Майкъл Конъли
Късното шоу (38)

37

Успокои се. Ругерът на глезена й беше одобрен като резервно оръжие за полицаите от шефовете на полицията. Такова оръжие освен нея имаха поне още хиляда ченгета.

След това започна да премисля прекалено много — започна да се пита дали Кар е знаел, че има такова оръжие, и дали целта на обаждането му не е била да види дали няма да посочи този факт доброволно. Тя бе премълчала и това би могло да я качи в списъка на заподозрените.

— Наистина ли мислят, че ченге е стреляло в „Танцьорите“?

Балард се завъртя на стола и видя детектив Рик Тайгърт — седеше на бюрото точно зад нея. Не си бе дала сметка, че може да е чул нейната част от разговора й с Кар.

— Виж, не казвай това никъде, Рик — отвърна тя. — Помислих, че си си тръгнал.

— Няма, но ако е вярно, полицията пак ще бъде влачена в лайната — отбеляза Тайгърт.

— Да, така е, но някои неща са неизбежни. Виж, не знам дали е истина, но го дръж за себе си, нали?

— Ясно, няма проблем.

Балард се обърна към бюрото и започна да отваря служебния плик, който бе взела от пощата си. Предишният получател беше задраскан, точно над нейното име. Беше Фалцър/ВР. В плика имаше копия от доклада за обиска в къщата на Томас Трент предишния ден. Фалцър изпълняваше обещанието си да я държи в течение. Докладът задължително се изпращаше в съда, оторизирал заповедта за обиск. Законът задължаваше извършилия обиска да докладва на съдията, който се явяваше нещо като външна власт, която бдително следи да няма незаконни претърсвания и отнемания. В тези доклади обикновено се описваха всички вещи, иззети по време на обиска. Заедно с доклада Фалцър й бе изпратил пачка снимки от местопрестъплението и на всеки от иззетите предмети на мястото, на което е бил намерен.

Балард опита да прогони мислите за Частин от главата си и да се съсредоточи изцяло върху Трент. Прегледа списъка на предметите, иззети от къщата на „Райтуд“. Повечето бяха обикновени вещи, които намират приложение в домакинството или в домашната работилница, но могат да придобият зловещо качество, когато са в ръцете на сериен сексуален престъпник. Неща от рода на лепенка, връзки за кабели, клещи, ски маска. Върхът беше колекцията месингови боксове от чекмеджето на нощното шкафче в спалнята на Трент. Тъй като нямаше някакво подробно описание на боксовете, Балард веднага разрови снимките и намери една на четири чифта боксове в чекмеджето. Всеки беше със свое характерно оформление и от различен материал, но на всички бяха гравирани едни и същи две думи, ДОБРО и ЗЛО. Предположи, че с някой от тези чифтове е била изтезавана Рамона Рамон.

Макар че металните боксове не й бяха нужни, за да бетонира обвиненията срещу Трент, особено след като нямаше да има съдебен процес, това беше някакъв мълчалив момент на прояснение, удовлетворение и увереност, че е постъпила правилно. Единственото й съжаление бе, че няма с кого да сподели този момент. Дженкинс щеше да се появи най-рано след шест часа, а и той нямаше никакво участие в случая. Единствено тя го бе взела присърце.

Забеляза, че Фалцър е включил копия на всички снимки от местопрестъплението, така че се зае да ги разглежда внимателно. Тази фотообиколка на къщата й напомни, че всъщност не беше видяла цялото жилище. Порази я нормалността на всичко там. Стаите бяха обзаведени пестеливо, със старомодни мебели. Единственото, което позволяваше да се направи извод, че снимките са правени в днешно време, беше плоският телевизор на стената в дневната.

Последната снимка в купа беше от най-долната стая на обърнатата къща. На нея беше и Трент in situ — както е бил намерен. По него и на пода имаше повече кръв, отколкото тя си спомняше. Очите му бяха полуотворени. Отдели доста време, за да проучи трупа на човека, когото беше убила. Откъсна очи от снимката едва когато телефонът й иззвъня. Погледна дисплея. Беше Таусън.

— Видя ли интернет страницата? — попита той. — Публикувана е. Добра е.

