Майкъл Конъли
Късното шоу (29)

28

Най-напред дойдоха патрулите от управление Северен Холивуд, след тях противопожарна кола и две линейки. Парамедиците провериха пулса на Трент и не откриха признаци на живот. Решиха да не го транспортират и оставиха тялото му където е, за да го огледат криминалистите и детективите от полицията.

Другият екип се погрижи за повърхностните рани по лицето и ребрата на Беатрис Бопър и установиха, че няма остатъчен ефект от кетамина, с който я бе упоил Трент. Погрижиха се и за раните на Балард, по китките и устата. Превързаха китките й с марля, така че заприлича на спасен самоубиец. Провериха синините по шията й, когато похитителят й се бе опитал да я души, но не откриха по-сериозни наранявания.

Балард помоли парамедика да снима раните й с телефона си и да ги изпрати на нейния телефон. Освен това свали долнището на анцуга отстрани, за да покаже кръвта по бедрото си. Изпитваше отвращение, но беше наясно, че не бива да мие кръвта на Трент. Беше доказателство. Не за вината му, защото сега нямаше да има дело, а в подкрепа на версията, която щеше да разкаже.

Първи пристигнаха детективите от управление Северен Холивуд, макар и да беше ясно, че разследването ще се води от отдела за вътрешни разследвания, тъй като ставаше дума за смърт, причинена от полицейски служител. Както беше по протокол, един от местните полицаи се свърза с Вътрешни разследвания, за да представи първоначален доклад, и получи инструкции Балард да бъде отделена, а Беатрис да бъде пратена с кола в центъра, където да я разпита екип от „Вътрешни“.

Изведоха Балард от къщата и я качиха в кола, където чака повече от час да се събере екипът на „Вътрешни разследвания“ по това време на нощта. Докато чакаше, видя как над Долината се разсъмва. Освен това взе назаем телефон от един от местните детективи и се свърза с полицията във Вентура, с молба да проверят как е баба й. Половин час след това, докато все още беше на задната седалка на колата, й се обадиха, за да я успокоят, че баба й е добре.

Екипът на „Вътрешни разследвания“ се състоеше от четирима детективи, един лейтенант и мобилен команден пункт, който всъщност представляваше кемпер с оборудвани работни места, компютри, принтери, монитори и безжична интернет връзка, както и стаичка за разпити, с готова за запис камера.

Лейтенантът се казваше Джоузеф Фалцър. Балард го познаваше от случая с обира в къщата на „ценените граждани“ над „Дохени Драйв“, когато престъпникът я издебна и я нападна, а Дженкинс успя да го неутрализира с удар по главата. По време на онова разследване беше почтен, но по никакъв начин не беше от онези, които правят всичко възможно да отърват колега ченге. Онова разследване обаче беше насочено към Дженкинс и начина, по който бе неутрализирал престъпника, нападнал нея. Този път фокусът щеше да е изцяло върху нея и тя си даваше сметка, че заради оплакването й от Оливас е лесна мишена за отстраняване от полицията. Трябваше да е много внимателна, докато не се убеди, че Фалцър наистина е честен в намеренията си.

Четиримата детективи сложиха калцуни и ръкавици и влязоха в къщата, а Фалцър отвори вратата и покани Балард в командния център. Мълчаха, докато не седнаха от двете страни на масата в стаичката за разпити.

— Как се чувстваш, детектив? — попита Фалцър.

— Вцепенена — отговори Балард.

Беше точно така. От свръхнатоварване организмът й бе преминал към пълно отпускане и безтегловност, особено след като я увериха, че баба й и Бопър са добре. Чувстваше се замаяна. Сякаш наблюдаваше отстрани как някой друг сяда на масата за разпит.

Фалцър кимна.

— Разбираемо. Длъжен съм да попитам, носиш ли оръжието си?

— Да, в джоба ми е — отговори Балард. — На този анцуг не можеш да сложиш кобур.

— Преди да започнем, трябва да го иззема.

— Наистина ли? Не застрелях този тип. Наръгах го с една летва.

— Такъв е протоколът. Предай оръжието си.

Балард го извади и му го подаде над масата. Фалцър провери предпазителя и пусна оръжието в найлонов плик за доказателства. Написа нещо на етикета, после сложи найлоновия плик в кафяв книжен плик и го остави на пода.

