Майкъл Конъли
Късното шоу (44)

43

Втората балистична експертиза показа съответствие между куршума, изстрелян от служебното оръжие на Кар, и извадения от мозъка на Джино Сантанжело. По-късно същия ден Кар беше обвинен за шест убийства, с утежняващи обстоятелства при убийството на Частин.

Същата вечер Балард се върна на работа. След инструктажа с Дженкинс взеха колата без обозначения и отидоха по „Уилкокс“ до хотел „Марк Туейн“. Паркираха отпред и натиснаха бутона на входната врата, за да ги пуснат да влязат.

Когато бяха партньори, Балард и Частин веднъж работиха по случай с поръчково убийство и се бе наложило да скрият набелязаната жертва за няколко дни, така че мъжът й да помисли, че е изчезнала — за което бе платил на полицай под прикритие. Тогава я скриха в „Марк Туейн“. На следващата година имаха друг случай, при който се бе наложило да скрият други двама свидетели, докарани от Ню Орлиънс, за да дадат показания по дело за убийство. Трябваше да са сигурни, че защитата няма да ги открие, за да не се опита да ги сплаши и да ги накара да не дадат показания.

И двата пъти Частин бе избрал мястото. „Туейн“, както го наричаше той, бил доверена тайна квартира.

Балард сподели с Дженкинс мисълта, че Робисън може да е жив, и той се съгласи да отиде с нея до хотел „Марк Туейн“.

Показа значката си пред камерата над входа и ги пуснаха да влязат. Стигнаха до рецепцията и Балард показа на нощния администратор телефона си, на чийто дисплей беше снимката от шофьорската книжка на Робисън.

— Уилям Паркър. В коя стая е?

Уилям Паркър беше легендарен полицейски шеф на полицията в Лос Анджелис през петдесетте и шейсетте. Частин го бе използвал за единия от свидетелите от Ню Орлиънс.

Нощният администратор като че ли не искаше да участва в никакви проблеми, които полицията би могла да натвори посред нощ в хотел, в който повечето клиенти плащат кеш. Обърна се към компютъра и въведе нещо на клавиатурата, после каза високо:

— Седемнайсета.

Балард и Дженкинс минаха по коридора на първия етаж и застанаха от двете страни на стая 17. Балард почука.

— Матю Робисън? — извика Дженкинс.

— Полиция Лос Анджелис! Отвори вратата!

Нищо.

— Метро — добави Балард. — Аз съм детектив Балард. Работех с детектив Частин, който те е довел тук. Тук сме, за да ти кажем, че всичко свърши. Вече си в безопасност и можеш да се прибереш при Алисия.

Изчакаха. След трийсетина секунди чуха ключалката да превърта. Вратата се открехна и видяха лицето на млад мъж. Балард вдигна значката си.

— Безопасно ли е? — попита младежът.

— Ти ли си Матю? — попита Балард.

— Аз… да.

— Детектив Частин ли те доведе тук?

— Да, той.

— Безопасно е, Матю. Сега ще те откараме у дома.

— Къде е детектив Частин?

Балард се вгледа в Робисън продължително, после каза:

— Не успя да оцелее.

Робисън наведе глава.

— Обадил си му се в петък и си му казал, че току-що си видял стрелеца по телевизията — каза Балард. — Така ли беше?

Робисън кимна.

— Добре. Най-напред ще те отведем в управлението, за да ти покажем няколко снимки — продължи Балард. — След това ще те откараме в апартамента ти, при Алисия. Вече няма опасност и тя се тревожи за теб.

Робисън най-после вдигна очи към нея. Балард си даваше сметка, че опитва да разбере дали може да й се довери. Вероятно видя нещо в очите й, защото след малко кимна и каза:

— Добре. Дайте ми минутка да си събера нещата.