Майкъл Конъли
Късното шоу (32)

31

В 8:25 сутринта в сряда Балард влезе в отдел Вътрешни разследвания в административната сграда на полицията заедно с Дийн Таусън. Закъснението беше идея на Таусън — както и решението да пренебрегне двете обаждания на лейтенант Фалцър и записаните съобщения, с които се интересуваше къде е. Така щяха да го изнервят още преди да са отишли при него.

Като шеф на едно от двете подразделения на отдела Фалцър имаше самостоятелен кабинет. Беше малък и се наложи да донесат стол, за да има къде да седне адвокатът. С Балард се настаниха срещу видимо ядосания лейтенант, който затвори вратата, преди да седне.

— Детектив Балард, не знам защо е нужно да присъства адвокат — започна Фалцър. — Все още сте под наставлението Лайбъргър и сте задължена да отговаряте на въпросите ми. Ако в хода на разследването ни се появи криминално престъпление, направените от вас изявления няма да бъдат допуснати в съда.

Вдигна ръце от бюрото в жест, който показваше, че е много просто и не им е нужен адвокат, за да усложнява ситуацията излишно.

— Възнамерявам да съдействам изцяло и да отговарям на всички въпроси — каза Балард. — Но само ако присъства адвокатът ми. В съобщението си казваш, че трябва да изясним някакви несъответствия. Защо не преминем към това, без да се занимаваме с факта, че имам представител?

Фалцър се замисли — приличаше на човек, който се опасява, че му готвят някакъв юридически капан.

— Ще записваме всичко — каза той накрая. — Както и първия път.

Отвори чекмедже на бюрото си и извади цифров диктофон. Докато го включваше на запис, Таусън извади от джоба си телефон, сложи го на бюрото и заяви:

— Ние също ще записваме.

— Както искаш — отвърна Фалцър.

— Благодаря — каза Таусън.

— Да започнем с другата жертва, Беатрис Бопър — започна Фалцър по същество. — В показанията си вчера твърдиш, че е била в безсъзнание, когато Трент я е внесъл в стаята.

— Струва ми се, казах, че „изглеждаше“ в безсъзнание — възрази Балард. — Вниманието ми беше насочено към Трент, не към нея.

— Мисис Бопър ни каза, че всъщност е била в съзнание по това време и се е преструвала, че не е, защото е смятала, че така ще има по-голям шанс да се измъкне от Трент.

— Това е напълно възможно.

— След това тя заявява, че е видяла как с Трент влизате в схватката, при която той е получил фаталните наранявания. И описанието на случилото се, което дава тя, се различава значително от твоето, Балард.

— Ами, нормално е тя да има съвсем различен поглед за случилото се.

— Давам ти възможност да коригираш протокола, ако желаеш.

— Просто ще приема разказа на мисис Бопър. В онзи момент се биех на живот и смърт с мъж, който беше два пъти по-тежък от мен и доста висок, така че не съм си водила бележки и не съм полагала усилия да запечатам действията си в паметта си. Опитвах да опазя живота си, както и живота на мисис Бопър.

Балард и Таусън бяха репетирали този отговор, защото приемаха, че несъответствията, за които намекваше Фалцър в телефонното си съобщение, са несъответствия между нейното описание и описанието на Бопър. Балард и Таусън се бяха срещнали в шест и половина сутринта в трапезарията на хотел „Мияко“, за да се подготвят за разпита във „Вътрешни“. Репетираният отговор уреждаше всички противоречия с допустимите граници на оправданото убийство — опасения за живота или възможни тежки телесни увреждания на полицай или гражданин.

— Мисля, че това изяснява ситуацията, лейтенант — намеси се Таусън. — Имате ли нещо друго към клиентката ми?

Фалцър го изгледа.

— Да, имам.

В гласа му прозвуча увереност, която накара Балард да застане нащрек.

— Комуникирали ли сте с мисис Бопър след случилото се и след като бяхте разделени за разпитите? — попита Фалцър.

— Не пряко — отговори Балард. — Тя набра номера на мобилния ми телефон вчера, но аз не приех обаждането. Остави съобщение, в което ми благодари, че спасих живота й. Все още не съм й отговорила, защото реших, че не би било уместно да разговарям с нея, преди да завърши разследването.

Още един внимателно обмислен и репетиран отговор.

— Пазя съобщението — добави Балард. — Мога да го пусна на високоговорител, за да влезе в записа, ако искаш.

— Ще се върнем към него по-късно, ако се наложи — каза Фалцър — Заради закъснението ти си уредих други срещи, така че нека продължим. Вчера ми каза, че след като си успяла да се освободиш, докато Трент не е бил там, не си напуснала къщата веднага, защото не си била наясно къде си и дали ще можеш да избягаш. Това вярно ли е?

