Фей Келерман
Преследвана (27)

Глава двайсет и седма

Почукването беше крайно деликатно, но тъй като Оливър спеше съвсем леко, ръката му бе на бравата още на третото потропване. Отвори вратата, постави пръст на устните си, а после посочи с палец към спалнята на Синди. Лицето на Декър беше безизразно. Оливър знаеше от опит, че под тази маска лейтенантът му прикрива гнева си. Сигурно бе заради облеклото му — бе само по шорти. Добре, че беше изтощен сексуално. Защото, дори на тази възраст, все още често се събуждаше със сутрешна ерекция. Отстъпи настрана, докато наблюдаваше как очите на Декър обхождат стаята и се спират върху намачканите чаршафи на дивана. Тъй като нямаше какво да направи, Скот реши да си обуе панталоните.

Декър продължаваше да зяпа чаршафите. Не беше чак такъв цербер — тогава защо, по дяволите, се опитват да го изпързалят? Може би Синди се стараеше да щади чувствата му. Или това е било идея на Оливър? Но нямаше смисъл да му го навира в очите, тъй като се налага да работят заедно.

— Всичко наред ли е?

— Да, тя е добре. Но снощи поговорихме малко. — Скот погледна часовника си. Беше единайсет. Декър поне бе достатъчно любезен да дойде в нормален час. — Ще ти разкажа. Нека излезем някъде на кафе.

— Нямам нищо против да говорим тук — отбеляза лейтенантът.

— Но аз имам. Не искам Синди да чуе за какво говорим. Нали знаеш как е, когато се занимаваш с някакъв случай. Обсъждаш крайностите. Това е достатъчно да направи всеки човек параноик.

Лицето на Декър най-после изрази някаква емоция — опустошеното изражение на човек, преминал през всички кръгове на ада.

— Какъв е проблемът, Оливър?

— Шефе, не съм сигурен, че изобщо има някакъв проблем, освен обичайните простотии, през които минават жените новаци в нашата професия.

— Какви простотии?

— Точно за това искам да поговорим. — Оливър закопча ризата си, напъха я в панталоните, после облече отгоре сакото. Миришеше не по-свежо от изгнили зеленчуци. Трябваше да си вземе душ, след като тя заспа. Е, голяма работа — нека обонятелните рецептори на Декър се поизмъчат малко. — Предполагам, че трябва да оставя бележка.

„Каква например? Благодаря за чукането — от мръсното копеле.“ Декър прогони тази мисъл от съзнанието си, като си повтори нещата, които си бе казал по-рано. Това, че Оливър бе тук, означаваше нещо. Може би преследваше свои сексуални цели, но това не омаловажаваше факта, че пази дъщеря му.

— … Къде държи тя моливите и листите?

Декър се обърна стреснато по посока на гласа на Оливър.

— Имаше навика да ги държи в кухненското чекмедже.

Скот отиде до кухнята. Слънчевите лъчи проникваха през щорите на прозореца — яркостта им заслепи преуморените му очи. Едва успя да отвори чекмеджето и да напише бележката. „Излизам на кафе с баща ти. Ще се върна след около час“. Постави я върху кафемашината, после се върна в дневната. Взе си куфарчето и си сложи слънчевите очила. Очите му най-сетне се пренастроиха облекчено.

— Имаш ли ключ, за да заключиш? — полита той.

Декър устоя на желанието да му се сопне: „Имаш предвид, че тя още не ти е дала ключ, ти смърдящ кучи сине?!“. Овладя се. Дали щеше да е толкова бесен, ако възрастта на Скот бе по-близо до нейната? И дали щеше да се ядоса, ако Оливър чука друго младо момиче, а не неговата дъщеря? Може би трябва да се опита… просто… да се опита да погледне на това по-обективно. Кой бе уязвимият в случая? Годините на Оливър напредваха, а Синди бе още млада и имаше богат избор. Освен това, дъщеря му не страдаше от скрупули и често казваше какво мисли, без да се съобразява с чуждите слабости и да щади човешкото его. Така че, ако някой ще загуби, то това ще бъде Скот. В този случай би трябвало по-скоро да съжали Оливър, отколкото да му се сърди. С възрастта загубите се преживяват все по-трудно.

