Л. Рон Хабърд
Обречена планета (68)

XIII

През долния прозорец се промъкна един хоризонтален лъч слънчева светлина и погъделичка клепачите ми.

Размърдах глава. Усетих силна болка.

Погледнах към креслото, където беше седяла Прация. Беше празно.

Погледнах надясно: до мен лежеше Аса с полуотворена уста и в дълбок сън.

Погледнах наляво: там пък беше Лик. Върху спящото й лице имаше замечтана усмивка. Ръката й беше преметната през гърдите ми.

Помислих си, че е най-добре, да се измъкна оттам. Гърлото ми беше пресъхнало. Бях гладен. Болеше ме всичко.

Като действах много внимателно, отстраних ръката на Лик и я поставих леко върху бедрото й. Придвижвайки се сантиметър по сантиметър, много, много бавно, се измъквах от мястото си между двете към долния край на леглото. Бях сигурен, че ще успея.

Главата ми се изравни с бедрата им. Сега, само с едно последно движение на краката, щях да се изправя и да бъда свободен.

Скочих.

ООХ!

Едната от тях ме беше хванала за косата!

— Връщай се тук! — каза Лик.

— Какво ти става? Да не би да не ти харесваме? — попита Аса, като се взря в лицето ми.

— Прабаба си отиде — каза Лик. — Можем да пропуснем официалната част.

— Да бе, човече — каза Аса. — Можем веднага да се захванем със същинската работа!

— Не, не! — извиках аз. — Трябва да се прибирам у дома! Главата ми направо ще се пръсне!

Лик приближи очите си съвсем близо до моите. — Аха! — каза тя. — Очите му са много зачервени. — Има само един лек за това — каза Аса.

Лик скочи от леглото, взе една цигара и преди да успея да я спра, я напъха в устата ми. Запали я.

— Дръпни си силно и ще се почувстваш по-добре.

За голяма моя изненада, не след дълго наистина стана така. Чувствах се като изпълнен с мъхест облак.

Всяка от двете си дръпна по няколко пъти.

Седяха нащрек, за да не ме изпуснат, ако реша да офейкам, но после, като погледнаха много внимателно изражението ми, се убедиха, че в крайна сметка нямам такова намерение.

Аса стана, намери една лента и я пъхна в отвора на уредбата. Почти веднага в стаята забумтя музика, същата странна електронна музика с тежко звучене. На фона на хор, някакъв мъж пееше:

Мама никога не ми разказа

за птички и пчелички.

Но татко неведнъж ми каза

да не приближавам момчетата мънички.

Така и не научих как

на апетита свой да туря край.

И сам сега ще вляза в крак

на секса тайничкия рай.

Затуй не се гневи, когато

аз дрехите ти късам със замах.

А ако ме спреш, ти знай,

ще те направя на пух и прах.

Та хайде пак да се обичкаме,

защото май ми се хареса.

Но хич не ми се вярва

за всички птички и пчелички,

че свършват тъй със гръм и трясък!

ДАЙ МИ ГО, БЕЙБИ!

— Точно каквото чувствам в момента! — каза Аса и ми се нахвърли.

Щях да успея да се изплъзна, ако не се бях блъснал в Лик.

Тя ме фрасна силно през гърдите и ме събори обратно на леглото.

Тонколоните гърмяха в ушите ми с тежкия ритъм.

Викът на Аса накара долната част на пердето да излети през прозореца.

— А сега просто си попуши спокойно — каза Лик.

Хич и не се замислих над предложението й.

Въздухът се изпълни с дим от марихуана.

Едно купидонче се ухили лукаво, когато чух гласът на Лик да казва:

— Мен, сега мен!

Лик изпищя и димът от марихуана заедно с пердето полетяха навън.

Фасът от цигарата гореше на пода.

Като се опитвах да се загърна в чаршафа, се отдалечих от леглото.

— О, Боже мой — казах. — Можете и двете да забременеете от мен!

Аса се загърна с някакъв халат. Засмя се.

— Хич не се притеснявай за това, Монте Пенуел. Прахд ни раздава хапчета за контрол на раждаемостта. Дрехите ми лежаха на пода и аз тръгнах към тях. Изведнъж се спрях и се вторачих в момичетата. Поклатих глава.

— Прация ми каза, че и двете сте девствени!

— Ха! — възкликна Лик. — В цялата Конфедерация няма да остане нито една девица, когато успеем да разпространим тревата на Тийни навсякъде! В момента само се учим, но почакай само да видиш какво ще стане.

Вдигнах панталона си, като продължавах да стискам чаршафа около себе си. Тогава ме споходи друга мисъл.

— А Прахд…?

— О, за Бога, не — отвърна Лик. — Как можеш въобще да си помислиш такова нещо. Прахд не пипа с пръст никого наоколо. Пък и за какво му е, когато разполага с достатъчно медицински сестри? Аса, я да го почистим това момче. Много му е мръсно подсъзнанието.

Скочиха върху мен като два лепъртиджи, готови да разкъсат жертвата си на парченца.

Хвърлиха ме под душа.

Водата потече надолу в образуваща пара каскада.

Двете скочиха с мен под душа.

Бяха толкова бързи, че не можех да разбера какво става.

