Дебора Могак
Треска за лалета (43)

43
Корнелис

Човешките надежди са крехко стъкло, следователно животът също е кратък.

Анонимен

Корнелис пуска лекаря в къщата. И двамата са подгизнали. Доктор Зорг се отправя към стълбите. Когато Корнелис се опитва да тръгне с него, той слага ръка на рамото му.

— Останете тук, сър — заповядва му той.

— Но аз…

— Мястото на съпруга не е там. Ако искате да сте полезен, донесете още гореща вода.

Той бързо се качва по стълбите.

— Мария! — изкрещява Корнелис.

Няма отговор. Къде е това момиче?

От спалнята долита писък. Кръвта на Корнелис се смразява. Само да можеше да утеши жена си. Знае, че мястото на съпруга не е там, но сърцето му се къса.

В кухнята налива вода в тенджерата. Ръцете му треперят. Трябва да се довери на този лекар, но защо, о, защо София настоя да ползват неговите услуги, вместо тези на доктор Бруш? Има нещо странно в доктор Зорг — този фъфлещ глас, тези широки жестове. Освен това има червена коса, а това винаги е знак за съмнителна почтеност.

Корнелис слага водата на печката и запалва огъня. Рядко идва в кухнята; това е царството на София и прислужницата й. Корнелис гледа медните тигани, висящи по стените.

В шкафовете със стъклени витрини зърва дъските за рязане и купите за сос, които са му познати от хилядите приятни вечери. Колко спретнато е нейното малко царство, където с помощта на прислужницата си приготвя гозбите му със съпружеска всеотдайност! На масата има покрита чиния. Повдига похлупака. Там лежат обезглавени хамсии. Изглеждат жално — телата на една страна, главите на купчинка. Триъгълните главички го гледат с лъскавите си зли очички.