— Лейтенант, чу ли ме какво те попитах? — обади се Оливър.

— Да, да. — Декър извади ключодържателя си. — Имам ключ. Да вървим.

* * *

Всички модерни кафенета бяха претъпкани от обичайната неделна тълпа. Те се настаниха в едно старо заведение с изтъркана сива теракота по пода, протрити сепарета и отегчени сервитьорки в износени, избелели кафяви униформи и бели обувки с дебели гумени подметки. Поискаха сепаре в дъното и последваха Сали, докато тя и огромният й рус старовремски кок ги поведоха край бара, където двама пропаднали мъже смучеха кафе и гризяха сандвичи. Мястото бе далечен отглас на доброто еспресо и маслените кроасани, които се продаваха от другата страна на улицата в „Старс“. Настаниха се в безлюдното ъгълче. На Сали й отне само секунди да се върне с две димящи чаши кафе. Извади си тефтера и зачака.

Декър извади десетачка от портфейла си.

— Кафето е достатъчно. — Подаде й банкнотата. — Това е за уединението.

Тя пое банкнотата.

— Ченгета или престъпници?

Декър се усмихна и й показа значката си.

— А, детектив — и то голяма клечка. Трябва ли да се чувствам поласкана?

— Зависи от ченгето — отвърна Декър.

— Самата истина! Трудно е да се определи разликата между ченгетата и престъпниците. Четохте ли за онзи детектив, дето му вкараха задника на топло за банков грабеж? Ами за онзи отдел, дето измислял разни истории и пратил всички онези хлапета зад решетките?

— Това не говори много добре за цвета на Лос Анджелис.

Сали се усмихна. Усмивката изкриви лицето й, но същевременно я направи да изглежда по-млада.

— Е, платихте си за уединението, така че крайно време е да ви го осигуря. Искате ли да оставя една кана? Кана с кафе де.

— Би било чудесно — усмихна й се Оливър.

— Само махнете с ръка, ако размислите за закуската.

— Непременно.

След като тя си тръгна, Оливър заговори тихо.

— Знам, че говоря като стар циник, но сервитьорката Сали е напълно права. Някои от младите момчета в синьо наистина са откачени. Което ни връща на темата за Синди. Знаеш как е с новаците, особено когато са жени. Подлагат ги на изпитания. Понякога нещата преминават границата.

Декър отпи от кафето си, после направи гримаса. Силничко. Или може би бе от горчивката в устата му.

— Нахлуването с взлом в нечий апартамент надали би могло да се нарече шега.

— Но е идея, върху която си струва да се замислим. Очевидно на Хейли Маркс са й се случили някои неща, когато са я посрещнали в Холивуд. Тя допуска, че и в случая се касае за ритуал по въвеждане в колектива.

— Какви неща?

— Колата й непрекъснато се е повреждала по една или друга причина. Може и да е излъгала, но оплакванията звучаха достоверни. Плюс това знаем, че Синди е нарочена от няколко момчета. — Оливър започна да ги изрежда. — Първо Тропър, сержантът, когото е сложила на място. Може да е злопаметен. После и онзи гаден заек Анди Лопес, който е направил тъпи коментари по неин адрес снощи…

— Какви коментари?

— Говорил е грубо за дупето й или нещо…

— Копеле! Ще го убия!

— Не се съмнявам, Пит. Но, понеже времето напредва, може ли да продължа? — Оливър се наведе напред. — Също и партньорът на Лопес, Тим Уотърс, който е голям женкар. Но тях ги поставям на по-заден план, защото, според Хейли Маркс, има и друго ченге на име Рик Бедерман, който не я понася.

Очите на Декър потъмняха.

— Ти познаваш ли го?

— Спомням си го бегло. Задник, който се прави на мъжкар, доколкото се сещам. Но това беше преди доста време.