— Имаш ли резервен? — попита след това.

— Не, нямам — отговори тя.

— Добре тогава, можем да започваме. Сигурен съм, че познаваш процедурата, детектив Балард, но въпреки това ще я повторя, преди да включа записа. Ще ти прочета правата по изискването „Миранда“, а ти ще се откажеш от правото да откажеш да говориш. След това ще ти дам наставлението по „Лайбъргър“ и ще ми разкажеш какво се е случило. След като запишем разказа ти, ще влезем в къщата и ще покажеш на мен и екипа ми всичко още веднъж. Имаш ли някакви възражения?

Балард поклати глава. Наставлението по „Лайбъргър“ се използваше като принуда полицай да отговаря на въпроси без присъствието на адвокат. Беше наречено така на името на полицай, който бе отказал да го направи и бе уволнен заради това. То принуждаваше полицаите да говорят, но не допускаше така дадените показания да бъдат използвани в криминално съдебно дело срещу съответния полицай.

Фалцър включи камерата, прочете двете юридически формулировки и заговори по същество.

— Да започнем от самото начало. Детектив Балард, кажете ми какво се случи и какво доведе до смъртта на Томас Трент, причинена от вас?

— Трент беше основен заподозрян за отвличането и нападението над Рамон Гутиерес, мъжка проститутка, в Холивуд — започна Балард. — Трент някак бе разбрал къде живея във Вентура и предната вечер дойде там, без аз да знам. Докато подготвях дъска за сърф при отворена врата на гаража, той влезе и сложи на главата ми найлонов плик. Отвлече ме, упои ме и ме е докарал на това място — неговия дом. Възможно е да е имало и сексуално посегателство над мен, докато съм била в безсъзнание, но не съм сигурна. Събудих се без дрехи и завързана за стол. След това ми каза, че ще отвлече още една жертва, и отново ме упои, след което предполагам е излязъл от къщата. Дойдох в съзнание преди той да се върне и успях да се освободя. Докато успея да напусна къщата, той се върна с втората жертва. Тъй като се опасявах за безопасността й, останах в стаята, в която ме бе оставил завързана. Намерих дръжка от метла, с която бе подпрял плъзгащия се прозорец, и взех остро парче дърво, което успях да отчупя от стола. Когато той влезе в стаята с втората жертва, го нападнах, като го ударих няколко пъти с дръжката от метла, докато тя не се счупи. След това той успя да ме сграбчи и да ме притисне с ръце. Понеже беше много по-едър от мен и се страхувах за живота си и за живота на другата жертва, го наръгах с острата летва няколко пъти в областта на корема. Той в края на краищата ме пусна, свлече се на пода и малко след това умря.

Фалцър мълча доста време, може би стъписан от обърканата история, дори и предадена накратко.

— Добре — каза след това. — Сега ще минем през всичко това с повече подробности. Да започнем с побоя над Гутиерес. Разкажете ми за него.

Бяха нужни деветдесет минути, докато Балард отговори на всички подробни, но не враждебни въпроси. На моменти Фалцър посочваше несъответствия или подлагаше на съмнение решенията й, но Балард беше наясно, че един добър следовател непременно задава въпроси, които предизвикват някакво смущение и дори възмущение у разпитвания. Наричаше се „предизвикване на реакция“. Тя запазваше самообладанието си обаче и през цялото време отговаряше съвсем спокойно. Целта й беше да издържи през тази фаза, колкото и дълго да продължи, защото знаеше, че в края на краищата ще я оставят на мира и ще я пуснат да си върви. През годините в бюлетина на полицейския профсъюз беше чела инструкции за ситуации като нейната и знаеше, че трябва да повтаря ключови фрази и думи, като „страхувах се за живота си и за живота на другата жертва“, заради които за следователите от Вътрешни разследвания ще е трудно да определят убийството на Трент като неоправдано според политиката за прилагане на сила от страна на полицията на Лос Анджелис. След това щяха да препоръчат на областния прокурор да не предприема никакви действия срещу нея.

