Л. Рон Хабърд
Обречена планета (40)

Глава трета

Навън беше задухал студен пустинен вятър. Той виеше из опразнените дворци, като издухваше вътре прах на въртележки пред лампите, които бяха поставяни от армейски части за временно използване.

Бунтовнически отряди и войници от Флота патрулираха по тъмните булеварди.

Графиня Крек поведе Хелър надолу по широкото стълбище към, един от близките паркове. Следваше ги един отряд моряци от Флота, които държаха накуп окования екип на Мадисън.

Режисьорът на новия екип от „Вътрешен обзор“ хукна надолу по стълбите и тръгна успоредно с Хелър.

— Корона, Ваша светлост, сър — обърна се той към него, — моля ви, не се гневете на „Вътрешен обзор“. — Той погледна през рамо към Мадисън, който вървеше на няколко крачки зад тях. — Гадостите, които тоя идиот пускаше по коментаторския канал, бяха засечени от редактора на монитора в Джой сити. Те въобще не бяха пуснати в ефир.

Мадисън, който вече се беше свестил напълно, щеше да припадне отново, ако Флип и един моряк не го бяха задържали за веригите.

— Откога „Вътрешен обзор“ е станал толкова загрижен? — попита Хелър.

— Ами, сър, вие вече сте важна обществена фигура.

— Чудесно — отвърна саркастично Хелър. — Това обяснява всичко. Върнете се обратно и се поосвежете.

— О, благодаря — каза режисьорът от „Вътрешен обзор“. — Разбирате ли обаче, един от хората ми е забелязал преди няколко минути да се приземява един кралски въздушен вагон, а от него е излязъл лорд Търн. Струва ми се, че това е свързано с вашия затворник Солтан Грис. Искам да го отразя. Това са горещи новини от мястото на събитието.

— Ще го убия тоя Мадисън — измърмори Хелър.

— О, чудесно! — рече режисьорът от „Вътрешен обзор“. — Ще го екзекутирате направо тук, в парка…

— Млъквай! — нареди Хелър. — Това беше само метафорично казано. Ти и внезапния ти разговор за „обществена фигура“, „да го отразиш“ и „горещи новини“! Ти никога не беше чувал за подобни неща, преди да се появи тоя бибипан Мадисън. Сега звучиш точно като от новинарски екип на АВС.

— Но обществеността има правото да знае! — каза режисьорът.

— Правото да знае! — скръцна със зъби Хелър. — Това вече преля чашата. Не, НЕ МОЖЕТЕ да отразите частната ми среща с лорд Търн. Обаче ще ти кажа какво ще се случи малко по-късно тази вечер.

— Какво? — попита режисьорът.

— Ще се погрижа да бъде назначен Кралски цензор, който да има право да разстрелва режисьори! Махай се оттук!

— Корона, Ваша светлост, сър! — каза режисьорът. — Да не би да намеквате, че ще въведете фашистко потискане на даденото от Бога право на свобода на словото и печата?

Хелър се спря. Мадисън почти се блъсна в него.

— Мадисън — обърна се Хелър към него, — ако преди съм чувствал някаква милост към теб, тя току-що се изпари. Тъкмо когато започвам с голямо неудоволствие живота си като „обществена фигура“, ми се струва, че ти ще ме преследваш като дух.

— Значи ще го екзекутирате в парка — рече режисьорът.

— Не — отвърна Хелър, като продължи да върви. — Много се изкушавам, но няма. Режисьоре, с бръщолевенията си наоколо това приятелче Мадисън ви е казало само половината истина.

— Наистина ли?

— Да. Другата половина се отнася до това, че съществува такова нещо като „нахлуване в лична територия“.

— О-о? — възкликна впечатленият режисьор.

— Да — продължи Хелър. — Сега, искам да кажете на хората от „Вътрешен обзор“, както и на всички останали, които биха ви чули, че ако ви хвана да нахлувате в личната ми територия с камери и екипи, ще ви съдя вас или тях за милиарди кредити.

— Боже мой!

— Това е само част от онова, на което Мадисън не ви е научил.

— Но какво означава това „нахлуване в лична територия“?

— А — отговори Хелър, — it means anything I say it means any time I say it.

— Боже мой!

— Така — каза Хелър. — Сега, когато разбра за какво става въпрос, на всяка цена да го кажеш на шефа си и на колегите си режисьори.

— О, така и ще направя — каза режисьорът изплашен.

— Добре — рече Хелър. — Сега, понеже това може много добре да попречи на избухването на по-нататъшни бунтове, и единствено по тази причина, а не някаква друга, можеш да доведеш камерите и екипа си и да отразиш процеса на Солтан Грис.

— О, ДА, Ваша светлост! — извика режисьорът с истински впечатлен и боготворящ глас. — На вашите заповеди, Ваша светлост, сър! — И той хукна назад.

Хелър се обърна към Мадисън. Каза му на английски:

— Сега ще видиш какво ще стане, бибипец такъв!