— Защо я е нарочил?

— Синди няма представа. Но нека направя едно смело предположение и да кажа, че е нещо сексуално. В случай че не си забелязал. Син не се срамува, че е жена.

Декър прикри емоциите си зад чашата с кафе. Беше ядосан, ала бе и притеснен. И преди всичко — беше баща.

— Дали този Бедерман я е свалял?

— Дал й е съвет да не се чука с женени мъже.

— Копеле!

— Да, не звучи като пример за кавалерство. Но това, което ме заинтригува е, че е бил партньор на сегашния партньор на Синди — Греъм Бодри. И… — Той вдигна пръст, за да подчертае думите си. — Това, което прави нещата още по-интересни е, че макар именно Бедерман да е поискал преместването, двамата все още са приятели.

Оливър повтори разговора от предишната нощ почти дума по дума. Паметта му не бе толкова силна, колкото му се искаше и вероятно щеше да е добре да си бе водил бележки. Но последното щеше да е доста трудно, като се има предвид, че бе в леглото, при това гол, а дрехите и бележникът му бяха в дневната. Декър не го прекъсна нито веднъж, но бе извадил бележника си. Оливър се чудеше какво ли си записва. Знаеше, че впоследствие ще има въпроси — и наистина имаше.

Декър се опита да се настани удобно в сепарето, но тапицерията бе на бабуни и непрекъснато нещо го бодеше.

— Бодри и Бедерман… Мислиш, че са направили нещо мръсно — заключи той.

— Допускам го като възможност.

Декър кимна.

— В такъв случай не бих казал, че Бедерман е давал на Синди приятелски съвет. Нито пък се е опитвал да й смъкне гащичките. Като й е казал да не чука женени мъже, скритото послание е било да не се ебава с него. Тогава следващият въпрос би бил — защо ще й го казва? Логичният отговор? Вероятно смята, че Синди знае нещо за него. Убеден е, че тя има коз срещу него.

— Какъв коз?

— Не знам, Оливър, ти си човекът, с когото е говорила. — Декър погледна към тавана. — Нека приемем за момент, че мога да бъда обективен по въпроса. Ако не я познавам, първият въпрос, който бих й задал е дали има козове срещу него и бих наблюдавал реакцията й.

— Каза ми, че почти не е разговаряла с него.

— Добре. — Лейтенантът прехапа устната си. — Мислиш ли, че казва истината?

Оливър се втренчи в него.

— Декър, говорим за твоята дъщеря…

— Знам това! — сряза го шефът му. — Отговори на проклетия въпрос! Ако изобщо си добър в нещо, то е, че си наблюдателно ченге.

Ако изобщо си добър в нещо!

— Да, мисля, че казваше истината. И не мисля, че тя имаше представа защо този задник й е говорил така. — Оливър бе засегнат. — Не мога да повярвам какво каза току-що! Имаш голям късмет, че съм човек, на когото можеш да разчиташ!

— Нали точно затова ти зададох този въпрос! — Декър отново се намести. — Но това все още не означава, че те харесвам, а само, че вярвам в качествата ти на ченге.

Оливър не отговори. Знаеше, че по свой гаден начин Декър всъщност му правеше комплимент.

— Освен ако не е някой изпечен лъжец, мисля, че беше искрена.

— Тогава знаеш ли какво ми подсказва това? Че Бедерман мисли, че тя има коз срещу него. Обаче какъв коз и откъде би могла да го изрови?

— Вероятно от Бодри — отвърна Оливър — Само защото Бедерман твърди, че все още са приятели, не значи, че е вярно. Това е свързано със случая Крейтон, Дек. Бедерман е слушал, когато Синди е разказвала как с Арман са тренирали заедно. Може би Бедерман има пръст в случая и мисли, че Синди знае нещо. Да не забравяме, че някой е стрелял по нея.

— Това е било отдавна.