— Става дума за много кратко време — отговори Балард. — Това бяха първите ми мисли, но след като чух да се отваря гаражната врата, си дадох сметка, че Трент се е върнал и най-вероятно води със себе си друга жертва, защото ми беше казал, че отива да похити бившата си съпруга.

— Обаче, според първия ти отговор, не си имала представа къде се намираш.

— Ами, определено предполагах, че съм в къщата на Трент, а знаех къде живее, защото го проучвах, когато стана оперативно интересен, във връзка с разследването ми.

— Била ли си преди това във въпросната къща?

Това е то. Фалцър имаше информация, с която не бе разполагал, когато я беше разпитвал предния ден.

— Не, никога преди това не съм била вътре в къщата — отговори Балард.

Трябваше да приеме, че двамата униформени от Северен Холивуд, които бе срещнала на адреса, са разказали за случилото се.

— Някога преди това била ли си в границите на имота на Томас Трент? — попита Фалцър.

— Да, била съм в границите на имота — отговори Балард без никакво колебание.

Таусън се наведе леко напред. Беше обезпокоен. Сутринта Балард не бе споменала пред него опита си да влезе тайно в къщата на Трент, защото не допускаше, че въпросът ще бъде повдигнат. Сега адвокатът трябваше да се надява, че Балард ще съумее да се справи с тези въпроси.

— Как така, детектив Балард? — попита Фалцър.

— В петък вечерта се уверих, че Трент е на работното си място в автокъщата, и отидох до къщата му, за да огледам — отговори Балард. — Жертвата беше споменала, че била отведена в „обърната“ къща, и реших, че е важно да проверя дали къщата на Трент отговаря на това описание.

— Детектив, не подадохте ли фалшив сигнал за крадец на Райтуд Драйв, за да улесните това „оглеждане“?

Таусън сложи ръка върху китката й, за да й попречи да отговори, и каза:

— Клиентката ми няма да отговори на този въпрос. Разследването е за прилагане на сила. Няма да обсъждаме странични въпроси.

— Въпросът не е страничен — възрази Фалцър — Според моята информация в петък вечерта детектив Балард е била на верандата пред стаята, в която след това твърди, че е била задържана и в която е убила Томас Трент. В показанията си тя твърди, че не е знаела къде се намира и не е могла да избяга. Това противоречи на събраните от мен факти.

— Да си вътре в една стая и извън нея са съвсем различни неща — възрази Таусън. — Клиентката ми е била нападната, упоена, може би изнасилена — и всичко това се е отразило на възприятията й.

— Завесите бяха спуснати — добави Балард. — Не знаех, че съм в стаята, от която се излиза на онази веранда.

Таусън махна пренебрежително с ръка.

— Това не води никъде, лейтенант. Губите ни времето. Ясно е, че тук има скрит дневен ред. Опитваш да изнамериш аргументи за отстраняването на детектив Балард поради несъществуващи причини. Не е избягала. Останала е и е рискувала живота си, за да спаси чужд живот. Наистина ли искаш да обърнеш това срещу нея?

— Няма никакъв скрит дневен ред! — отсече Фалцър — И възразявам остро срещу тази квалификация на нашето разследване. Това е истинско безобразие!

— Искаш ли да говорим за безобразия? — попита Таусън. — Добре тогава. Ето това е безобразие.

Отвори куфарчето си, извади сгънат на две вестник — сутрешния брой на „Лос Анджелис Таймс“, и го сложи на бюрото. Репортажът за смъртта на Трент беше в долния ъгъл на първа страница. Като автор беше отбелязан Джери Кастор.

— Нямам нищо общо с репортажите в медиите — каза Фалцър — Не мога да диктувам доколко пълен или непълен е един репортаж.

— Глупости! — възкликна Балард.

— В този репортаж има подробности, които липсват в официалното съобщение за пресата, което полицията пусна вчера — каза Таусън. — И не само това, но включването на някои подробности и изключването на други поставя клиентката ми в неблагоприятна светлина. Репортажът цели да нанесе удар по репутацията й.

— Няма да се занимаваме с начините, по които получават информацията си в „Таймс“ — каза Фалцър.

— Това не звучи добре, особено предвид факта, че най-вероятно информацията е дадена на вестника от главния разследващ — отвърна Таусън.

— Предупреждавам ви! — извика Фалцър ядосано. — Мога да изтърпя много от вас двамата, но няма да позволя да петните репутацията ми! Играя по правилата!

Лицето на лейтенанта се зачерви от гняв. Изнасяше истинско шоу. Освен това наливаше вода в мелницата на Балард и адвоката й.

— Гневът ти показва съгласие, че предаването на подробности извън договореното съобщение за пресата е нарушаване на правата на детектив Балард и на политиката на полицията на Лос Анджелис — каза Таусън.

— Казах, че ще проверим как е изтекла информацията — отвърна Фалцър.

— Защо? — попита адвокатът. — Това незаконно ли е, или само нечестно?

