Л. Рон Хабърд
Обречена планета (12)

Глава втора

Сред тази замръзнала на мястото си група хора се втурна Дж. Уолтър Мадисън. Беше облечен в сива униформа на офицер от генералските служби и носеше защитни очила за пясък. Режисьорът и снимачният му екип го следваха по петите с гръм и трясък.

— О, небеса! — извика Мадисън. — Толкова се радвам, че те намерих, шефе! — Всъщност не беше случайно, че Мадисън знае къде е Хист: беше пуснал хора да го следят през цялото време.

Мадисън се спря пред стъписания Хист. Посочи заглавията във вестниците на бюрото му. Направи се на задъхан.

— Опитах се да ги накарам да изчакат с обявяването на новината, докато не се консултирам с теб, но тия предатели не искаха да чакат! — Каква ужасна лъжа беше това! Беше накарал репортерите си да пробутат чрез писмото, което беше получил от Хелър, новината във всички вестници. Беше чакал в преддверието, докато не видя, че тримата офицери носят вестниците.

Ломбар го зяпаше. Зяпаха го и генералите. Мадисън даде знак с ръка на режисьора и екипа му да започват да снимат на живо направо за системата на „Вътрешен обзор“ за цялата Конфедерация, както беше уредил менажерът по нареждане на Мадисън.

— Бързо, бързо! — извика Мадисън. — Трябва да предприемем бързи действия, за да спрем тия клюки. Бързо отворете онази врата, за да покажем на цялата Конфедерация, че Императорът е още тук!

Ужасен Ломбар видя от бюрото си, че лампичките на камерите светят, което означаваше, че са в ефир! Той спонтанно опита да се скрие зад тялото на Мадисън. Тогава видя върху бюрото си жезъла на Хелър: грабна го конвулсивно и го скри зад гърба си. Опитваше се да измисли нещо, каквото и да било, само да предотврати ужасното разкритие.

Собствените му генерали, които нямаха никаква представа за това, без да искат му направиха лоша услуга. С различаващи се по височина гласове всички казваха бързо и с различни думи едно и също: „Да, за Бога!“, „Отворете вратата!“, „Това е катастрофа!“, „Проверете тая спалня!“.

Мадисън грабна някакви ключове й започна да отключва множеството брави. Ломбар беше твърде парализиран, за да го спре.

Мадисън успя да отключи вратата и я разтвори с широк размах. Той и генералите се втурнаха вътре. Режисьорът набута и Ломбар сред тях.

СТАЯТА БЕШЕ ПРАЗНА!

Камерите се завъртяха из цялата кралска спалня.

Мадисън разбра много добре, че стаята не беше обитавана от месеци: храната по съдовете беше загнила, а изпражненията по покривките на леглата бяха засъхнали. Той вдигна завивките, за да скрие това доказателство, като се направи, че иска да погледне под леглото.

Мадисън скочи и извика:

— Трябва да е станало снощи! О, Боже, страх ме е за живота на Императора!

Тогава видя, че Ломбар държи нещо зад гърба си.

— Какво сте намерил? — извика той. Грабна жезъла и камерите го фиксираха. Докато го оглеждаше, Мадисън го държеше така, че да може да бъде сниман добре: — Доказателството! Той е оставил доказателство! Това е офицерският жезъл на Джетеро Хелър! Сега вече знаем със сигурност кой го е направил! Обявеният извън закона Джетеро Хелър е отвлякъл Клинг! О, това е катастрофа! О, беда! С нас е свършено!

Мадисън направи едва забележим знак на режисьора и камерите незабавно започнаха да снимат цялата стая педя по педя. Това ги отклони от Ломбар. Мадисън застана зад гърба му и зашепна нещо в ухото му разтревожено.

Ломбар излезе от шока си. Камерите се фиксираха върху него.

— Да, да! — извика той. — Незабавно! Генерали! Наредете на всички части на Армията и Флота да го преследват! Негодникът е избягал на Калабар!

Режисьорът накара камерите да правят панорамни снимки, когато генералите хукнаха да раздават заповедите.

Веднага щом видя мигащите лампички на камерите да угасват, Ломбар потъна разплут в едно кресло.

— О, това е ужасно — изстена той.

— Не, не е! — каза Мадисън. — Това е просто страхотно! Точно това е нещото, което ви беше необходимо! Голямо гражданско неподчинение, Император няма. Армията и Флотът сега са отстранени от пътя. Великата възможност най-сетне дойде!

— Възможност? — възкликна Ломбар, изпаднал в нов шок. — Та това е катастрофа!

— Не, не е — каза Мадисън. — Тронът е празен. Ломбар, ти си на път да станеш Император!

— Не, не — каза Ломбар. — Трябва ми тялото на последния монарх, за да го покажа на законно свикано съвещание на лордовете! Трябват ми емблемите на кралската власт! Те са изчезнали!

— Подробности, подробности — прекъсна го Мадисън. — Хайде сега, я се вземи в ръце. Моментът не е подходящ да ти се разтреперват ръцете. — Той извади от джоба си плоска половинлитрова бутилка от най-доброто уиски менте, което Болц внасяше. Мадисън беше направил само една малка промяна в него: то съдържаше една минимална доза ЛСД.

Ломбар отпи. Питието премина като огън през гърлото му. Той усети, че кръвта му отново започна да тече във вените му. Отпи още една глътка.

— Сега се чувстваш по-добре, нали? — попита го Мадисън. След което се обърна към режисьора: — Нагласете камерите.