— Да, Декър, но ние наскоро отново изровихме този случай. Първо интервюираме Ларк Крейтон, после отвличат колата на Стейси Милс. След това Марджи говори с Бартоломю и апартамента на Синди е обърнат наопаки. Без да споменавам, че някой я преследва с „Камрито“, което по-късно е бутнато в пропастта по начина, по който умря Крейтон. Не забелязваш ли тук някакъв модел?

— Как се вписва в него Бедерман?

— Ларк е имала на разположение някой с власт, когото си е държала като коз. Защо тогава да не е ченге и защо да не е Бедерман?! Ти не каза ли, че допускаш участието на ченге във връзка с отвличането на колата на Стейси Милс?

— Да, предположих го — съгласи се Декър.

— Ларк е искала с Арман да се случи нещастие. Имала е нужда от професионалист, който да организира нещата — и Бедерман е бил подходящият човек.

— Дай ми някаква връзка между Бедерман и Ларк.

— Отвличането на колата на Елизабет Таркъм беше в Холивуд. Бедерман работи в Холивуд. Може би Декс е насочил Бедерман към съпругата си и Ларк случайно е чула…

— Човек не чува случайно такива неща, Скот. Освен това, отвличането на Таркъм стана след Крейтон.

— Значи може би Декс е организирал и двете — каза Оливър. — Което ни връща към теорията, че съпругата на Декс и Арман са имали връзка. Бартоломю е искал да им даде урок.

— Мислиш, че Декс е организирал убийството на Крейтон — прошепна Декър. — Съвсем наскоро мислеше, че Ларк е организирала убийството на съпруга си.

— Двамата с Декс са действали заедно.

— Бих приел идеята, че Декс е организирал убийството на Крейтон — каза лейтенантът. — Но не мисля, че е толкова глупав да привлече вниманието към себе си, като организира похищението на собствената си съпруга. Някой би събрал две и две, точно както ние се опитваме да направим.

— Глупав — не — отбеляза Оливър, — но Декс е един арогантен кучи син. Марджи каза, че той губи реална преценка, що се отнася до собствената му значимост. — Преглътна утайката на кафето и направи гримаса. — Между другото, къде е Марджи? Би трябвало да е тук с нас и да разчепква случая.

— Тя и Вега са в парка с Рина и Хана.

— Какво й става на тази жена, за бога? — простена Скот. — Някога беше такъв работохолик!

— Намери си нов живот — усмихна се Декър.

— Пит — отбеляза Оливър, — нов живот означава да се влюбиш в някое готино парче. Нов живот е да отлетиш до Вегас, за да се включиш в купона и да похвърляш малко зарове. Нов живот е да се забавляваш до зори. Но що за живот е това да заведеш детето в парка, за да напълниш дробовете си с прахоляк и по обувките ти да залепнат кучешки изпражнения, само защото някой идиот отказва да контролира собствено си животно?!

— Ставаш циничен, Оливър — усмихна се Декър. — Може да е от недоспиване.

— Може пък да е защото се правих на бавачка. — Оливър забарабани по масата. — Добре. Да предположим, че Стейси Милс казва истината… което е доста съмнително. Да предположим, че Ларк е била достатъчно глупава, за да се опита да убие съпруга си. Първо е наела някого да стреля по него и мацето му, но това не е свършило работа.

— Синди не е имала връзка с него.

— Да, обаче Ларк може да е мислела, че имат връзка. Може би Стейси Милс, която е знаела, че Синди и Арман тренират заедно, е давала на Ларк погрешна информация, за да запази благоволението й. Както и да е. Изстрелите са били знак, че Ларк знае коя е Синди. Тя си запазва тази информация като буре с барут. А ето и фитилът: Арман се превръща все повече и повече в пасив в нейния бюджет. Тя си дава сметка, че има нужда от професионалист. Говори отново със Стейси. Все пак, Милс е шпионирала за нея. Затова вероятно би могла да й намери изпълнител. Не се получава. Стейси може и да знае как да клюкарства, но не и как да намери професионален стрелец. Така че, Ларк говори с Декс, който решава да й даде две-три имена, понеже не харесва Арман. Дотук съгласен ли си?

