Фей Келерман
Преследвана (30)

Глава трийсета

Тъй като наскоро самата тя бе станала част от криминалната статистика, Синди изпита искрено съчувствие към случилото се на Рина и Хана. Първата й реакция не бе само емоционална, а и физическа — сполетя я повторно онова ужасяващо усещане за олекване и виене на свят. Но баща й я бе успокоил, че те са добре, каквото и да означаваше това, защото как някой би могъл да е добре след подобно нещо! Баща й също побърза да й каже, че Хана не е видяла нищо. И че похитителят е бил застрелян от Марджи. Първоначално Синди изпита облекчение. На Рина нямаше да й се налага да минава през съда, а и освен това ще могат честно да кажат на Хана, че лошият мъж си е отишъл веднъж завинаги.

После, след като затвори телефона и се замисли за случилото се, тя осъзна тежестта на огромния товар да си бил принуден да отнемеш човешки живот. Инцидентът изпълни съзнанието на Синди с въпроси. Би ли могла да застреля някого? В този момент почувства, че би могла. Въпреки това, когато някой бе стрелял по нея и Крейтон, тя се бе скрила зад една кола, вцепенена от страх.

Сърцето й биеше бясно. Почувства внезапно желание да полети по автострадата и да види дали сестра й и Рина наистина са добре. Но точно сега хаосът беше пълен.

Защо не минеш към къщи след около час?, бе предложил баща й. После бе добавил: Все още мисля за теб. Добре ли си?

Чудесно съм, татко. Наистина. Всичко тук е почти нормално…Тя се бе поколебала. Всъщност, не мога да престана да се чудя защо всички тези мизерии се случват на нас.

Баща й се бе разсмял, но смехът му не бе весел. Знам, че никой не е без проблеми. Така че предполагам, сега е наш ред. Просто се надявам, че ако сега съм подложен на някакъв голям житейски изпит, вече съм издържал тази проклетия!

Наистина съжалявам, татко. Добре ли си?

Семейството ми е добре и аз съм добре. Той бе направил пауза. Обичам те, принцесо. Моля те, бъди внимателна. Облекчи психическата болка на стария човек и, най-малкото, поддържай връзка.

Непременно, татко! Не се притеснявай. Ще се грижа за себе си.

Домъчня й за него. Но в ситуацията имаше и мъничък плюс — най-сетне й се предоставяше известна свобода. Татко бе зает с последните събития, следователно няма да има време да се занимава с нея. Същото се отнасяше и за Марджи и Оливър. Свободата й даваше време да мисли… да анализира.

Взе чашата със сутрешното кафе и започна да я мие. Мислите й я върнаха към последната нощ със Скот. Всичко се бе случило толкова бързо и страстно, че се чудеше дали изобщо се е случило. Картината ставаше още по-сюрреалистична от факта, че когато се бе събудила, той вече си бе тръгнал. (Макар че покритият с измачкани чаршафи диван говореше недвусмислено, че той е спал там.) И когато й се обади, то бе само, за да й каже, че е бил с баща й, но сега и двамата трябва да тръгват заради случилото се в парка.

Подсуши филтъра и го върна в машината.

Наистина странна нощ, но доста по-добра от предишната. Не си спомняше много добре секса — умът й наистина бе другаде — но се сещаше за спора за Бедерман и как Скот каза, че не е обичайно партньорите да се разделят и пак да си останат добри приятели. Това я подсети за поведението на Греъм и за Рик Бедерман, тъй като предишната вечер се държа странно — да говори така за Хейли. Зачуди се дали няма и друга причина Бедерман да е поискал да развали партньорството.

За да бъде преместен, Рик би трябвало да предаде молбата си в писмена форма. Това означаваше, че в управлението има писмено копие на молбата в досието на Бедерман. Ако можеше да се докопа до него, щеше да разбере поне фиктивната причина за преместването. Никак нямаше да е зле!

Но имаше проблем. Досиетата бяха не само поверителни, но и се съхраняваха долу в Паркър Сентър. Достъпът до тях бе почти невъзможен без подходящите документи, служба „Личен състав“ бе затворена за почивните дни, а стаята им вероятно бе заключена. Може би имаше някакъв цивилен екип, който дежуреше в другите важни офиси, но нищо повече. Явно ходенето до центъра се изключваше.

