Майкъл Конъли
Късното шоу (43)

42

За втори път този ден Балард носеше доказателства за анализ. Този път нямаше нужда от познати в лабораторията по балистика и огнестрелни оръжия. Сега разследваха убийство на детектив от полицията на Лос Анджелис, което автоматично извеждаше този анализ на първо място в списъка на чакащите. За всеки случай Оливас също се обади и добави още тежест на нуждата да се бърза. При пристигането й щеше да я чака експертът по балистика Медор.

Ледената истина, която Балард носеше със себе си, задно с двете оръжия, които трябваше да бъдат проверени, беше, че доказателствата, с които бяха притиснали Кар, не бяха достатъчно силни. Тъй като обработката чрез ДМВ се използваше в криминалистиката сравнително рядко и беше направена във външна лаборатория, всеки адвокат на защитата, който е заслужил името си, би я подложил на тежък артилерийски обстрел от възражения. Детектив, да не би да искате да кажете на нашите съдебни заседатели, че това критично важно изследване на улика е осъществено от студенти в обикновена химическа лаборатория? Очаквате ли да повярваме, че това така наречено доказателство е било буквално откраднато от местопрестъплението, а след това е било изпратено по куриер до колежанска лаборатория?

Допълнителен проблем беше придобиването на уликата. Ключовият отпечатък на заподозрения върху капса от кобур бе взет от местопрестъплението, без това да е документирано. Сега Частин беше мъртъв и Балард беше единствената, която го бе видяла да взима капсата. Собствените й отношения с шефовете й в полицията и надеждността й като свидетел несъмнено щяха да станат обект на ожесточена атака.

С две думи, имаха нужда от още доказателства. Ако се окажеше, че някой от пистолетите на Кар е използван при стрелбата в „Танцьорите“ или убийството на Частин, случаят щеше да бъде решен недвусмислено и Кар нямаше да се измъкне от тежестта на фактите.

Обвинението беше украсено и с редица „подобрени“, известни като утежняващи обстоятелства — убийство на полицай, проникване в чужд дом, причакване. Всяко от тези неща би могло да осигури на Кар смъртна присъда, а трите заедно на практика я гарантираха. Макар че щатът Калифорния не беше екзекутирал никого от десет години и нямаше индикации това положение да се промени в бъдеще, ченгетата и осъдените бяха наясно, че смъртната присъда е билет към полудяването — годините изолация и разходката от един час седмично извън стените на килията си казват думата. Предвид това Кар би могъл да приеме споразумение, което да махне смъртната присъда от масата. Тогава би трябвало да признае престъпленията и мотивите си да ги извърши. Щеше да се наложи да разкаже всичко.

Медор и един неин колега я чакаха пред входа на балистичната лаборатория и взеха опакованите отделно оръжия. Първо отидоха в стаята с водния резервоар, в който стреляха, за да получат цели, недеформирани куршуми, годни за сравняване с извадените от жертвите. След това влязоха в самата лаборатория и се заеха с анализа.

— Може ли най-напред да видите ругера? — попита Балард.

Искаше да научи отговора за смъртта на Частин колкото може по-рано.

— Няма проблем — отвърна Медор.

Балард се отдръпна назад, за да не пречи. Докато чакаше, мислите й се върнаха към случилото се след като арестуваха Кар и Оливас даде друга насока на екипа по разследването. Балард трябваше да проследи балистичните експертизи, а трима детективи бяха натоварени със задачата да проучат живота му до най-малката подробност, за да стигнат до мотивите на престъпленията. Самият Оливас се зае със задачата да уведоми шефовете на полицията и пиарите. Беше малко вероятно арестът на Кар да остане скрит дълго, така че полицията трябваше да излезе напред преди пресата да е гръмнала.

След това всеки тръгна да изпълнява задачите си, а Оливас и Балард останаха за момент сами. Тогава той й протегна ръка. Жестът беше толкова неочакван, че тя стисна ръката му, без да мисли. И той задържа нейната.

— Детектив, искам да заровим томахавката — каза той. — Това сега показа какъв следовател си. Ти си умна и съвестна. Би било чудесно, ако си в екипа ми, и мога да се погрижа това да стане. Отново ще работиш през деня, пълна оперативна свобода. Има доста добри причини да се съгласиш.

Балард онемя. Държеше опакованите оръжия на Кар.

— Трябва да занеса оръжията — успя да каже.

Оливас кимна и най-накрая пусна ръката й.

— Помисли — каза й. — Ти си добър детектив, Балард, а аз ще обърна другата буза в името на отдела.

Балард се обърна и излезе от ареста. Беше доволна, че се е сдържала и не е замахнала да удари Оливас с пистолетите на Кар.

