Дебора Могак
Треска за лалета (6)

6
Мария

Откраднатата вода е сладка, а скришом изяденият хляб е вкусен.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

Долу, в леглото си в нишата, Мария спи. Тя е поставила обувките си обърнати с подметките нагоре, за да стоят вещиците настрана. Навън каналът изпълва въздуха с леденото си дихание.

Мъглата се е вдигнала. Луната изпълзява иззад облак и огрява редицата къщи покрай Херенграхт. Това са богаташки къщи, построени, за да стоят там вовеки веков; тухлените им фронтони се издигат към небето. Незрящи, прозорците им проблясват на лунна светлина. Между тях лежи каналът. Лек бриз докосва повърхността на водата и тя се надипля като сатен. В далечината се чува кучешки лай — първо от едно, а после от друго място, разпростира се като вест за избухването на война, война, която само кучетата знаят, че наближава.

Нощният пазач крачи по улицата. Надува своята тръба, за да обяви часа, но Мария спи дълбоко в бездетната къща. Сънува, че стаите се пълнят с вода, която отнася господаря и господарката й, заклещени върху леглото им с балдахин. Морето се надига и потапя целия град, но тя е риба и плува из стаите. Вижте, мога да дишам! Свободна е, а всички други са се издавили — всички, освен нейните бебчета. Блещукащ пасаж, те плуват след нея. Стрелкат се насам-натам над мраморните подове.

Мария се усмихва, господарка на подводния си дворец.

Други са умрели, за да може тя да живее, а в света на сънищата това изглежда съвсем нормално.