Стив Бери
Изчезналият орден (30)

28

Западен Арканзас

Сряда, 26 май

2:06 ч.

Малоун лежеше по гръб и слушаше хъркането на Тери Морз. С Касиопея се бяха върнали в хижата и бяха довели със себе си възрастния мъж и внучката му. Бяха поръчали допълнителна стая и Касиопея беше прибрала Лия при себе си, а той делеше своята с Морз. Слава богу, в стаята имаше две отделни легла. Всички бяха изморени, особено Морз, който заспа моментално. Чудеха се какво да правят, но Морз му бе казал, че имали роднини в северните части на щата и още сутринта щели да тръгнат натам. Освен това Малоун се съмняваше, че неканените посетители щяха да се върнат тази нощ. Сигурно една снимка на камъка беше достатъчна за техните нужди. Иначе щяха да рискуват някое и друго ужилване от пчелите, за да го вземат със себе си. Сега камъкът беше в безопасност под леглото му, завит в хавлии.

Преди лягане Малоун с наслада бе взел дълъг душ — благодат след ден като вчерашния. Малко храна също щеше да му дойде добре, но беше твърде късно за румсървис. Макар и стилна, хижата беше далече от „Хилтън“. Хладните чаршафи бяха приятни на допир, но сънят бягаше от очите му, прогонен от грохота на товарния влак в съседното легло.

Всичко случило се извика в съзнанието му спомени от детството. Едва като възрастен той бе научил истината за Рицарите на Златния кръг. Противно на всякакви романтични представи, това си беше подривна организация, открито подкрепяща робството и замесена в убийства и терор. Имаше достатъчно разкази на хора, членували в нея, които доказваха, че насилието винаги бе представлявало съставна част от начина й на действие. И то насилие не само срещу външни хора, а и срещу собствените й рицари. В днешни дни тя без колебание би била определена като опасна терористична организация.

Случилото се с нея след 1865 г. оставаше неясно. От прочетеното бе запомнил, че орденът продължил да съществува още около десетилетие под различни имена. В крайна сметка по-войнствените му клонове се оформили като Ку-клукс-клан, докато основната маса се разтворила в историческите процеси.

Ако можеше да се вярва на Морз, след 70-те години на XIX в. богатството на ордена е било систематично издирвано и събирано на едно място. Еднакво вероятно бе обаче цялото това злато да е сложено в джобовете на някакво богопомазано малцинство от посветени мъже, възползвали се от лоялността на последователите си, за да натрупат баснословни състояния. По онова време това не би било никак трудно за постигане. Слаба държава, неефективно правосъдие, никакъв финансов контрол. Време на колосални богатства, натрупани с безскрупулна алчност. Едва ли някой би забелязал още няколко мултимилионери, появили се буквално от нищото.

Той лежеше с дрехите, като се надяваше сънят да го обхване неусетно. За жалост, бе стигнал до състоянието, в което организмът му включваше адреналиновата помпа, а бутон за изключване просто нямаше. Като член на отряд „Магелан“ бе преживявал цели седмици с по три часа сън на денонощие. Една особеност на професията, която никак не му липсваше.

Мобилният му телефон избръмча. Малоун бе изключил звука със заспиването на Морз. Мислите му се разтвориха в мъгла, докато посягаше към телефона. На дисплея бе изписан непознат номер. Той влезе в банята и затвори вратата, преди да отговори, обзет от ужасно предчувствие.

— Тук е Рик Стам. Имам лоша новина.

 

 

Касиопея се събуди. Някой чукаше на вратата. Тя се претърколи от леглото и сграбчи пистолета на нощното шкафче. Лия спеше дълбоко. През шпионката видя Котън, намери магнитната карта от вратата, остави пистолета и излезе при него. По лицето му позна, че нещо лошо се е случило.

— Стефани е простреляна.

— Зле ли е?

— Не е добре. В момента я оперират. Два куршума в гръдния кош. Рик Стам ми позвъни току-що.

Тя докосна с длан рамото му.

— Има ли представа дали ще се оправи?

— Той казва, че била нападната от засада. Едва дишала, когато пристигнала линейката. Освен това Мартин Томас е мъртъв.

Касиопея бе имала своите разногласия със Стефани — и двете бяха със силни характери и умееха да отстояват мненията си. Но никога не би пожелала да я сполети зло.

— Още днес се връщам — каза той. — Искам от теб да останеш тук и да видиш как ще се развият нещата. Трябва да научим повече за този камък.

