Л. Рон Хабърд
Обречена планета (51)

Глава първа

Някакъв шепот зад стола му сложи началото на последното фатално действие през онази фатална нощ.

— Хайти и Началникът ми казаха да ти предам, че вече са готови. — Беше графиня Крек, която побърза да се изниже.

Със съзнанието, че пет милиарда живота, някои от които на неговите приятели, и бъдещето на една планета — Земята, ще бъдат определени през следващите минути, Джетеро Хелър, военен инженер, който още не беше свикнал с новата си идентичност на първи лорд на държавата, се изправи пред стола си на подиума и огледа развълнуваната зала.

Тълпата в залата на Великия съвет се беше разраствала и сега наброяваше не по-малко от три хиляди души. Тълпите по улиците, както се виждаше по мониторите за обратна връзка на далечната стена на залата, не бяха намалели, а напротив — бяха станали още по-многобройни.

Както си беше обичаят новият император Мортиай беше оставил ръководството на държавните дела в ръцете на вицекралския председател на Великия съвет, който обикновено се наричаше Короната.

Хелър си пое дълбоко въздух. Сега всичко зависеше от него. Това щеше да е финалният спринт. Не биваше да разочарова Мортиай. Не биваше да разочарова и Волтар. Макар и много крехка, но той мислеше, че за Земята все още има някаква надежда: ако той се провалеше сега, планетата щеше да бъде напълно разрушена завинаги.

Той подръпна златистата си туника и даде знак за тръбенето на фанфарите. След това каза в напрегнатата тишина:

— Господа, имам удоволствието да обявя, че в близкия парк моята очарователна сестра и Началникът на Палас сити са приготвили едно малко развлечение за вас. Предлагам, а ако трябва да бъда съвсем точен, настоявам да се възползвате от тази покана и да се отправите към това място, като тук останат само ръководителите на военните и нашият нов Цензор.

Никой не се помръдна. Това беше лош знак.

От задните редици на залата се чу някакъв глас:

— Корона, Ваша светлост, сър! Мога ли да ви обърна внимание на това, че не сте решили въпроса с последната прокламация — разрушаването на отвратителната Блито-3, Земята.

Хелър се беше опасявал тъкмо от това. Всичко зависеше от това да няма свидетели, но дори и тогава не беше сигурно, че ще успее да спечели каузата.

— Вярно е — каза Хелър, — че сега ще се заемем точно с това. Но заседанието на офицерите сега ще бъде сведено до военен съвет. Освободете залата!

— Не, не! — закрещяха хората в цялата зала. — Искаме да слушаме!

Хелър се намръщи към тях и към премигващите камери.

— Нямаме никаква гаранция, че Земята няма шпиони на Волтар. Ако врагът има достъп до всеки военен съвет, можем да губим всяка война. НАПУСНЕТЕ ЗАЛАТА!

Избухнаха викове.

Какво имате намерение да правите?

— Ще планираме и заповядаме унищожението на Блйто-3, Земята. Това са стратегически и тактически въпроси, военни заповеди и логистика. Подобни дискусии не са и никога няма да бъдат открити за обществеността. Но ние сме се погрижили за вашето добро настроение, докато обсъждаме и издаваме заповедите си. В парка са пригодени само хиляда и петстотин места; тук има почти три хиляди души: предлагам ви да хукнете, освен ако не предпочитате да стоите прави.

На изхода на залата настъпи истинско стълпотворение.

Хелър внимателно провери дали в залата са останали само шефовете на генералните щабове на Армията и Флота. Той махна с ръка към една врата и капитан Tape Роук, който беше пристигнал от Калабар само преди час, се промъкна и зае едно място. Хелър строго каза на Артрит Стафи да седне обратно на мястото си, когато той показа намерението си да напусне.

Режисьорът от „Вътрешен обзор“ се втурна към подиума.

— Моля ви, Ваша светлост, сър, не мога ли да оставя поне една камера тук? Това, с което ще се заемете сега, е от историческа важност!

— Не! — отвърна Хелър.

— Да! — каза режисьорът.

— Току-що започнах да усещам навлизането в личната ми територия — каза Хелър. — Точно след десет секунди ще започна да считам, че е била нарушена. МАХНЕТЕ СЕ ОТТУК!

Режисьорът побягна като ужилен.

Хелър отпрати охраната, разсилните и чиновниците. Премина през цялата зала и сам залости вратата отвътре.​