— Да, незаконно е! — тросна се Фалцър — Ще разследваме.

Таусън посочи компютърния екран на лейтенанта и каза:

— Е, лейтенант, бихме искали да помогнем за това разследване. Ще ти дадем линк. Ти го отвори.

— За какво говориш?! — попита Фалцър — Какъв линк?

— Това е интернет сайт, който ще представим пред ръководството на полицията и медиите на пресконференция по-късно днес — отговори Таусън. — Сайтът е „Джери и Джо, точка, ком“. Отвори го на екрана си.

Компютърът на Фалцър беше на странична ъглова поставка до бюрото, така че всеки, седнал отпред, също виждаше дисплея. Той го включи, отвори браузъра и започна да пише адреса.

— Джери — подсказа му Балард. — Като Джери Кастор.

Фалцър се сепна, пръстите му за миг увиснаха над клавиатурата.

— Всичко е наред, лейтенант — обади се Таусън. — Това е само интернет страница.

Фалцър продължи да пише. Страницата се отвори на екрана. Беше единична — видеозапис с продължителност девет секунди с маркер за датата и часа, който се повтаряше отново и отново — висок ракурс, Фалцър и Джери Кастор се срещат в книжарница. Таусън бе измислил идеята за интернет страницата сутринта, бе купил домейна и беше качил записа, докато с Балард закусваха.

Фалцър изгледа филмчето смълчан и стъписан. След третия път изгаси екрана. Беше извърнал лице от Балард и Таусън, така че никой от двамата не виждаше изцяло изражението му. Беше навел глава обаче и явно разсъждаваше върху сполетелия го проблем. За миг определи, че записът с маркер за дата и час говори сам за себе си и в тази ситуация няма шанс да се защити. Като политик — изглежда, беше усвоил нравите им, както показваше записът, — се обърна бавно към Балард и Таусън. Лицето му изразяваше нещо средно между паника и примирение с неприятните последици.

— Какво искате?

Балард се почувства окрилена. Планът им да притиснат Фалцър бе сработил безупречно.

— Искаме този очевиден опит за прогонване на детектив Балард от полицията да бъде прекратен тук и сега — каза Таусън. Изчака, докато Фалцър кимна, почти недоловимо. — Искаме и друг материал на сайта на „Таймс“ до шест часа довечера, както и в хартиеното издание утре сутринта. Искаме да дадеш на приятеля си Джери Кастор повече подробности, които представят детектив Балард в позитивната светлина, която тя заслужава. В материала искам да видя думи и фрази като „герой“, „според политиката на“, и „оправдано“.

— Не мога да им казвам как да пишат — възрази Фалцър. — Знаете го.

— Опитай, лейтенант — каза Таусън. — Приятелят ти Кастор има не по-малък интерес от теб да поправи стореното зло. Самият той няма да изглежда никак добре, когато с него се заемат другите медии от града. Ще стане ясно и на малките деца, че изпълнява поръчки на ръководството на полицията, и не мисля, че редакторите от другата страна на улицата ще харесат това.

— Добре, добре! — спря го Фалцър — Това ли е?

— Не, има още — каза Балард. — Искам достъп до къщата на Трент и до уликите, които екипът ти е събрал там. Разследването все още не е приключено. Искам да потърся индикации дали е постъпвал по този начин и с други жертви.

Фалцър кимна.

— Няма проблем.

— И още нещо — добави Балард. — Оттук отивам при психолозите за оценка. Искам документът за връщане на работа да бъде ускорен.

— Не можеш да очакваш да се обадя в отдела и да ме послушат…

— Всъщност очакваме точно това — прекъсна го Таусън. — Ще им кажеш, че шефовете те притискат да приключиш с разследването и да върнеш Балард на работа, защото имат нужда от нея.

— Добре, добре — отговори Фалцър — Ще се погрижа. Искам обаче да махнете този сайт. Някой може да попадне на него случайно.

— Сайтът ще изчезне, когато изпълниш твоята част от споразумението — отговори Таусън. — Само тогава.

Погледна Балард и попита:

— Това ли е всичко? Да не сме пропуснали нещо?

— Мисля, че не — отговори тя.

— Тогава да се махаме оттук.

Адвокатът не направи усилие да прикрие отвращението в тона си. Стана и погледна Фалцър отвисоко. Лейтенантът беше пребледнял, сякаш току-що бе видял животът му да се изнизва пред очите му. Или поне кариерата му.

— Някога работех по случаи на „Вътрешни разследвания“ в кабинета на областния прокурор — каза Таусън. — Все още имам приятели сред шефовете и мога да те уверя, че винаги търсят хора като теб, които допускат егото да завърти главите им. Не ми давай причина да вдигна телефона и да подновя контактите си със старите си приятели.

Фалцър само кимна. Таусън и Балард излязоха от кабинета му и затвориха вратата.