Започна да попива кухненския плот с кърпата за съдове, но тя бе вече подгизнала и оставяше мокри следи по повърхността. Остави парцала върху крана на чешмата и откъсна два листа кухненска хартия от рулото. Докато подсушаваше, стигна до заключението, че повечето управления бяха безлюдни през почивните дни. Детективите се опитваха да работят с фиксирано работно време през седмицата — от девет до пет. Не че през останалото време не бяха на разположение — работеха на повикване и ако случаят можеше да изчака до понеделник, изчакваше.

Синди изхвърли влажните салфетки и отиде до хладилника. Извади чепка грозде и лапна едно зърно. Сладката и месеста експлозия удави горчивия вкус, който се бе застоял доста дълго в устата й. Отпусна се на дивана, вдигна крака и продължи да яде замислено.

Холивуд трябваше да разполага с някаква основна система от файлове за своите ченгета. Все пак, имаше списък на работещите, молби за отпуска, болнични и отсъствия. Първоначалната сводка обикновено се пишеше от дежурния, но Синди предположи, че ръкописната информация вероятно се вкарва в компютър от цивилен — някой, който сега си е вкъщи и гледа мач или сади цветя, или пък е извън града за почивните дни. Вероятно ще успее да влезе в софтуера на локалния компютър на управлението. Е, поне с влизането в сградата нямаше да има проблеми.

Но ако управлението се окаже почти безлюдно, дали присъствието й няма да привлече нечие внимание?

Когато приключи с гроздето, тя продължи да държи обраната чепка и да я върти. Плодът бе като дърво, система. Точно както при всичко на този свят, човек трябва да знае как да борави със системата. Ако някой попита, Синди винаги може да отговори, че наваксва с писането на рапорти или пък помага на Тропър, защото той е изостанал с книжата си. Хората знаеха, че го прави от доста време, така че никой не би се усъмнил.

Неприятната страна бе, че щеше да й отнеме доста време, докато разбие кода на програмата. А съществуваше и възможност изобщо да не успее да го разбие. Ако все пак имаше късмет, какво щеше да търси? Накрая стана от дивана и взе чантата си. Бе по-добре да прави нещо, отколкото да се чуди дали трябва да направи нещо.

Отключи вратата, излезе от апартамента и заключи след себе си. Огледа внимателно коридора, стълбите, улицата, покривите… всичко наоколо.

Бдителността се бе превърнала вече в нейна втора природа.

* * *

Първо си облече униформата, защото реши, че така по-лесно ще остане незабелязана. После отиде в стаята за рапорти и се престори, че оправя книжата си. Имаше късмет. Управлението бе пусто, а онези, които бяха там, не изглеждаха заинтригувани от заек, който печата формуляри. Като се изключеха няколкото незаинтересовани погледа, остана или незабелязана, или пренебрегната.

Когато моментът й се стори подходящ, тя се изправи и тръгна по коридора, където най-вероятно се държаха документите на управлението. Влизането в стаичката се оказа лесна работа. Заключването бе формално и една обикновена кредитна карта й бе достатъчна, за да проникне вътре. Защо ще се занимават с резета и ключалки, когато никой не би крал канцеларски материали от полицията? Въпреки че те имаха навика да изчезват — моливи, химикалки, листи, бележници, пликове, папки, лепящи се листчета. Синди реши, че това е като при хората в хотелите — вземат си разни неща, не защото имат нужда от тях, а защото са там.

Влизането в компютъра бе не по-сложно от светването на лампа. След секунди бе изправена пред трийсетина опции на „Уиндоус“. Провери ги една по една, докато стигна до файла, в който се вписваха задачите за деня — смени, искания за коли, дежурства на улицата, дати за явяване в съда, почивни дни, работни дни, кой с кого патрулира, кой детектив в кое управление работи. Таблиците бяха попълвани по дати; ченгетата бяха по азбучен ред. Не бе трудно да намери всекидневното разписание на Бедерман за последните няколко години, но щеше да отнеме време.

С време разполагаше достатъчно, но какво всъщност търсеше? Ежедневният график на Рик не й казваше нищо за човека. Но бе по-добре, отколкото да кръстосва из малкия си апартамент, да подскача при всеки шум, да наднича през завесите на всеки пет минути, да проверява ключалките, касите на вратите и черчеветата на прозорците за опити за проникване, белези от ожулване и други драскотини.

Любимият й компютърен клавиш се оказа този за връщане назад. Връщаше се назад ден след ден, месец след месец. Бе отегчително, глупаво и не носеше никакъв резултат. Рик е бил тук на дежурство в шест и половина, излязъл е в три и половина. Шест дни на работа, три дни почивка. Понякога бе поемал по-дълги смени, за да има повече последователни почивни дни.

