Майкъл Конъли
Късното шоу (40)

39

В сряда Балард отново отседна в „Мияко“ и отново поръча суши в стаята си, преди да легне да спи. Имаше достатъчно дрехи за още един ден, без да взема нови, и сутринта отиде набързо до технически център „Пайпър“, където беше звеното за латентни отпечатъци, както и въздушната ескадрила.

Всеки детектив с няколко години в професията си осигурява техници от всички сфери на криминалистиката, на които може да разчита за услуга или за пререждане на опашката, ако се налага. Някои от сферите са по-важни от други, защото присъстват в повечето престъпления. От почти всички местопрестъпления се свалят отпечатъци от пръсти и поради това звеното за латентни отпечатъци беше едно от най-важните в цялата система. Човекът на Балард се казваше Поли Станфийлд.

Преди пет години двете работиха по труден случай, в който три отделни убийства с изнасилване бяха свързани от еднакви отпечатъци, открити и на трите местопрестъпления, но Станфийлд не успяваше да открие съответствие в никоя от базите данни с пръстови отпечатъци, съхранявани по света. Само неуморните усилия и на двете накрая доведоха до арест, след като Станфийлд проникна тайно в базата данни с наемателите на голям комплекс апартаменти в Долината, който беше географски център на убийствата. При кандидатстването си наемателите трябваше да оставят отпечатъци, с които после не се правеше нищо. Просто по този начин обезкуражаваха тези, които биха излъгали, че нямат криминално досие. След като Станфийлд идентифицира заподозрения, Балард и партньорът й, Частин, трябваше да открият друг начин да го уличат, така че да не се разбере, че Станфийлд е хакнала базата данни с наемателите. Прибегнаха до изпитания стар метод на анонимното обаждане от телефон еднодневка, което разкри самоличността на престъпника по телефона за сигнали на полицията. И никой не разбра какво всъщност се е случило.

При раздялата с Частин Балард получи в наследство Станфийлд. При повечето „разводи“ хората от отдела и спомагателните агенции вземаха страна. Станфийлд бе видяла през кариерата си достатъчно агресия и сексуални посегателства от страна на мъжете, за да реши да остане с Балард.

Балард знаеше, че Станфийлд работи от седем до четири, така че в седем без пет я чакаше пред вратата с две кафета. В телефонен разговор преди това бяха уточнили какво трябва да се направи, така че посещението не беше изненада, както и високото съдържание на захар в кафето. Беше специално поръчано.

— Да видим какво имаш — каза Станфийлд вместо поздрав.

Като шеф, Станфийлд имаше миниатюрен кабинет, но това все пак беше по-добре от отвореното работно пространство, където действаха повечето техници. Беше наясно какво да прави с материалите, донесени от Балард. Процесът на ДМВ бе довел до временно проявление на пръстов отпечатък върху капачка на капса от кобур. След това професор Хигс бе фотографирал отпечатъка при различна осветеност.

Балард носеше при Станфийлд отпечатък от палец.

Станфийлд започна работа с обикновена лупа, с която огледа снимката, за да определи дали има използваем отпечатък.

— Този палец е чудесен — отбеляза накрая. — Добри, чисти ръбове. Ще е нужно малко време обаче. Трябва да я сканирам и да я пусна за проследяване в базите данни.

Това беше нещо повече от намек, че не иска през това време Балард да наднича над рамото й. Трябваше да сканира снимката и да я качи на компютъра си, после да премине през бавния процес на цифрова обработка на извивките на линиите от отпечатъка, така че след това да може да бъде подаден на Автоматизирания индекс на пръстови отпечатъци. В базата данни имаше повече от седемдесет милиона отпечатъци. Изпращането на отпечатък не гарантираше мигновен резултат. Освен това нерядко резултатите не бяха категорични. Излизаха по няколко близки, така че се налагаше техник да определи визуално, под микроскоп, кое е пълното съответствие.

— Искаш да се махна и да дойда после? — каза Балард. — След колко време?

— Дай ми поне два часа — отговори Станфийлд. — Ако стане преди това, ще ти се обадя.

Балард стана.

— Добре. И не забравяй, че това е тайна. Не казвай на никого по кой случай е и какво правиш. Ако попаднеш на съответствие, ще кажеш единствено на мен.

Станфийлд остави лупата на масата и я погледна.

— Да не опитваш да ме изплашиш?

— Не, но искам да си предпазлива. Ако се добереш до име и това е името, за което си мисля, ще разбереш какво имам предвид.

Балард не искаше да споделя следователската си версия със Станфийлд преди да има резултат. Не искаше заключенията й да бъдат повлияни от предварителни идеи чий може да е отпечатъкът.

— Мамка му! — каза Станфийлд. — Е, благодаря много, Рене. Знаеш, че наистина си харесвам работата тук.

— Не драматизирай — отвърна Балард. — Просто виж какъв ще е резултатът.