Аса протегна ръка и свали от закачалката на стената на банята един вибратор. Включи го и го задържа така за малко.

Лик протегна ръка и взе калъп сапун.

От дупчиците на душа излизаше пара.

— Стой мирно! — извика Лик.

Изпищях.

Хлъзгавият сапун полетя и се блъсна в стената на банята. Аса започна да го търси на пода, докато се заливаше от смях.

— Сега аз! Нека сега аз да му го направя!

От душа заизлиза още повече пара.

Отново изпищях!

В дупката на канализацията се стичаше вода и изчезваше.

— Е, не беше ли страхотно, Монте? — попита Лик.

Увиха ме в огромна хавлия. Тресях се като листо на силен вятър.

— Знам аз какво трябва да направим — каза Аса. — Ще го подготвим като подарък за Хар.

— Кой е Хар? — изтръпнах аз.

Двете бяха облекли по една широка роба и ме накараха да седна пред една тоалетка. Имаше страшно много огледала.

Казах:

— Изглеждам УЖАСНО!

— Няма нищо по-лесно от това да ти направим едно ново лице, за да посрещнеш деня — каза Лик.

Тя напудри лицето ми с някакъв спрей.

Аса взе синя боя от една купичка. Нанесе я върху клепачите ми. След това взе един черен молив и ми изрисува вежди и големи мигли.

Лик направи червени петна на бузите ми.

Аса боядиса устните ми с алено червено и те започнаха да изглеждат много големи.

Двете момичета се отдръпнаха малко от мен и се залюбуваха на произведението си. След това Аса взе една прозрачна пелерина и ме напъха в нея. Погледнах накъдрената яка.

— О, вече изглеждаш наистина красив — каза Лик.

— Чувствам се ужасно — отвърнах аз. — Трябва да си вървя.

— Я стига — прекъсна ме Аса. — Слънцето едва се е показало. — И тя грабна три джоинта.

Направих немощно усилие да си тръгна, но те ме повлякоха към леглото. Аса пъхна една цигара в устата ми и я запали.

Като дърпаше от своята, Лик отиде при уредбата и сложи една лента. След малко виещият ритъм на музиката вече разтърсваше стените.

Двама на един ще се веселим

щом като за трима нямах аз късмет.

Веселба голяма нека да завихрим

всички до един с радости безчет!

Когато дружно свършим,

вий двамата от раз ще ме довършите!

Е, ХАЙДЕ ДАВАЙ ДУШО!

В стаята се чу някакъв нов глас!

— Та как се чувствате всички тази прекрасна сутрин?

Ококорих се. В стаята беше влязъл младеж със зелени очи и сламеноруса коса. Беше около двайсетгодишен. Изтръпнах. Дадох си сметка, че това е вероятно някой от братята им! Щеше да ме застреля, без въобще да се замисли!

Младежът носеше няколко чанти, които бяха пълни или с трева, или със слама. Той се приближи до бюрото и отвори едно от долните чекмеджета.

— Току-що събрах реколтата от Златна колумбийска във фермата — каза той.

Хвърли торбите в чекмеджето, извади няколко свити цигари от джоба си и ги подхвърли на момичетата.

— Подарък за вас — каза той — страхотна е.

— О, Хар, скъпи братко — каза Аса, — колко си добър с нас. Но и ние имаме подарък за теб.

— Името му е Монте Пенуел — каза Лик.

— И ми се струва, че той също е страхотен — каза Аса.

— В известен смисъл е девствен — рече Лик.

— Охо! — извика Хар, като се приближи.

Вторачих се в него с широко отворени очи.

Лицето му беше боядисано!

— Ако ти изглежда малко захабен — каза Аса, — трябва да знаеш, че е само от момичета.

— Хо-хо! — извика Хар. — Искате да кажете, че никога не му е било правено по типичния Земен начин?

Лик се изкикоти и поклати глава.

Една групичка от три купидончета, които се бяха прегърнали, ме гледаха лукаво от тавана.

Опитах се да хукна, но Аса сграбчи китката ми.

Пелерината, в която ме бяха облекли, полетя към пода. Изстенах.

— Дръжте го здраво! — извика Хар.

Тонколоните гърмяха с ритъма на музиката:

… вий двамата от раз ще ме довършите!

Отново извиках, но Хар стенеше.

Едно от купидончетата сякаш се носеше из космоса със стиснати ръце и свити колене, а на лицето му беше изписан екстаз. Летеше все по-надолу и по-надолу покрай облаци, докато стаята се изпълваше със стонове и музика.

Изведнъж по мистериозен начин се превърнах в летящото надолу купидонче.

Спусках се надолу, а покрай мен прелитаха облаци.

Изведнъж изпищях, защото както се спусках надолу, експлодирах.

Стоях в банята и търках лицето си с една влажна хавлия.

Дрехите ми лежаха накуп на пода. Наведох се и ги взех.

Облечен набързо, застанах на вратата. Обърнах се и огледах стаята. Намръщих се, когато чух Аса да казва:

— О, Хар. Сега и мен, о, Хар, моля те!

До мен достигна гласът на Лик, доста неясен:

— Още не. Още не. Още не!

Поклатих глава, макар че ме болеше ужасно.

Затворих вратата след себе си и музиката заглъхна, докато се превърна в едва доловим шепот.