Л. Рон Хабърд
Обречена планета (36)

Глава седма

Най-накрая Мортиай можеше да бъде чут. Той плъзна поглед по лицата на хората около огромната маса, а след това и през цялата зала.

— През последните 125 000 години — започна той — никога не бяхме стигали до подобни безредици. Имали сме няколко предатели, имали сме няколко граждански войни, но нищо, което може да се сравни с това. Разполагам със сведения, че по улиците лежат около един милион мъртви граждани, че материалните щети възлизат на Десетки милиарди кредита. Освен това почти сме загубили една планета — Калабар — която понесе повече от пет години силни атаки. Струва ми се, че това също има връзка със сегашната картина. Преди да сме реорганизирали правителството, трябва да изкореним болестта и да се справим с нея, инак същото може да се случи отново. Може и да имам предположения за това какво стоеше зад цялата работа, но нямам намерение да започвам управлението си със задачки-закачки и предразсъдъци. Имам намерение да разбера какво точно е причинило хаоса и това е първата точка в дневния ред на това заседание.

Най-висшият адмирал от адмиралския щаб на Флота се провикна от мястото си на масата:

— Хист е бил!

През препълнената зала премина одобрително ръмжене.

— Един човек? — каза Мортиай. — По съм склонен да си мисля, че е било заговор. Добре, обаче, от това място можем да тръгнем така, както бихме могли от всяко друго. Кой знае нещо — каквото и да било — за Хист?

Дивашки рев заля залата. Може да бяха благородници и консерватори до мозъка на костите си, но всички имаха едно общо нещо: огромната си ненавист към Хист. Мониторите на „Вътрешен обзор“, които бяха включени на далечната стена на залата, изведнъж започнаха да показват кадри от тълпите по улиците, които гледаха директното предаване от заседанието на портативни телевизори и екрани по витрините на магазините. Звукът беше от рев на омраза.

Хелър затропа с дръжката на оръжието си по отдалечената страна на масата. Той се наведе към Мортиай и му посочи един млад офицер от Флота, който беше вдигнал ръка, за да му обърнат внимание зад реда от адмирали.

— Бис? — попита Мортиай. Хелър кимна. — Офицер Бис — обърна се към него Мортиай, — имате думата.

Един адмирал направи място, за да може Бис да стигне до края на масата.

— Ваше превъзходителство — каза Бис, — познавам един чиновник от Апарата, който е познавал Хист, когато последният е бил млад офицер от Апарата. Този човек винаги ми е бил в голяма помощ; Всъщност в момента той се намира под заседателната маса заедно с техници от Флота и се опитва да осигури временно захранване за индивидуалните екрани върху масата пред всяко място, както и за големия централен екран тук. Опитваме се да се включим към бази данни на Апарата и няколко други, за да могат данните да бъдат използвани за нуждите на заседанието.

Бис се наведе и извика към кухината под масата:

— Ей, Боч. Негово превъзходителство иска да говори с теб. Излез.

Старият Боч показа глава над ръба на масата. Сивокосите туфички от двете страни на главата му стърчаха съвсем изправени. Очите му бяха кръгли и изплашени.

— Някой да му направи място да седне — нареди Мортиай. — Боч? Виж сега, Боч, ако продължиш да ни оказваш съдействие, мога да ти обещая, че ще забравим за връзките ти с Апарата. Кажи ни какво знаеш за Ломбар Хист.

Старият Боч нервно седна на предложеното му място.

— Заради побърканите беше.

— Побъркани? — възкликна Мортиай. — Какво общо имат побърканите с всичко това?

— Ами, когато бях млад чиновник, Ваше превъзходителство, бях назначен да работя в разузнавателните файлове към Външния отдел и тогава дойде и един млад офицер — Ломбар Хист. Това стана преди петдесет години, Ваше превъзходителство. Аз трябваше да вкарвам данни от проучванията на една планета, наречена Блито-3. Тя е в Графика за нахлуването, Ваше превъзходителство, и ние разполагаме с данни от няколко хиляди години за нея, защото имаме намерение да нахлуем там и да я завладеем тия дни — всъщност напоследък се говори много за започването му…

— Недей да шикалкавиш — прекъсна го Мортиай. — Започна да говориш за побърканите.

— Ами да, Ваше превъзходителство. Въвеждах един пакет данни със снимки от един цирк, ръководен от П.Т. Барнъм. Там имаше едно теле (това е животно) с две глави, а също и момченце с лице на куче (кучето също е животно), а също и две жени, които бяха физически свързани и се наричаха сиамски близнаци, както и разни други работи. И тогава младият Хист взе снимките и започна да се смее. А след това каза:

— С помощта на целологията можем да постигнем много повече от това — и взе целия пакет със снимки.

Следващото нещо, което разбрах за него, бе, че изнамерил един престъпник-целолог на име Кроуб в някакъв затвор, с когото започнаха да произвеждат ненормални и да ги продават на цирковете. Това бяха първите изроди, които някога са били показвани.

— Колко отвратително — каза Мортиай. — П.Т. Барнъм ли казваш? Това не звучи много волтарианско. Никога не съм чувал цирк с това име.

