Стив Бери
Изчезналият орден (83)

81

Малоун прелетя над изоставените развалини. От църквата на билото се виждаха хиляди декари хълмиста земя, някога принадлежала на семейството му. За негово учудване, и от църквата, и от другите три сгради беше останало повече, отколкото бе очаквал да види — частично запазени стени, върху които се виждаха дори останки от покриви. Около основите бяха израснали могъщи дървета. Гледката не беше толкова пасторална и завършена като изображението на скритата картина, но определено това беше мястото. Той слезе още по-ниско, когато видя от църквата да излизат четири човешки фигури.

Трима мъже. И една жена. Касиопея. Слава богу! Но той веднага забеляза и друго: ръцете й бяха изпънати отзад на гърба, сякаш вързани. Единият от мъжете се скри между дърветата, докато другите двама останаха при Касиопея. Той видя, че единият е възрастен, а другият — значително по-млад. Баща и син Брекинридж.

Трябваше да търси място за кацане. Отгоре не можеше да помогне с нищо.

Касиопея оценяваше ситуацията и избираше варианти за действие. Проктър готвеше пушката за стрелба. Старецът бе извадил пистолет и я държеше на прицел, но тя забеляза, че погледът му отскача нагоре, към небето. Грант беше застанал леко вдясно от нея, без оръжие, като поглеждаше ту към Проктър, ту към самолета. Проктър бе заел позиция зад дънера на едно дебело дърво, като вероятно се готвеше да излезе на открито, когато самолетът вече беше твърде близо, за да завие встрани. Маневреността му беше силно ограничена, а скоростта — малко по-голяма от тази на охлюв.

— Да не си помръднала — каза старецът, без да сваля пистолета.

Как ли пък не. Самолетът вече беше на няколкостотин метра и се снижаваше, за да мине ниско над тях. Проктър излезе от укритието си, коленичи и насочи пушката. Касиопея изрита стареца в гръдния кош с десния си крак. Той залитна напред и тя изби с нов ритник пистолета от ръката му. После, без да чака и секунда, се извъртя и заби тока на левия си ботуш в чатала на сина, който се преви от болка.

През цялото време вниманието на Проктър бе заето със самолета. Той откри огън.

Малоун забеляза човешката фигура, която се бе скрила между дънерите на дърветата, да се появява отново. Беше мъж с пушка в ръка. Видя и как Касиопея обезвреди двамата мъже, застанали близо до нея. Мъжът с пушката беше коленичил и се целеше в него. Проехтяха изстрели. Куршуми изсвириха във въздуха. Той сграбчи лоста и понечи да направи остър завой, но се чуха още изстрели и нещо изпука.

Касиопея се затича напред и се блъсна в Проктър. Стрелбата престана.

Той се претърколи на земята и понечи да скочи върху нея, но тя го изпревари и стовари един ритник в челюстта му, с което го просна по гръб. Нямаше повече време за губене; с вързани ръце едва ли щеше да се справи с трима мъже. Затова побягна. И в този миг чу отгоре ужасния звук от давещ се самолетен двигател.

Малоун изобщо не усещаше лоста в ръцете си. Никакъв натиск, никаква съпротива. Както и да го буташе и дърпаше, резултатът беше нулев. Носът на самолета клюмна надолу и цялата конструкция се затресе. После, също така внезапно, лостът отново зацепи. Двигателят кашляше и се давеше, сигурно улучен от куршум, затова той го угаси изцяло и с помощта на лоста и елероните продължи да лети като безмоторен самолет. Хоризонталният стабилизатор бе излязъл от строя, вероятно поради скъсан обтегач. Самолетът се мяташе като хвърчило в утринния въздух, с мъка успявайки да следва зададената посока. Десният кормилен педал потъваше докрай, но, за щастие, левият работеше и с негова помощ той свали самолета близо до земята. От пръстите на краката нагоре по прасците му пълзяха ледени тръпки; обземаше го паника.

Короните на дърветата се приближаваха бързо. Той реши да ги използва за смекчаване на удара. С малко късмет първите две-три щяха да убият скоростта му. Ако не, от този полет със сигурност щяха да му останат белези.

Грант се бореше с надигащото се чувство на гадене; краката му бяха омекнали. Онази кучка го беше изритала с все сила в слабините и болката беше адска. С огромно усилие на волята той успя да се изправи на колене. Проктър също се възстановяваше, опитваше се да се изправи на крака, оглеждаше се за пушката.

— Върви да я намериш — изрева баща му, още проснат на земята. — И я убий!

Проктър грабна оръжието си и хукна след нея. Баща му изглеждаше още зашеметен. И тогава Грант се сети за пистолета. Който Вит бе избила с ритник от ръцете на стареца.

Той огледа напуканата земя и го откри, после допълзя до него и го сграбчи. Грант вече притежаваше Камъка Алфа и макар Сърцето да не съществуваше, изображенията по него се бяха запечатали в съзнанието му и щеше някак да ги възстанови на хартия, а освен това знаеше и изходната точка. Тук. Даян щеше да измисли останалото. Тя беше умна жена, освен това бе готова на всичко за него. Какво от това, че бе проникнал в апартамента на Алекс и бе задигнал ключа? Винаги можеше да се оправдае с баща си. И нямаше да е далече от истината.

Грант насочи пистолета. По очите на баща си видя, че старецът разбира какво ще се случи. Нямаше повече какво да си кажат.

И той го застреля в главата.