакви следи от Хелър. А ето че сега неговата преса се задушаваше в тия лайна, както той ги наричаше.

Той се опита да озапти вестникарските репортери от града, когато новото представяне на доказателства навлезе във втория си ден.

— Всичко това — каза им той отчаяно — е само заради сензацията. Безсмислено е.

— Но в него има секс, а също и кръв — отбеляза представителят от „Дейли спийкър“ — Вие сам ни казвахте, че публиката иска точно това. Аз съм тук, за да отразявам какво се случва в този процес и точно това и ще направя.

Другите репортери кимнаха като гледаха Мадисън доста объркано, след което заеха местата си в ложата за пресата.

Веднага щом стражите въведоха някакъв ред в залата, адвокатите на Грис бързо се появиха с нова сензация. Трима офицери от Апарата бяха изпратени в къщата на заможен търговец, за да вземат от него подкупа, който той беше отказал да даде на един от старшите служители в Апарата. Понеже не получиха парите веднага, те изнасилиха трите му малки дечица. И тъй като все още не получаваха надмощие, изкормиха бременната му жена. Това влуди търговеца и те го застреляха, след което изхвърлиха телата в река Уийл.

Тъй като това разкри една много отдавнашна мистерия за вътрешната полиция и беше подкрепено със запис на тримата офицери от Апарата, които се хвалеха с подвига си в общежитието си, новината мигновено се превърна в заглавия.

Случаите продължаваха един след друг, час след час, ден след ден. Когато се стигна до един, който се отнасяше до план на Апарата да отвлече един цял дом за сираци, да превърне децата в изроди и да ги продаде на цирка, лорд Търн се възпротиви. Той каза, че такъв злодейски план никога не би могъл да бъде осъществен. Обаче адвокатите на Грис до един бяха готови с отговора си: бяха издирили три от децата и ги бяха довели в съда. Едното беше превърнато в получовек, полузмия, второто — в звяр, чиито ръце бяха на мястото на краката, а третото, което на времето вероятно е било красиво малко момиченце — беше получило бутовете и гениталиите на снаг. Престъпниците целолози не си бяха направили труд да премахнат езика й и тя свидетелства за отвличането, операцията й и последвалата я кариера, което не само че се превърна в заглавия, ами изпълни цели вестници.

Мадисън се давеше, както той го нарече, в „шум“. Насоката, която му се искаше да поемат публикациите, съвсем се обърна. Единствените преимущества в излагането на последните доказателства бяха, че в проекта, който вероятно беше замислен от Ломбар Хист и осъществен от Кроуб, не бяха споменати имената им. Ситуацията обаче накара Мадисън да се поизпоти.

Вече течеше петият ден на този ужасяващ парад от доказателства и свидетелски показания, така че Мадисън започна да пренастройва плановете си. Трябваше да направи нещо много драстично и то много бързо, ако искаше да си възвърне контрола над заглавията в пресата. Нуждаеше се от тях, за да изпрати Армията, Флота и вътрешната полиция с пълна скорост по петите на Хелър! Тоя мъж почти беше изпаднал от новинарските емисии! Отвратителна ситуация! Мадисън трябваше да свърши много дребни неща.

Той обаче нито за миг не се усъмни, че ще може рано или късно да триумфира.