— Секунда — каза тя.

Извади на екрана страницата на „Л. А. Таймс“. Материалът не беше на първо място, но все пак беше на трето място от началото. Отвори статията, видя името на Джери Кастор и я прочете набързо. Прочетеното й хареса. Особено абзаца за парите.

Източници от полицията заявяват, че първоначалните съобщения, поставили под въпрос действията на Балард, не са взели под внимание цялата маса на откритите доказателства и реалните обстоятелства. Очаква се отделът за вътрешни разследвания да даде оценка, че Балард е действала храбро и в рамките на закона, като е приложила оправдана сила, когато е пробола Трент със случайно отчупена остра летва, за да спаси живота си и живота на друга жертва, похитена от заподозрения. Установените от „Вътрешни разследвания“ факти ще бъдат предадени в кабинета на областния прокурор, който ще се произнесе окончателно по действията на детектив Балард.

— Да, добре е — каза тя след малко. — Ти какво мислиш?

— Мисля, че сгрешихме — отвърна той. — Трябваше да кажем на Фалцър, че искаш да те повишат в капитан. Той направи всичко, което поискахме от него! Всъщност проверих какво става с вана ти и ми казаха, че ще можеш да си го вземеш утре. Свършили са с него.

Тя нямаше представа, че той ще направи това. Беше поел инициативата и това й подсказваше, че ситуацията с Таусън може да стане неловка.

— Благодаря ти, Дийн — каза тя. — За всичко. Ти наистина обърна положението наопаки.

— Не аз — възрази той. — Ти самата улесни задачата ми до степен почти да нямам какво да правя.

— Е, добре, както и да е. Между другото, дадох визитката ти на жертвата на Трент — тази, заради която се намесих в разследването. Казах й, че би трябвало да търси обезщетение от наследството му и да ти се обади.

— Задължен съм ти. И, Рене, този въпрос сега е приключен, поне по отношение на моето участие. Това означава, че няма да има конфликт на интереси, ако поддържаме връзка… на лично ниво, имам предвид.

Ето я. Увертюрата към неловката ситуация. Беше нормално мъже от полицията, дори от по-широкото поле на правоохранителната система, да я ухажват. Така се бе сближила с Комптън — общата работа често води и до нещо повече. Долавяше, че интересът на Таусън расте след разговора в къщата му онази неделя. Проблемът беше, че самата тя не споделяше този интерес, особено след преживяното.

— Мисля, че искам да запазим строго професионалните си отношения, Дийн — каза тя. — Много вероятно е да имам нужда от професионалната ти помощ и в бъдеще, защото видях как се справи сега. И ми хареса.

Надяваше се комплиментите за професионалните му качества да омекотят ефекта от това, че го отблъсква.

— Да, разбира се — отвърна той. — Винаги, когато имаш нужда, Рене, ще се радвам да помогна. Все пак помисли. Винаги можем да имаме и двете.

— Благодаря ти, Дийн — отвърна тя.

След като приключи разговора, се върна към снимките. Огледа още веднъж трупа на Трент и стаята на най-долния етаж на обърнатата къща. Видът на тялото и кръвта й даде възможност да прехвърли още веднъж всичко в ума си. Преживя стъпките, които бе предприела, измъкването на китките от връзките, после нападението. Сложи дясната си длан върху лявата китка. Нея бе освободила най-напред, тя беше наранена най-сериозно от свинските опашки. Снимката я накара отново да почувства болката. Но си заслужаваше. Беше жертва. Не беше в състояние да го произнесе дори пред себе си, но повторното мислено преживяване, без колебания и обмисляне, имаше терапевтичен ефект. Беше й нужно.

Можеше и да не чуе името си — толкова бе вглъбена, но някой я викаше от другия край на стаята. Вдигна поглед и видя Димитра Луис да размахва бележник към нея, точно пред кабинета на Макадамс. Луис отговаряше за архива и уликите на отдела и в края на всеки работен ден пускаше в пощата на капитана дневници за веществените доказателства, така че да е информиран за развитието на всеки отделен случай.

Балард стана и отиде да види какво иска.

— Какво има, Димитра?