Освен това беше наясно, че ще е много важно думите й да отговарят на физическите доказателства, събрани от гаража във Вентура, къщата на Трент и нейния ван. След като не се отклони от казаното в стаичката за разпити, излезе оттам уверена, че Фалцър и хората му няма да попаднат на противоречия, за които да се хванат.

Когато излезе от кемпера, видя, че местопрестъплението е оградено в тристепенен кръг. На улицата бяха струпани няколко полицейски коли, а също вановете на съдебния патолог и криминалистите. До жълтата лента на улицата бяха паркирани три телевизионни станции, в небето кръжаха хеликоптери. Видя и партньора си, Дженкинс, да чака в периферията. Кимна й и вдигна юмрук. Тя направи същото и двамата имитираха поздрав с чукване на юмруци от десет метра разстояние.

Към десет сутринта Балард приключи демонстрацията пред екипа на „Вътрешни“ в къщата. Повечето време прекараха в стаята на долното ниво, където все още беше трупът на Трент, все още със завързани зад гърба с нейния сутиен ръце. Балард почувства как умората я смазва. Освен минутите, когато беше дрогирана и в безсъзнание, наближаваше да направи четирийсет и осем часа без сън. Каза на Фалцър, че не се чувства добре и трябва да поспи. Той й каза, че преди да се прибере у дома, трябва да отиде до Центъра за терапия при изнасилване, за да се установи дали Трент я е изнасилил, докато е била в безсъзнание, и за да бъдат събрани доказателства. Вдигна телефона, за да изпрати един от детективите си да я откара до болницата, но Балард попита дали не може да я откара партньорът й.

Фалцър се съгласи. Уговориха се да се срещнат за допълнителен разговор на следващата сутрин, след което лейтенантът от „Вътрешни разследвания“ я освободи.

Когато си тръгваше, Балард попита за вана си и й обясниха, че ще бъде задържан, за да бъде изследван от криминалистите. Това означаваше, че щеше да мине поне седмица, преди да си го получи. Попита дали не може поне да си вземе някои от нещата от него, но отново й казаха, че не може.

Дженкинс я чакаше. Усмихна й се съчувствено.

— Хей, партньоре? — извика й отдалеч. — Държиш ли се?

— Няма проблеми — отговори тя, макар сама да не си вярваше. — Трябва ми транспорт. Ще ме откараш ли?

— Разбира се. Къде?

— До Санта Моника. Къде ни е колата?

— Надолу, зад вановете. Нямаше къде другаде да паркирам.

— Не искам да минавам покрай репортерите. Защо не докараш колата да ме вземеш оттук?

— Разбира се, Рене.

Дженкинс тръгна надолу по улицата, а Балард остана да чака пред обърнатата къща. Двама от детективите на Фалцър излязоха от входната врата и се качиха в кемпера. Минаха покрай нея мълчаливо.

Дженкинс подкара по Мълхоланд, чак до магистрала 405, след което се отправи на юг. След като излязоха от хълмовете и беше сигурна, че ще има стабилен сигнал, Балард поиска от партньора си да й даде телефона си. Знаеше, че ще трябва да се яви на психологически преглед, преди да й позволят да се върне на работа. Искаше да свърши с всичко това. Свърза се с отдела за поведенчески анализи и си уговори среща за следващия ден, след срещата с Фалцър.

След като върна телефона на Дженкинс, се облегна на вратата и заспа. Едва когато излезе от изход 10 в западна посока, Дженкинс протегна ръка и леко я докосна по рамото. Балард се сепна и се събуди.

— Почти стигнахме — каза той тихо.

— Само ме оставяш и си тръгваш — каза тя.

— Сигурна ли си?

— Да. Сигурна съм. Не се тревожи за мен. Върви при жена си.

— Не се чувствам добре, че го правя. Искам да те изчакам.

— Джон, не. В това искам да съм сама. Дори не съм сигурна дали се е случило, а ако се е случило, не го помня, защото съм била в безсъзнание. Сега обаче искам да мина през това сама. Моля те.

— Добре, добре. Не е нужно да го обсъждаме. Ако обаче искаш, на линия съм. Окей?

— Окей, партньоре. Вероятно обаче няма.

— И това е окей.