— Опитвам се да спечеля доверието на Лия. Трябва да я привлечем на наша страна.

— Виж какво можеш да направиш. Аз ще те държа в течение, щом науча нещо.

Тя обви ръце около шията му. Котън изпитваше болка, това беше очевидно, макар че никога нямаше да си го признае. Двамата със Стефани се знаеха не от вчера. Бяха нещо повече от началник и подчинен. Бяха близки приятели, а Котън нямаше много такива. Също като Касиопея, той беше самотник.

— И аз съм спирал куршуми навремето. Влизаше ми в служебните задължения. Но не и в нейния случай. Тя е от офиса.

— Стефани почти не се задържаше в този офис.

— Знам. Напоследък все по-често се излага на рискове. Но човек не може вечно да играе на криеница със смъртта.

Тя се притисна към него и го целуна дълго и страстно.

— Запомни какво ми каза току-що, за играта на криеница.

— Ти също.

— Разбрахме се.

— Ще взема колата, за да стигна до летището. Там ме чака самолет на Министерството на правосъдието.

Същият, който го бе докарал до Арканзас.

— Утре можеш да прибереш колата от там. Ще оставя ключовете в жабката. После ще мислим как да те измъкнем от тук.

— Ще се оправя.

— Не се съмнявам.

Тя го проследи с поглед, докато се прибираше в стаята си.

— Котън…

Той се спря и се обърна.

— Обади се на Дани Даниълс. Той трябва да знае.

 

 

Касиопея влезе в стаята и завари Лия будна в леглото.

— Вие двамата да не сте гаджета? — попита тя.

— Наднича през шпионката ли?

— Чух гласове и реших да видя кой е. Това си беше целувка…

— Има нещо такова.

— Готин е.

— Тръгва си за Вашингтон. Трябва да се свършат някои неща там. Аз ще остана при вас.

— Не ни трябва гледачка. Аз и дядо се справяме добре и сами.

— Разбирам. Но сегашната ситуация излиза извън това, с което сте свикнали да се справяте.

— Ти откъде си?

— Живея във Франция, но съм родена и израснала в Испания. По бащина линия корените ми са мавърски, а по майка съм европейка.

— Имаш хубави дрехи. Богата ли си?

— Не съм бедна. Наследих от баща си фирма, с която изкарвам добри пари.

— Често разглеждам сайтове за дрехи. Обичам модата, макар че не мога да се обличам според тенденциите.

Стените определено се пропукваха и Касиопея реши да се пробва в събарянето им. Тя грабна лаптопа и влезе в сайта на проекта си за реконструкция на замъка. Лия седна до нея и двете заедно разгледаха страниците, изпълнени със снимки и информация.

— Това е голямата ми страст — каза тя.

— И тук имаме такъв.

Касиопея бе чувала за въпросния замък, вдъхновен от собствения й проект. Средновековната крепост „Озарк“. Също като нейния замък тя бе замислена като възстановка на френско шато. За разлика от нейния обаче, който тя изграждаше със свои пари, тукашният бе прекратен поради липса на средства.

— В северната част на щата — каза Лия. — Чувала съм за него от хора, които са били там.

Касиопея усещаше, че момичето бе израсло без женско влияние. Обичаше дядо си, но понякога това не беше достатъчно. Затова реши да поддържа разговора.

— Ако си толкова богата, че да строиш замък, защо работиш за федералните?

— Понякога с Котън им помагаме. Разбира се, нямахме представа, че ще се стигне дотук. Беше ни възложено като мисия за установяване на фактите.

— Срам ме е от постъпката на дядо — каза Лия. — Да ви подмами при ония мъже… Адски тъпо.

— Мисля, че той го осъзнава.

— Може ли да ти кажа нещо? Но да си остане между нас!

Касиопея кимна.

— Имам си приятел. Харесваме се. Но знам какво ще каже дядо. Че момчетата са лошо нещо.

— Той просто се грижи за теб.

— Сигурно. Но наистина смята, че всички момчета са лоши. Разбирам, иска да се пазя и да бъда внимателна, каквато съм!

Това младо момиче определено беше зряло за годините си; окото й не трепна дори с пистолет, опрян в шията.

— Чичото на моя приятел също е бил страж. И също е пазил нещо важно като камъка. Говорим си, опитваме се да отгатнем за какво става дума.

— И какво решихте?

— Че дядо и неговият чичо не са луди.

Касиопея усещаше, че това не е краят на историята.

— Ако искаш, мога да ти покажа нещо.