— Има това, че искам да махнеш торбата, която е в шкафа ми. Не може да я държиш там вечно.

— Какви ги говориш? Каква торба?

— В един от шкафовете ми от миналата седмица се търкаля твоя торба.

— Която Частин трябваше да вземе и да занесе в „Грабежи и убийства“? Трябваше да я вземе още в петък.

— Обаче, както ти казах, все още е в шкафа и е на твое име, не на негово. Искам да дойдеш и да си я вземеш. Трябва ми мястото.

Балард беше озадачена. В този плик за доказателства бяха вещите на Синтия Хадел, келнерката, застреляна при касапницата в „Танцьорите“. Балард си даваше сметка, че тя е случайна жертва, но й се струваше необяснимо защо Частин не е взел вещите й в петък сутринта, когато беше в управлението. Беше му казала за плика. Дори обаче да е бил много зает със свидетеля Зандер Спайтс, пликът би трябвало да бъде взет от куриер в понеделник сутринта и предаден в склада за доказателства в центъра и там да бъде запазен на негово име.

Такава беше процедурата. Луис обаче твърдеше, че не се е случило нищо такова. Че пликът е записан на нейно име.

— Не знам защо е станало така, но ще дойда да проверя след няколко минути — обеща Балард.

Луис й благодари и излезе от стаята на детективите.

Балард се върна при бюрото, събра снимките и доклада за обиска и ги сложи в плик за служебна кореспонденция, за да не са пред очите на всички. После заключи плика в шкафа си и тръгна към стаята за доказателства.

Луис не беше там и стаята беше празна. Балард отвори шкафа, в който бе сложила кафявия книжен плик с личните вещи на Синтия Хадел. Взе го и го отнесе до плота. Първото, което забеляза, беше, че е запечатан с две лепенки. Върху първата червена лепенка за веществени доказателства беше сложена втора, което означаваше, че е бил отварян и запечатан отново, след като го бе сложила там в петък сутринта. Предположи, че го е направил Частин. След това погледна етикета — той също беше нов. Написана на ръка инструкция гласеше, че пликът трябва да се задържи за детектив Балард от управление Холивуд. Почеркът беше на Частин.

Балард взе от плота макетно ножче, сряза лепенката и отвори плика. Отвътре извади по-малките найлонови пликове, които беше сложила в големия книжен плик сутринта след смъртта на Хадел. Забеляза, че един от тях също е запечатан с допълнителна лента. Беше отварян и запечатан отново.

Без да къса новата лепенка, тя разстла предметите от плика върху плота, така че да ги вижда през найлона. Вътре имаше списък, така че успя да провери съдържанието по него — телефона на Хадел, престилката й, цигарената кутия, в която беше шишенцето дрога.

Предвид казаното от Кар, че сега Частин е фокус на разследването, Балард се зачуди какво ли е бил намислил. Дали пък в този плик нямаше нещо, което е искал да скрие от „Грабежи и убийства“? Дали не беше информация от телефона на Хадел? Или пък беше взел нещо?

Нямаше лесен отговор. Улови горните ъгли на плика и го обърна обратно, за да огледа съдържанието от другата страна. Веднага забеляза визитка, която беше мушната в целофанената опаковка на цигарената кутия, която преди това не беше там. Беше служебната визитка на Частин от полицията на Лос Анджелис.

Балард извади латексови ръкавици от устройството на стената, сложи си ги и се върна при плика с веществени доказателства. Сряза лепенката и извади цигарената кутия. Огледа внимателно визитката, после я измъкна. На другата страна беше написано име, което не се виждаше, докато картичката беше под целофана.

Ерик Хигс, ДМВ.

Балард не познаваше името и не знаеше какво означава съкращението ДМВ. Остави картичката и отвори цигарената кутия. Шишенцето все още беше там и изглеждаше наполовина пълно — както го беше оставила.

Реши да огледа всичко, за да установи дали нещо не е пипано. Телефонът беше безполезен, защото батерията отдавна се бе изтощила. След това разгъна престилката и се убеди, че съдържанието е каквото си беше било — сгънати банкноти, още цигари, запалка, малък бележник. Извади парите и ги преброи. Не лисваше и долар — и нищо не показваше каква е била идеята на Частин.