— Звучи интересно. — Декър погледна бележките си. — Значи Ларк говори с Декс, който й дава няколко имена на изпълнители. После какво?

Оливър го изгледа с благоговение.

— Ти си успял да запишеш всичко?

— Важни са само ключовите думи. Имаш ли нещо против да довършиш?

— Добре. Ларк иска малко помощ от Декс и той й дава Бедерман.

— Защо Декс ще й помага?

— Защото е бесен, че Арман чука жена му — отвърна Оливър. — После, вече сама, Ларк решава да си го върне на Таркъм и използва същия човек — Бедерман. Добре, нещата вървят чудесно за два месеца, половин година, повече. После настъпва бум на отвличания на коли и ние започваме да оглеждаме и други възможности. И аз случайно попадам на Таркъм в Холивуд и започвам да задавам въпроси. Да видя дали мога да го свържа с последните похищения. И, разбира се, не мога, защото Таркъм вероятно не е свързана с отвличанията в Девъншир. Ти сам го каза.

— Казах, че е възможно да не е свързано — уточни Декър.

— И така, аз попадам на Таркъм — продължи Оливър, — а ти се сещаш за Крейтон, понеже и двете похищения включват богати хора с впечатляващи коли вместо безпомощни майки с деца и стари таратайки. После казвам на Осмондсон, че Таркъм ми напомня на Крейтон. Осмондсон започва да говори за това и Бедерман разбира. Става малко нервен. Първото, което прави, е да се свърже с Ларк. Тя му признава, че случайно си е изпуснала езика пред Стейси Милс и казва на Бедерман да я сплаши, за да си мълчи. Което, естествено, разпалва любопитството ни, защото вместо две подобни отвличания вече имаме три. Но Ларк не се главоболи за това. Просто държи Стейси да е извън картинката.

— Защо Бедерман се съгласява да го направи?

— За да си спаси кожата.

— Той е ченге, Скот. Би трябвало да знае, че това ще възбуди нашето любопитство.

— А може пък да е глупав.

— Или може би… — Декър се замисли за миг. — Може би Бедерман смята, че ще успее да прикрие отвличането на колата на Стейси сред другите похищения в Девъншир. Тогава аз се задействам и започвам ново разследване на Крейтон. Бедерман става нервен, защото Синди не просто е моя дъщеря, но и е познавала Крейтон.

— И тогава Бедерман започва да си мисли, че май не е прикрил нещата толкова добре, колкото е смятал — каза Оливър. — Затова става още по-нервен. Трябва да разбере колко знае Синди. Как може да открие това?

— Чрез Бодри — предположи Декър. — Бедерман не може да притисне Синди, защото се бои, че тя може да сподели с мен и тогава той ще бъде в истинска беда. И какво прави? Моли бившия си партньор да му направи услуга и да я притисне заради него. Обаче защо Бодри би се съгласил на нещо подобно?

— Мисля, че може би знам — отвърна Скот. — Синди ми каза, че Бодри има репутацията на бавен физически. Може би Бедерман го е измъкнал от няколко трудни положения и е решил, че сега е моментът Бодри да си плати сметката. Проблемът е, че не Бодри я е притиснал. По-вероятно е била Хейли. Все още не мога да реша на чия страна е тя.

Декър замълча, после запита:

— А Бодри наистина ли е притиснал Синди за информация във връзка с Крейтон?

— Ще я попитам — предложи Оливър. — Или ти. Някой трябва да я пита.

— Това е добра теория — отбеляза Декър. — Разбира се, ще стане още по-добра, ако открием нещо конкретно, което да свърже Бедерман със случая.

— Ще започна да търся — каза Оливър. После направи пауза и добави: — Щеше да е добре, ако бях с_ моя партньор…_

— Остави Марджи на мира. Достатъчно дълго е чакала за това.

— Знам. Желая й късмет. Надявам се да знае какво прави. Аз със сигурност не знаех.

— Никой не знае. В това е чудото да си родител. Не съществуват никакви установени правила.