Л. Рон Хабърд
Обречена планета (11)

Глава първа

Палас сити беше най-безопасното място. Не само че беше тринайсет минути в бъдещето, но, като Спитиос, беше защитено откъм тълпи поради простия факт, че те не можеха да прекосят обширната Велика пустиня пеша или с приземни коли. Палас сити, освен това разполагаше и със стабилни бункери за външна защита, които можеха да обстрелват всичко, което мине над тях в небето.

Под жълтата мъгла на деформираното пространство, в голямата кръгла чакалня на Императора, Ломбар Хист седеше с гръб към заключената и залостена врата на спалнята, с лице към генералния щаб.

Говореше един облечен в червена униформа стар престъпник, по чието белязано от битките лице личаха и следите от разврат и липса на сън.

— Армията най-накрая взеха собствено решение да ни съдействат — говореше той. — Хиляда транспортни средства стовариха един милион души на Калабар. Това освободи останалата част от нашите сили там, които трябва да пристигнат на Установката на Апарата Номер 7 тази вечер. Което ще рече, сър, че на практика ние вече нямаме никакви отряди на Калабар, а само няколко наблюдатели. Лично мен това ме освобождава от длъжността на надзирател към щаба на Калабар. Та се чудех дали не мога да предприема едно малко изкачване в планината Блайк. Имам си едно имение там…

— Ще останете на поста си! — прогърмя Хист, като тресна с жилеца си върху бюрото. — Направете комитет за по-нататъшно потискане на населението. Това никога нямаше да се случи, ако го бяхме планирали предварително. — Той посочи друг генерал с жилеца си. — Ако на Тър му беше дошъл умът, ако беше направил няколко предварителни плана, сега нямаше да има неприятности. Газ. Издигнете няколко газови камери за унищожаване на размирниците: ще ви дам схемите от едно проучване, направено на Блито-3.

— Сър — каза посоченият генерал, — мисля, че нямаме време за построяването на каквото и да било. Над двеста главни квартири на Апарата по градовете са изтрити от лицето на планетата до последния човек. Ако можех само да получа няколко отряда от изходните бази…

— Изпразнете няколко затвора и облечете контингента им в униформи — тракна със зъби Хист. Аз ли трябва да мисля за всичко?

Тър вече правеше това с пълна скорост, но успя да задържи езика зад зъбите си.

— А вие, генерал Мук — продължи Хист, — как се справяте с изходните бази за нахлуване на Земята?

— Всъщност — отговори Мук — за малко отложих подготовката за нахлуването на Блито-3. Стуваше ми се, че двата и половина милиона отряда могат да са необходими тук, на Волтар.

— Ала-бала! — каза Хист, като се взираше в другите генерали. — Разполагаме с милион и половина отряда на Апарата, които да се справят с Волтар, а и някои други. Това тук не е всеобхватна гражданска война. Става въпрос само за някакви си тълпи. Рано или късно ще им омръзне да ги стрелят и тогава всичко ще свърши.

— Имаме проблеми с доставчиците — каза Мук. — На отрядите, които се върнаха от Калабар, не им достига почти нищо. Изглежда не можем да осигурим доставки на площта на изходните бази. — И той побърза да допълни: — Разбира се, изпращаме въоръжен конвой и просто нападаме магазините по градовете и разбира се, можем да осигурим оборудването. Имахме малко неприятности с тълпи, които подпалваха разни заводи, а освен това сме загубили екипите на осемнайсет конвоя в улични схватки до тази сутрин, но до два дни можем да бъдем в пълна готовност за нахлуването дори при това положение. Просто си помислих, че при всички неприятности тук, можете да имате нужда от силите, приготвени за Блито-3.

— Не, не, не — отвърна Ломбар. — Та ние се борим просто с една измет. Вие другите трябва само да вземете по строги мерки, това е всичко. Нахлуването ще започне както е планирано, независимо от местните размирици. — И той се разхили дрезгаво. — Невъоръжена измет, паплач.

— Изглеждат доста освирепели — промърмори един генерал от задните редици. — Загубите ни вече възлизат на над петдесет хиляди човека.

— Кой каза това? — изръмжа Ломбар. — Да не би да сте се изплашили или нещо такова? Е, говорете!

Той не получи отговор, защото във външната зала се чуха забързани стъпки.

Един офицер от щаба, следван от двама други мъже, се втурна в стаята. Генералите вдигнаха погледи разтревожено. Тримата новодошли носеха със себе си огромни купища вестници.

Генералщабният офицер стовари своя куп на бюрото на Ломбар й посочи с треперещ пръст. Заглавия, които бяха изпълнили цялата първа страница:

ХЕЛЪР ОТВЛИЧА ИМПЕРАТОРА

Пишеше го във всичките седемдесет вестника.

Един генерал успя да се свести от шока и френетично включи един от екраните на „Вътрешен обзор“. Затрептяха думите: „С НАЙ-СМЕЛОТО НАПАДЕНИЕ В ИСТОРИЯТА НА ВОЛТАР ОБЯВЕНИЯТ ИЗВЪН ЗАКОНА ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР Е ОТВЛЯКЪЛ КЛИНГ НАДМЕННИ, ИМПЕРАТОР НА ВОЛТАР!“

Генералите стояха като алени ледени статуи, с очи, бумтящи от гюрултията и изпълнени със заглавията.