Майкъл Конъли
Късното шоу (42)

41

Балард излезе от стаята за разпити в градския център за задържане, пресече широкия коридор и влезе в контролната зала. Погледна монитора, който показваше стаята за разпити. На стола седеше лейтенант Оливас с лице към камерата на тавана и с ръце зад гърба. Знаеше, че тя го гледа, и се мръщеше към камерата.

Балард вдигна телефона си и снима монитора.

След това изпрати съобщение на Роджърс Кар.

Трябва ми помощ. Не иска да говори с мен.

Както очакваше, отговорът на Кар не се забави много.

Какво?!!! Къде си?

Нейният отговор беше кратък. Не й се водеха дебати със съобщения.

Искаше Кар да дойде в ареста.

ЦАМ. Идваш ли? Искам да го извадя от равновесие.

Не последва отговор. Минутите се нижеха. Тя си даваше сметка, че Кар обмисля дали да дойде, дали да рискува кариерата си, като си навлече неприязънта на колегите, ако вземе участие в провалянето на високо ценен лейтенант. Балард опита да го окуражи.

Имам доказателствата.

Мина още минута. Балард имаше чувството, че е час. Кар най-после отговори.

Тръгвам.

Балард си даде сметка, че е сдържала дишането си. Изпусна въздуха от дробовете си с облекчение, обърна се към двамата полицаи, които следяха мониторите, и им каза, че Кар е на път.

Все още беше в контролния център, когато обявиха, че Кар е дошъл. След няколко минути той се появи в коридора. Балард излезе, за да го посрещне. Челото му лъщеше от пот. Това означаваше, че е изминал трите пресечки от главната административна сграда пеша и че е тръгнал веднага щом е изпратил съобщението, че тръгва. Погледна през квадратния прозорец на стая за разпити А и видя Оливас. След това бързо извърна лице, сякаш не можеше да понесе каквото е видял. Съсредоточи се върху Балард и заговори с нисък, овладян глас.

— Какво е това, Балард? Как, по дяволите, го доведе тук?

— Подмамих го да излезе от администрацията. Казах му, че има някой, който е готов да направи признания.

— И след това си го арестувала? С какви доказателства?

Каза го високо, почти изкрещя. Вдигна ръка пред устата си и погледна полицаите от контролния център. После продължи шепнешком:

— Слушай ме. Действаш прекалено бързо. Всичко, което имам аз, сочи към Частин, не към Оливас. Не към лейтенант от „Грабежи и убийства“ по дяволите! Извършваш професионално самоубийство, ясно ли ти е? Трябва да спреш това веднага.

— Не мога — отвърна Балард. — Аз знам, че не е бил Частин. Взел е мерки, защото е разбрал, че извършителят е ченге. Заради това Оливас го е убил.

— Какви мерки? Балард, какви доказателства имаш? Оставяш проблемът ти с Оливас да вземе връх и…

— Кени е взел улика от местопрестъплението в „Танцьорите“. Улика, че извършителят е ченге.

— Какви ги говориш? Какво е взел?

— Част от кобур, която е паднала, докато стрелецът е вадел оръжието си. Бях там. Видях как го взема. Това и белезите от микрофона… знаел е, че е ченге.

Кар извърна лице настрани за момент, докато подреди мислите си.

След това се наведе към Балард.

— Слушай, видяла си как Частин заличава следите си. Той е стрелял, а ти прецака всичко до невероятни измерения! Сега ще вляза и ще говоря с Оливас. Ще опитам да оправя нещата. Да спася поне работата ти.

Кар даде знак на единия от полицаите в контролния център да отключи вратата. След това пак се обърна към Балард.

— Ако имаш късмет, ще караш велосипед по крайбрежната — каза й. — Поне ще си запазиш значката.

— Не искаш да разбереш! — възрази Балард. — Имам доказателства! Имам…

— Не искам да слушам — прекъсна я Кар. — Влизам.

Полицаят от ареста застана до стена с малки шкафчета.

Отвори едно, извади ключа от ключалката и каза:

— Добре, но трябва да оставиш оръжията си тук. Пистолет, резервен пистолет, нож, всичко.

Кар отиде при него и остави всичко в шкафчето — извади пистолета от кобура на колана си, после джобно ножче от задния си джоб. После се подпря с ръка на стената, вдигна крачола си и разкопча кобура на резервното оръжие от глезена си. Полицаят заключи шкафчето и подаде ключа на Кар. Беше на ластик и Кар го надяна на китката си. Погледна Балард.