Извади телефона си. Свали ръкавицата и написа в търсачката Ерик Хигс. Получи различни отговори. Имаше художник, колежански футболист, професор по химия от Калифорнийския университет, Ървайн, и още няколко. Никой от тези хора не означаваше нищо за нея.

След това написа ДМВ и също получи различни резултати. Далече долу видя думите „Депозиране на метали под вакуум“ и обяснение от един ред, което привлече вниманието й с една дума.

Физически процес за покриване на веществени доказателства с много тънък филм от…

Спомни си, че е чела нещо за този процес. Щракна върху линка и отвори статията. ДМВ беше метод в криминалистиката, при който с помощта на слоеве злато и цинк, нанесени при ниско налягане върху повърхности, които са твърде порести и обичайните методи не дават резултати, се открояват пръстови отпечатъци. Процесът се бе оказал успешен при прилагане върху пластмаси, метали с грапава повърхност, дори някои видове текстил.

Статията беше публикувана преди две години в списание за криминалистика. Пишеше също, че техниката е сложна и изисква голяма по размер вакуумна камера и друго оборудване, да не говорим за скъпите метали злато и цинк. Поради това изучаването и прилагането на метода се осъществяваше преди всичко в някои университети и частни лаборатории. В статията се твърдеше, че нито ФБР, нито която и да било градска полиция в Съединените щати разполагат с камера за ДМВ и това е голяма пречка в работата на тези институции по разкриването на някои престъпления.

В статията се изреждаха няколкото лаборатории и университети, в които приложенията на ДМВ или се предлагаха на външни клиенти, или се изучаваха. Сред тях беше и Калифорнийският университет в Ървайн, където работеше Ерик Хигс, професор по химия.

Балард бързо прибра вещите на Синтия Хадел в кафявия книжен плик и го запечата отново с лепенка от ролка на плота. След това го отнесе до стаята на детективите и се зае да открие професор Хигс.

След двайсет минути, благодарение на полицейското управление към университета, се свърза с лабораторията, за която отговаряше професорът. Гласът, който отговори, й се стори твърде младежки, за да е на професор.

— Търся професор Хигс.

— Отиде си.

— За деня?

— Да, за деня.

— Вие сте?

— А вие сте?

— Детектив Рене Балард, полиция Лос Анджелис. Много важно е да се свържа с професор Хигс. Можете ли да ми помогнете?

— Ами, аз…

— Кой сте вие?

— Ъ-ъ… Стив Стилуел. Асистент в лабораторията.

— Нали това е лабораторията за ДМВ?

— Ами не е точно лаборатория за ДМВ, но разполагаме с такова оборудване, да.

Балард се развълнува.

— Имате ли мобилен телефон на професор Хигс? И как мога да се свържа с него?

— Да, имам мобилния му. Предполагам, бих могъл да… Не съм сигурен дали е редно…

— Мистър Стилуел, обаждам се във връзка с разследване на убийство. Разбирате ли? Или ми дайте номера на професор Хигс, или му се обадете и поискайте разрешение да ми го дадете. Трябва да направите едно от двете незабавно.

— Добре, добре, момент да извадя номера. Той е на този телефон, така че няма да ви чувам, докато го търся.

— Само побързайте, мистър Стилуел.

Докато чакаше, Балард едва се сдържаше. Скочи и започна да се разхожда между бюрата, докато Стилуел търсеше номера. Най-накрая той започна да й го диктува и тя изтича до бюрото си, за да го запише. Прекъсна разговора със Стилуел точно когато той попита:

— Успяхте ли да запишете?

 

 

Набра номера и след едно позвъняване се обади мъжки глас.

— Професор Хигс?

— Да?

— Казвам се Балард. Детектив съм в полицията на Лос Анджелис.

След дълга пауза той попита:

— Работехте заедно с Кен Частин, нали?

Балард усети в гърдите си прилив на чиста енергия.

— Да, работехме заедно.

— Мислех си, че може да се обадите. Той ми каза, че ако нещо се случи с него, мога да ви имам доверие.