Два месеца назад, после три, после шест. Очите й започнаха да я смъдят, докато изследваше огромните страници с дребен шрифт. В таблиците нямаше нищо лично, никакви добри или лоши коментари. Само статистика.

Осем месеца, девет месеца, единайсет месеца… точно по времето, когато Синди бе станала част от Холивуд. До нейното пристигане по документи Греъм Бодри бе патрулирал сам. Няколко страници по-назад и — за свое огромно удивление откри, че Греъм е имал друг партньор — жена, на име Никол Мартин. Когато разгледа страниците назад видя, че са работили заедно повече от година.

Това бе странно. Всички говореха, че Греъм и Рик са бивши партньори, но никой не бе споменал за Никол Мартин. Дори и Греъм не бе говорил за нея. Синди проследи името „Мартин“. Прегледът показа, че Никол е била преместена в Пасифик — по-точно при детективите в отдела за малолетни. За да се увери, се обади в Пасифик и поиска гласовата поща на детектив Мартин. Когато апаратът се включи, Синди затвори.

Добре. Бившият партньор на Греъм бе получил повишение. Може би затова Греъм не я бе споменал. Бил е прекалено засрамен, защото Мартин е постигнала повече от него. Въпреки това дори Хейли не я бе споменала. Може би Маркс също се чувства засрамена, че Мартин е получила повишение, а тя все още кръстосва улиците.

Всичко това бе много странно. Или по-скоро Синди не разбираше начина, по който работи организацията. Имаше толкова много неписани правила и закони, че единственият начин да ги научиш бе неволно да ги нарушиш.

Това обясняваше пословичната нервност на новаците.

Преди Никол, Греъм е бил с Бедерман.

А каква бе историята на Бедерман, след като той и Греъм са се разделили? Когато отваряше файла, Синди бе предположила, че Бедерман веднага се е прикачил към сегашния си партньор Шон Амори. Но докато преглеждаше таблиците си припомни защо никога не ходи до Вегас. Нейните предположения винаги се оказваха грешни.

Бедерман не само че не бе работил с Амори, а и бе работил сам. Освен това бе преместен в Нощния патрул. Не, не във Вечерния патрул — в Нощния патрул. В малките часове на нощта. Най-малко желаната смяна за всички полицаи, защото обажданията обикновено бяха сериозни. Избягвани от онези, които предпочитат нормалните работни часове, освен ако случайно не си забъркан в нещо.

Което, разбира се, изобщо не бе задължително. Много честни полицаи работеха в тази смяна. Някои от тях просто предпочитаха да са свободни през деня, а други бяха самотни майки или бащи, които харесваха тези часове, защото така имаха възможност да прекарват повече време с децата си — закуска преди училище, после вечеря, преди да отидат на работа, а децата да си легнат.

Но да бъдеш нощна смяна също означаваше, че можеш да си развяваш байрака колкото си искаш, без да се налага да обясняваш на жена си каквото и да било. Нощната смяна значеше и по-лесен достъп до тъмната страна на живота — и в буквален, и в преносен смисъл. Защото съществуваха и онази порода ченгета, привикнали до такава степен с тръпката, че преминаваха границата и се мотаеха около изметта — проститутките, сводниците, пласьорите на наркотици, хулиганите — с убеждението, че няма да им повлияят и никога няма да се издънят. Но винаги се дънеха. Едни от най-нашумелите новини по медиите представляваха показания на ченгета, изпаднали в немилост.

Но Синди нямаше никакви доказателства, че Рик е бил един от тях. Може да е имал съвсем законна причина да поиска нощна смяна. Знаеше, че има малки деца. Може би съпругата му е трябвало да работи през деня и затова Рик е избрал нощта — за да бъде с децата си. Не й бе направил впечатление на домошар. Но пък не спомена ли, че ще се прибира рано, за да бъде вкъщи със съпругата си? Така че вероятно го бе преценила погрешно. Може да е праволинейно ченге.

Разумът й се опитваше да бъде обективен, но вътрешното й чувство бе скептично.

Рик бе прекарал повече от две години в тъмната страна. И същите тези две години бяха времето, когато Арман Крейтон бе постигнал най-големите си финансови успехи. През точно тези две години Крейтон даваше купони, купуваше ролс-ройси, правеше планове свъртеше сделки с Декстър Бартоломю.

Съвпадение?