Центърът за терапия при изнасилване беше част от медицинския център към Калифорнийския университет в Санта Моника, на 16-а улица. Балард би могла да отиде и в други болници, където да я прегледат за следи от изнасилване и да съберат материали и доказателства, но според репутацията си ЦТИ беше сред най-добрите в цялата страна. Самата тя беше водила немалко жертви на изнасилване в него през нощните смени и беше сигурна, че ще я посрещнат със съчувствие и професионална почтеност.

Дженкинс спря пред входа и каза:

— Не е нужно да говориш за това, но в един момент ще трябва да ми разкажеш за Трент.

— Ще ти разкажа, няма проблем — увери го тя. — Да видим как ще мине вътрешното разследване, после ще говорим. Мислиш ли, че Фалцър беше почтен, когато те разследваше заради синчето на онези хора?

— Да, до голяма степен беше обективен.

— Да се надяваме, че никой от десетия етаж няма да шепне в ухото му.

Кабинетът на шефа на полицията се намираше на десетия етаж в административната сграда.

Балард отвори вратата на колата и слезе. Обърна се към Дженкинс:

— Благодаря, партньоре.

— Пази се, Рене — каза той. — Обади ми се, ако искаш.

Тя му махна да тръгва и той потегли. Балард влезе в болницата, показа значката си и поиска да види шефката. Дойде една сестра, казваше се Марион Татъл, и Балард й обясни защо е дошла. След четирийсет минути вече беше в амбулаторията. Кръвта от бедрото й беше почистена, намазки от нея бяха сложени в бурканчета за биологични доказателства.

Взеха намазки и от нея — прегледът беше унизителен и неприятен, включително анален и вагинален преглед. Когато всичко най-накрая свърши, Татъл даде на Балард престилка, а самата тя пусна ръкавиците си в коша за медицински отпадъци в амбулаторията. После погледна картона и беше готова да докладва какво е установила.

Балард затвори очи. Чувстваше се унизена. Лепкава. Искаше да се изкъпе. Беше прекарала часове вързана и плувнала в пот, беше произвеждала адреналин от страх и паника, беше се била с мъж, два пъти по-тежък от нея, и всичко това след възможно изнасилване. Наистина искаше да знае, но искаше и всичко да свършва по-бързо.

— Ами… — започна Татъл, — нямаме плувци.

Тоест сперматозоиди.

— Ще изследваме намазките за силикон и други следи от употреба на презерватив — продължи Татъл. — Има охлузвания. Кога за последен път имаше сексуални отношения преди случилото се?

Балард си спомни Боб Комптън и не особено нежното им преживяване и каза:

— В събота сутринта.

— Беше ли голям? — попита Татъл. — Беше ли грубо?

Зададе въпросите без емоция и без да съди.

— Ммммм… и двете — отговори Балард. — Така да се каже.

— Добре. А кога беше последният път преди това? — попита Татъл.

Арън, спасителят.

— Доста по-рано — отговори Балард. — Поне месец.

Татъл кимна. Балард отклони поглед. Кога щеше да свърши всичко това?

— Добре. Охлузванията може да са от събота сутринта — каза Татъл. — Преди това не си правила секс доста време, тъканите са били деликатни, а ти казваш, че е бил голям и не особено внимателен.

— С две думи, не можеш да кажеш категорично дали съм била изнасилена — заключи Балард.

— Няма категорични признаци, външни или вътрешни. Пубисният гребен не даде резултат, защото нямаш пубисни косми, които да задържат някакъв материал. С две думи, не мога да отида в съда и да заявя едното или другото, но в този случай знам, че това няма значение. Тук важната си ти. Искаш да знаеш.

— Така е. Да.

— Съжалявам, Рене. Не мога да ти кажа със сигурност. Мога обаче да те заведа при лекарка, с която да поговориш. Тя ще ти помогне да преодолееш липсата на отговори и да не се фиксираш върху тези въпроси.

Балард кимна. Даваше си сметка, че нещо подобно я чака при психологическата оценка, на която щяха да я подложат на следващия ден в полицията.

— Благодаря — отвърна тя. — Оценявам го, наистина, но сега най-много имам нужда от кола. Можеш ли да повикаш такси и да гарантираш за мен? Портфейлът и парите ми останаха във Вентура. Трябва да отида там, а нямам кола.

Татъл я потупа по рамото.

— Разбира се. Няма проблем.