— Не, Ваше превъзходителство. Аз не бях достатъчно ясен. Идеята за изродите дойде от Блито-3. Местните там я наричат Земя.

— Ами това просто показва, че Хист сигурно е побъркан. Благодаря ти, че…

— Почакайте, Ваше превъзходителство. Историята не свършва дотук. Хист започна да ме преследва за повече информация за онази планета и следващото, което разбрах, бе, че е създаден специален отдел за нея — Разузнавателен подотдел 451 към Външния отдел.

— Искаш да кажеш Апарата — попита Мортиай.

— Не, Ваше превъзходителство. По онова време не се наричаше Апарат. Като млад офицер този Ломбар Хист явно печелеше доста бързо влияние. Той ме преследваше за информация за Блито-3, след това отиваше при шефа на разузнаването или пък го прескачаше и отиваше направо при лорда на Външния отдел, Хист излагаше информацията като свои собствени идеи и те ги институционализираха. Издигаха го през цялото време. Едва след като получи файловете за различните разузнавателни служби на Блито-3, той промени името на нашата организация на Координиран информационен Апарат. Дълго, преди да стане шеф на Апарата, Хист беше инсталирал тук системите за провокиране на руското КГБ: това е система, която провокира хората да извършват престъпления, така че след това да можеш да ги арестуваш. По модела на една немска организация, наречена Schutzstaffel и разработена от Хитлер, започнахме да набираме престъпници от затворите, които да служат в Апарата. И Батальоните на смъртта идват оттам. От ЦРУ в Съединените щати Апарата взе идеята да си има свои независими военни сили, които можеха да водят войни без съгласието на правителството. От ФБР в същата страна Ломбар взе модела, който се използва там за управляване на цялата страна като се изнудват представители на законодателните органи и се държат същите тези органи в постоянен страх като се измислят престъпления, които никога не са били извършвани — наричат се Abscams. Ние…

— Задръж малко — каза Мортиай. — Засипваш ме е имена, които никога не съм чувал.

— Всичките са от Блито-3 — отвърна Боч.

Местните я наричат Земя. Оттам взехме модела за нашия Апарат.

През залата премина ръмжене.

Надеждите на Мадисън се подновиха. Може би можеше да наблегне на тази внезапно появила се непопулярност на Земята. Може би можеше да изгради имиджа на Хелър като на някой, който е покровител на тази планета: това, от което се нуждаеше сега, бяха дискусиите. Той каза бързо в коментаторския си микрофон:

— През цялата последна година престъпникът Хелър е крил бърлогата си на планетата Земя.

Нямайки никаква представа за заявленията на Мадисън, а всъщност въобще, без да знае, че Мадисън е в залата, скрит зад визора си от „Вътрешен обзор“, Хелър започна да удря с дръжката на пистолета си, за да въведе ред и Мортиай да може да продължи.

— Значи Хист — каза Мортиай — се е интересувал от планетата Земя, за да може да създаде тая гадост, наречена Апарат. Аз…

— Не, Ваше превъзходителство — прекъсна го Боч, — не заради това Хист се интересуваше от тази планета. Беше заради историята на една семейна династия, наречена Роксентър. Династията е тръгнала от един изнасилвач на слугини преди около век. Тоя човек продавал отрова, наречена суров нефт като лек против рак. Той не бил човек с благородническо потекло. Възпитал така синовете си, че те станали крадци, а единият от тях натрупал състояние от този суров нефт, след което като манипулирал с него и с банките и като присвоил и използвал Земните разузнавателни служби, превърнал себе си и следващите го поколения в буквални императори на планетата. Хист беше очарован. Преди това никога не си беше представял, че подобно нещо може да се постигне. Самият той беше без благородническо потекло от колибите в Слам сити и мечтаеше, следвайки този модел, да стане Император тук. И той успя, макар и за много кратко.

— Казваш, че всичко това се е случило — прекъсна го Мортиай на планетата Земя? Невероятно! Какво странно място трябва да е тая планета!

Мадисън бързо каза в коментаторския си микрофон:

— Престъпникът Хелър напреднал в престъпната си кариера на Земята като се нарекъл Роксентър. Това по безусловен начин доказва връзките му с престъпния свят.

Мортиай кимна на Боч, давайки му знак, че може да се оттегли от масата или да се върне към работата си.

— Сега, когато знаем как е произлязъл Апарата, съм готов да получа гласовете ви за пълното му унищожаване завинаги и за забраната на използването на тези криминални модели на разузнаването от Блито-3.

Гласовете на съгласие бяха оглушителни. Когато отново се получи включване от Джой сити с картина на тълпите по градовете, струпани по площадите, за да гледат или да получават новини за това заседание, екраните на „Вътрешен обзор“ на стените щяха да се разцепят от виковете.

Мадисън каза по коментаторския си микрофон:

— Престъпникът Хелър изучавал Земното разузнаване и бил експерт в него. Той го защитава абсолютно. То до голяма степен е допринесло за издигането му до междупланетен престъпник.

Мадисън се чувстваше вече преизпълнен с надежди. Той пораждаше дискусии. Имаше покриване на събитията. Доверието му се покачваше.