Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tulip Fever, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ана Лулчева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Дебора Могак
Заглавие: Треска за лалета
Преводач: Ана Лулчева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 28.08.2017
Отговорен редактор: Димитър Николов
Редактор: Русанка Одринска
Коректор: Русанка Одринска
ISBN: 978-954-28-2388-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10100
История
- — Добавяне
22
Вилем
Колкото по-дълбоко е морската пяна спрямо повърхността на водата, толкова повече губи от белотата си, и това е доказано (защото)… естественият цвят на предмет, потопен във вода, се променя и става по-близък до зеления цвят на водата, защото колкото по-дълбоко се потапя предметът, толкова по-голямо количество вода има над него.
Отначало Вилем не се бори. Предава се на водата. Наблюдава себе си как се дави; душата му вече отлита. Изплуват спомени — лицето на майка му, с голямата космата бенка; сестра му, която се смее свенливо и прикрива устата си с ръка… Знае, че умира, и приветства кончината си, та нима всички ние не разцъфваме благоуханно само за един сезон, и след това умираме? Където и да отиде, Бог ще е там, готов да го приеме в обятията си.
Вилем потъва, отломка, изхвърлена от този град, той и умрелите кучета и кокалите от месарниците. Носи се надолу по течението, той и съдържанието на нощните гърнета на сто и двадесет хиляди мъже и жени.
За разлика от повечето жители на града обаче, Вилем може да плува. Защо му е притрябвало да живее, когато всичко — годеницата му, надеждите му, богатството му — всичко му е отнето; защо първичният инстинкт за самосъхранение се бори срещу желанието му за забвение — няма време да отговори на този въпрос, защото вече си проправя път към повърхността, гребе с ръце и разплисква вода, поемайки си въздух. Доплува до брега и се вкопчва в тинестата стена. Водата го блъска в зида. Той проверява тухлите пипнешком, докато се натъква на халка за връзване на лодки. Хваща се за нея, изкашля водата от дробовете си и най-накрая успява да се изтегли нагоре и да излезе. Колко е тежък: непосилният товар на едно смъртно тяло. Просва се на улицата подгизнал.
На следващата сутрин, съкрушен, насинен и без мотив да живее, Вилем събира багажа си и се отправя надолу към доковете. Записва се във флота и след няколко дни корабът му вдига платна и отплава в бой срещу испанците — последния останал враг, срещу когото може да се бори, и по-патриотична цел за гнева му.