Докато наблюдаваше Медор пред микроскопа, се опита да върне мислите си към разследването.

Все още оставаха много въпроси и необяснени моменти. Най-важният от тях беше изчезналият Матю Робисън. След като Балард научи, че отпечатъкът върху капсата от кобур е на Кар, се зае да постави всички факти по случая в тази нова светлина и видя връзката, която дотогава й убягваше. Кар беше от екипа от „Тежки престъпления“, който в петък сутринта беше разбил шайка за трафик на хора на пристанището. Самата тя бе гледала репортажа по новините в пет следобед. Сега си даде сметка, че Робисън, видян за последен път от приятелката му да гледа телевизия на канапето, е разпознал Кар от предишната вечер в „Танцьорите“. След това, в 5:10 следобед, е вдигнал телефона на Частин, за да му каже.

Наясно беше, че точно този телефонен разговор е задвижил няколко неща. Частин вече е имал допълнително потвърждение, че стрелецът от „Танцьорите“ е ченге. Наложило се е да излезе, за да накара Робисън да не споменава пред никого какво знае и да се погрижи за безопасността му. Въпросът беше кой се е добрал до Робисън най-напред — Частин или Кар?

Като детектив от „Тежки престъпления“, Кар е имал свободен достъп до компютрите на „Грабежи и убийства“, както и до командния център на отдела. Ако е чел докладите по стрелбата в „Танцьорите“ по реда на постъпването им в петък, вероятно е забелязал Робисън, а нежеланието на Частин да го разпитва може да му се е сторило подозрително. В опита си да скрие факта, че Робисън явно е имал възможност да огледа стрелеца добре, Частин го отхвърля като НВН — „не видял нищо“. Усилието му може да е имало противоположен ефект, ако Кар си е помислил, че Частин опитва да скрие непоклатим свидетел. Кар е убиецът, следователно си е давал сметка, че има сериозен шанс все някой от клуба да го е видял добре. Това би го накарало да се запознае с докладите за свидетелите, за да види дали наистина е така…

Балард изостави тези мисли, когато Медор стана от стола пред микроскопа и повика колегата си да погледне. Искаше да получи второ професионално мнение, защото си даваше сметка колко голям е залогът.

Телефонът на Балард иззвъня. Беше от скрит номер, но тя прие обаждането.

— Балард, има ли вече нещо? — Беше Оливас.

— Твоят човек е на микроскопа. Не би трябвало да отнеме още дълго. Искаш ли да останеш на линия? В момента като че ли се консултира с колегата си.

— Разбира се, ще почакам.

— Може ли да те попитам нещо?

— Да, какво?

— Кар знаеше, че звъня на Матю Робисън и че опитвам да го открия. Когато го попитах откъде е научил, отговори, че след като бил убит Частин, от „Грабежи и убийства“ пуснали искане за разпечатка на телефонните разговори на Робисън, за да може да бъде открит. Вярно ли е това, или телефонът на Робисън е бил у Кар, защото е убил и него?

— Не, пуснахме такова искане. Най-напред опитахме да засечем телефона му, но беше изключен. Поискахме разпечатката, за да видим дали нещо в нея няма да ни насочи към него. Защо, Балард? Какво значи това?

— Значи, че Робисън може все още да е жив. Най-вероятно Частин го е скрил, преди Кар дори да разбере за него.

— В такъв случай трябва да го намерим.

Балард се замисли. Имаше идея, но не искаше да я споделя все още — особено с Оливас.

Медор се обърна към нея и вдигна палец.

— Лейтенант, имаме едно съответствие. Частин е бил убит с резервния пистолет на Кар. Закован е, няма измъкване.

— Чудесно. Започваме да събираме пакета за областния прокурор. Обади ми се веднага щом разбереш за другия пистолет.

— Искаш ли да се включа в подготовката на пакета?

— Не, моите хора ще се справят с това. Помисли ли за предложението ми да се върнеш в екипа?

Балард се поколеба, преди да отговори.

— Балард? — подкани я Оливас.

— Да — отвърна тя накрая. — Помислих. И ми харесва Късното шоу.

— Казваш ми, че ще пасуваш? — Оливас не криеше изненадата си.

— Пасувам — каза Балард. — Тази сутрин дойдох при теб с отпечатъка на Кар, защото случаят беше на твоя екип и нямаше къде другаде да отида. И знаех, че мога да разчитам на теб да извикаш Кар в центъра за задържане. Но само това. Никога няма да работя за теб.

— Правиш голяма грешка.

— Лейтенант, ако кажеш пред всички как постъпи с мен и признаеш, ще се върна да работя при теб.

— Балард, ти…

Тя прекъсна връзката.