Синди отново се зарови в таблиците с графика на патрулите — назад и напред, после отново назад, в проверка на екипа Бодри/Бедерман. След половин час почувства, че е приключила и бе изненадана от резултата.

Бодри и Бедерман си бяха партнирали почти десет години. Бяха започнали точно по времето, когато Оливър си спомняше, че Бедерман е пристигнал в Холивуд. Някъде тогава Оливър бе напуснал и бе отишъл в Девъншир.

Партньори от десет години.

Ако Бедерман е бил недоволен от физическите възможности на Бодри да лови престъпници, със сигурност бе поотложил намерението си да направи нещо по въпроса.

Скот бе прав. Нещо не се връзваше.

Добре, каза си Синди. Десет години са били партньори. И после какво? Разделили са се. Бодри е започнал да патрулира с Никол Мартин, а Бедерман е работел сам през нощта.

После са произвели Мартин в детектив, а Бодри шест месеца е бил сам. Отново според таблиците, някъде тогава Бедерман отново се е прехвърлил в дневна смяна и три месеца е патрулирал сам. Най-после документите му го показваха със сегашния му партньор Шон Амори.

Изненадващо е колко много можеш да научиш само от статистиката на работния график!

Като направи изчисления, Синди забеляза, че за период от три месеца Бедерман и Бодри са били в дневната смяна заедно, но са патрулирали сами. Което означава, че ако са искали да са заедно, са имали тази възможност.

Очевидно съвсем целенасочено са избрали да не го направят.

Защо?

Кой кого не е искал? Или е било взаимно?

Или пък тя просто си прави умствена гимнастика, за да намери смисъл в собствения си объркан живот?

И какво общо би могло да има това с Крейтон?

Изключи компютъра, взе записките си и ги пъхна в чантата. Огледа се, после се изниза от офиса и отиде до шкафчето си, за да се преоблече. Щом излезе навън на паркинга, тя издиша дълбоко. Не бе забелязала колко е напрегната. Добре, че се измъкна.

Огледа се, отвори вратата на колата си, вмъкна се зад волана и заключи „Сатурна“, преди да запали двигателя. Съзнанието й бе насочено към кривналите от правия път ченгета и най-пресните скандали, които бяха поразили Полицейското управление на Лос Анджелис. Как би могла да не мисли за тях? Това бе стара история — полицаи, корумпирани от парите. Не можеше да не се зачуди дали Бедерман не е живял на ръба през тези две години, в които е работел през нощта и които бяха върхови за Арман. Опита се да си спомни разговорите си с Крейтон, всички негови мечти и планове. През повечето време бе слушала с половин ухо, защото мислеше, че Арман е просто един голям мошеник. Че само се опитва да й измъкне парите… или да й смъкне гащичките.

Тъй като не бе успял в нито едно от тези свои намерения, Синди се питаше какво е получил от случайното им запознанство. Може би просто добър слушател. Въпреки това сякаш проявяваше интерес, когато тя говореше за академията и мечтата си да стане ченге.

Дали пък Арман не я бе виждал като „свой човек“ в силите на реда? Дали не е смятал, че може да я корумпира? Или й е пускал въдици, за да види дали тя ще захапе? Дали пък не е станало така и с Ларк Крейтон? Подхвърляла е идеи на Стейси Милс, за да види дали ще се хване?

Ако Арман е искал да улови голяма риба, е трябвало да използва по-голяма стръв, а не само обещания. Синди се замисли върху факта, че всички са се съсредоточили върху похищението на колата на Крейтон. А може би би било по-добре да се концентрират върху онова, което е довело до отвличането — тоест начина, по който Арман си е изкарвал прехраната.

В какво, според баща й, се е бил забъркал Крейтон? Беше споменал нещо за покупка на земя надолу към Палм Спрингс. Нещо с цветя в името… чуждестранно име, което изобщо не отговаря на самото място. Нещо като Лас Флорес, само че френско. Ле Фльор? Бел Фльор^[1]?

Точно така. Белфльор. Една дума. Дори не са го написали правилно на френски.

Запали двигателя, но не се насочи към къщи.

Едва когато стигна Арлингтън, за своя огромна изненада тя установи, че се движи на югоизток. После, сякаш подтиквана от някаква неведома сила, пое на изток по автострада 10.

И все пак тя беше в пълно съзнание за своите действия — бе поела към Белфльор с надеждата, че някой местен би могъл да й подскаже какво точно се е объркало в схемите на Арман Крейтон.

Залагаше на твърде несигурно, но може би поне този път късметът й щеше да проработи.