Л. Рон Хабърд
Обречена планета (73)

XVIII

Попречих му да стане.

— Почакайте! — казах. — Още не съм свършил работата си. — Посочих решетката, която разделяше стаята.

Другата половина беше много тъмна и не бях успял да видя нищо там.

Върху кушетката имаше една въртяща се светлинна пластинка. Обърнах я така, че светлината да мине през решетката и да освети мрака.

Там седеше някаква сянка, нещо като малка купчина на пода. Брадичката се вдигна и светлината попадна върху жълтите очи.

ЛОМБАР ХИСТ!

Косата му беше изцяло посивяла. Кожата му беше така дълбоко набръчкана, че по нея сякаш имаше пропасти. Лицето беше безизразно.

— О, него ли — каза Кроуб. — От около деветдесет и няколко години му прилагам психоанализа, но от петдесет години отказва да говори. Всъщност случаят му е психиатричен и се нуждае от експертизата на неврохирург. Значи, предният дял на мозъка е станал прекалено силно свързан с теменния и по този начин се е стигнало до неизбежната биологична обратна връзка, за която беше предположил великолепният Земен учен Снорберт Вийнер в труда си „Стибернетика“, базиран на постоянната му работа с прасета в Масачусетския повреждачен институт. Повярвай ми, Вийнер би загрухтял от ярост като луд и би замахал с опашката си, ако разбере, че постижението на живота му не се прилага. Е, карай, силните на деня често остават в забвение. По стечение на обстоятелствата аз съм упълномощен не от кой да е, а от достопочтената Американска бърникарска асоциация — обединението, което се е отдало на това да прави всички пари достъпни за лекарите, независимо по какъв начин — да направя тази проста операция. Прави се по учебник и се прилага ежедневно на Земята. На практика е задължителна! Но тия необразовани варвари тук отказват да ме снабдят с необходимите инструменти. Всъщност се нуждая само от един инструмент. Той е стандартен и се използва от всички психиатри по света за тази елементарна и жизненоважна операция. Нарича се шиш за лед и въобще не е скъп: може да бъде купен във всеки железарски магазин. Единственото, което един психиатър трябва да направи — той, разбира се, трябва да е квалифициран, но това се постига много лесно, просто се поставя един лист хартия на стената — е да вкара шиша за лед под левия клепач, да го мушне навътре докъдето може и да го придвижи отляво надясно. След това го пъха и под десния клепач и прави същото. Това почти стопроцентово разделя нервите на челния дял. И е толкова просто. Ето например, един ден, докато бях в „Белевю“, помолих да наблюдавам демонстрация на такава операция от водещия неврохирург там и той просто изтича в приемната, каза ми „Гледай!“ и за нула време беше оперирал над петдесет човека: бяха бедни чернокожи и бяха дошли на благотворително лечение. Само един малък процент, не повече от седемдесет души, умряха на място. Останалите петнайсет повече никога не причиниха никакви неприятности на никого. При това икономично, защото умряха няколко години след това. Спестява парите на държавата! Ако може да се каже нещо сигурно за Земната психиатрия, то е, че тя е практична. Психиатрите там ме обучиха много добре!

Той изпи още една чаша от белия хибрид, след което въздъхна дълбоко:

— Ей го на, седи си там, лишен от истинска професионална помощ.

— Добре де, а психоанализата не можа ли да го направи нормален? — попитах аз.

— Напротив, в това отношение имах пълен успех — отговори Кроуб. — Просто не ще да говори. Не казва нито думица, дори когато идват всяка сутрин и го вдигат от пода, за да почистят изпражненията и урината под него. Съвсем си е нормален. Само дето е инат.

Погледнах през вертикалната решетка, но Хист просто си седеше на пода, а жълтите му очи проблясваха на слабата светлина. Той наистина изглеждаше голям инат.

Усетих, че пия още една чаша с бял хибрид. Изведнъж усетих прилив на увереност. Бях готов да дам какво ли не, за да накарам Ломбар Хист да проговори. Бях сигурен, че просто очаква при него да дойде някой репортер-следовател, за да може да разкаже на него цялата истина за ролята си в Мисия Земя.

Оставих чашата, но не улучих масата. Протегнах ръка, за да махна за довиждане, но за лош късмет бутнах една кана с бял хибрид. Тя си остана да лежи така, докато течността се изливаше, но Кроуб разглеждаше дланта ми и си мърмореше, че е много важно, че по нея няма косми.

— Благодаря за времето, което ми отделихте, доктор Кроуб — казах аз. — Вече трябва да тръгвам.

— Платете на рецепцията — каза Кроуб, — но ако бибипате администраторката, ще трябва да доплатите. Аз лично не ви съветвам да правите това. Не защото повечето администраторки в „Белевю“ имат сифилис, понеже си имат работа с психолози, а защото така ще пренебрегнете професионалния ми Земен психиатричен съвет. Давате ли сметка, че Хелър стигна до това положение, просто защото не последва лекарското ми предписание и отказа да му бъдат скъсени крайниците. Така че не тръгвайте по разрушителния му път. Вие сте определено орално еротичен тип, случай от учебниците по Фройд, и единственият ви шанс да се възстановите душевно, е, както би удостоверил всеки Земен психиатър, в това да си намерите някое момче с добър външен вид и да го правите постоянно. Приятен ден. Следващият, моля!