Дебора Могак
Треска за лалета (59)

59
Ян

Любовта се присмива над ключарите.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

Матеус и Лизбет чакат в кухнята. Гъската се върти на шиш. Капки лой падат от нея и съскат сред пламъците. Шпаньолът им гледа, от устата му капе слюнка.

Когато Ян влиза, Матеус става. Налива му чаша бренди и го прегръща.

— Беден стар, калпазанино — казва той. — Винаги си бил глупак, когато става въпрос за жени.

— Тя не е като другите жени.

— И какво ще правиш сега?

Ян пресушава чашата си.

— Все още бихме могли да отплаваме утре, но ще ни трябва помощта ви.

Той моли за заем. Матеус се съгласява.

Лизбет хваща ръката на Ян:

— Радваме се, че можем да помогнем. Скоро ще заминете и ще оставиш всичко това зад гърба си.

В този момент влиза Алберт — най-големият им син.

— Време е за вечеря — казва Лизбет. — Извикай и другите.

— Коя е тази жена? — пита момчето.

— Коя жена? — пита Ян.

— Онази, която изтича надолу по стълбите — отвръща Алберт. — Със синьото наметало. Модел ли е?

— Къде е?

— Тръгна си.