Л. Рон Хабърд
Обречена планета (5)

Глава първа

Дж. Уолтър Мадисън беше на път за Кралския съд и затвора в своя Модел 99. Тъкмо се беше зазорило и той искаше да пристигне преди тълпата: трябваше да си кажат две приказки с лорд Търн.

Въпреки ранния час, движението между Джой сити и Правителственото градче беше доста натоварено. Във всички посоки профучаваха еърбуси и пътната полиция отчаяно се опитваше да ги набута във въздушните ленти. Мадисън не обръщаше внимание на това, докато в един момент не започнаха да кръжат на едно място. Тогава попита шофьора си Флик:

— Какво ни задържа?

— Проклетата Армия — отвърна Флик. — Отклоних се, за да заобиколя базата на Флота, защото са поставили предупредителни знаци „Не приближавай“. Така пък се оказахме до границите на базата на Армията, а тия бибипци са задръстили пътя със заминаващи превозни средства. Виж ги ония боклукчийски коли! Там сигурно са се наредили хиляди кораби, които чакат да получат посока за отлитане.

Флик включи приемника на една от военните честоти, при което се чу дрезгав Армейски глас да изкрещява някакви цифри.

— Гръм да ме удари — каза Флик, — ако тия координати, дето ги ръмжи, не са за старата ми родна планета Калабар. Представяш ли си! Та те ще разширят обсега на войната!

Мадисън се изсмя. Като знаеше направлението на всички тези транспортни средства, той можеше да се погрижи за останалото. Каква печеливша карта беше изтеглил току-що с помощта на Армията!

Мадисън и бандата му се бяха оказали много по-хитри от това да се опитват да проникнат в генералния щаб на дивизиите на Армията. Те просто бяха измайсторили едно копие на главата на генерал Уип от маджун, изкуствена коса и театрална кръв и го бяха показали пред камерите. Генерал Уип беше загинал чрез връзките с обществеността. Мадисън не беше успял да сдържи смеха си, когато си беше представил изражението на генерал Уип, виждайки по „Вътрешен обзор“, че са го екзекутирали. Сигурно се беше покрил някъде. А сега Мадисън виждаше и положителните резултати: Армията се разпръскваше отчаяно във всички посоки, за да подкрепи Апарата и вероятно да започне издирването на Хелър като част от сделката. Нищо чудно, че хиляди транспортни средства тръгваха нанякъде!

Кън посочи една свободна въздушна лента и Флик се спусна по нея като летеше много ниско.

Мадисън погледна надолу към улиците на Правителственото градче. Беше му много забавно. Виждаха се петна от тълпи навсякъде: имаше счупени прозорци, а полицейските отряди хвърчаха насам-натам. От ден на ден Волтар все повече заприличваше на Земята. Мадисън усети прилив на гордост: картината показваше на какво е способна една висша технология. Волтар беше широко отворен за връзки с обществеността от Земен тип, а Мадисън беше специалист в прилагането им. Старите майстори в занаята му биха били горди с него.

Склоновете към кулата на Кралския съд и затвора бяха покрити от хора. Явно някои от тези зрители сега бяха пренесли домовете си там, защото той видя стъкмени за приготвяне на храна огньове сред тълпите. Да, а до портите имаше и някакви демонстранти с плакати — също като на Земята! Това накара Мадисън да се почувства съвсем като у дома си.

— Предупреждават ни да не приближаваме до крепостта — каза Флик.

Мадисън му подаде личната си пластинка.

— Приземи се в двора. Ще ме пуснат да вляза, защото имам информация за един определен човек.

За голяма изненада на Флик от крепостта незабавно му дадоха разрешителен сигнал за влизане.

— Мили Боже, шефе. Даже ако беше извършил някое престъпление, нямаше да можеш да влезеш толкова бързо.

Мадисън се чувстваше превъзходно. Не можа да се въздържи:

— Просто убих един генерал.

— Шегувате се — каза Кън.

— Ни най-малко — отвърна Мадисън. — Държах сабята в собствените си ръце, когато му отрязахме главата.

И той се разсмя високо, когато двамата го погледнаха със страхопочитание. Това нямаше да е единственото му убийство този ден. Щеше да сложи край на събитията около Грис и да даде на Тийни възможността за отмъщение. Щеше да убие съдебния процес като унищожи статута на Хелър. И тогава наистина можеше да пусне кучетата по петите му.