— Надявам се да не потъна с теб.

Полицаят отвори вратата на стаята за разпит и отстъпи, за да направи място да мине Кар. Той прекрачи прага и тръгна към масата, на която седеше Оливас.

Балард го последва и полицаят затвори и заключи вратата след тях.

Кар си даде сметка, че и Балард е влязла с него, и се обърна.

— Мислех, че ще…

Балард сграбчи дясната му ръка и с движение, заучено в полицейската академия и усвоено в дългата й практика след това, я изви зад гърба му и същевременно го подпря с лявото си рамо. Кар залитна напред към празната маса. В същия момент Оливас скочи от стола си и стана ясно, че ръцете му не са оковани. Притисна Кар към плота на масата с цялата си тежест, а Балард извади белезниците от колана си, щракна ги около китките му и извика:

— Готово!

Оливас довлече задържания до стола, на който допреди малко бе седял самият той, и го стовари отгоре. После го сграбчи за реверите и го сложи да седне изправен. Накрая посочи с палец зад гърба си и каза:

— Усмихни се за камерата, Кар.

— Какви ги вършите, мамка му!? — изпъшка Кар.

— Трябваше да те отделим от оръжията ти — отговори Балард.

Кар като че ли започна да осъзнава какво се случва. Поклати глава.

— Ясно, разбрах. Обаче грешите. Не може да направите това.

— Можем, и още как — отвърна Оливас. — Имаме заповед за оръжията ти.

— Днес беше с кобур на колана — отбеляза Балард, а Оливас кимна и каза:

— Разбира се. Раменният му кобур се е разпаднал без капсата, която е изгубил.

— Вижте — започна Кар, — не знам какво си мислите, че имате, но нямате вероятен мотив. Вие сте напълно…

— Имаме отпечатък от палеца ти върху капсата от кобура — прекъсна го Оливас. — Как така тази капса се оказва на местопрестъплението, ако ти не си бил наблизо?

— Глупости! — отвърна Кар. — Нямате нищо!

— Имаме достатъчно, за да направим балистика на оръжията ти — каза Оливас. — Ако получим съвпадение, ще имаме всичко необходимо, за да идем отсреща до офиса на главния прокурор.

— И с това заминаваш, изрод такъв! — добави Балард.

— Виждаш ли как фактът, че си ченге, се обърна против теб? — каза Оливас. — Нормален престъпник би се отървал от оръжията, обаче е трудно да го направиш, когато са регистрирани в службата ти. Не става да отидеш при шефа и да му кажеш, че си изгубил и двата си пистолета. Предполагам, че си ги запазил и си се надявал да ти се размине.

Кар ги гледаше онемял. Оливас се наведе, опря длани на масата и изрецитира предупреждението с правата при арест. Попита Кар дали разбира правата си, но детективът не отговори на въпроса му.

— Това е грешка — каза Кар. — Това е абсолютна грешка!

— Убил си Частин — каза Балард. — Убил си и всички останали.

Беше се приближила до масата. Мускулите й бяха напрегнати. Оливас вдигна ръка, сякаш искаше да й попречи да се нахвърли върху Кар.

— Видял си, че си загубил онази капса от кобура си — каза тя. — Имал си достъп до стаята на разследващата група и си проверил уликите в доклада за доказателствата. Капсата не е била описана там и си разбрал, че някой работи неофициално, че е разбрал, че стрелбата в заведението е работа на ченге.

— Не си на себе си, Балард — почти викна Кар. — И скоро целият свят ще го разбере.

— Как се сети, че е Кени? — продължи тя, без да му обръща внимание. — Защото беше златното момче на лейтенанта? Единственият, който би се осмелил да действа неофициално? Или ти е било все едно? Частин го е отнесъл, защото си разбрал, че има деветдесет и две F и дължи пари? Решил си, че можеш да накиснеш него за всичко?

Кар не отговори.

— Ще разберем — увери го Балард. — Аз ще разбера.

Отстъпи назад и видя как ледената реалност се спуска над Кар за миг и го покрива като дебело черно одеяло. Видя как изражението му премина от увереност към шок, как увереността, че някак ще успее да излезе от тази стая с помощта на думите, се превръща в мрачната мисъл, че никога повече няма да види дневна светлина.

— Искам адвокат — каза той.

— Не се и съмнявам — отговори Балард.