Стив Бери
Изчезналият орден (82)

80

Опитите за психоанализ на Дани довеждаха Даян до ярост. Последното нещо, от което имаше нужда или желаеше, бе неговото мнение.

— Млъквай! — кресна тя. — Мразя те!

— Вярвам й — промърмори Стефани Нел.

— Ти наистина ли обичаш този идиот? — попита тя жената в леглото. — Съмнявам се. Той е един измамник. Нищожество. Какво изобщо е постигнал, освен да излъже хората да го изберат?

На вратата плахо се почука. После още веднъж.

— Питай какво искат — нареди Даян на Даниълс.

— Майната ти.

Отговорът му не й хареса. Даян премести дулото към Стефани Нел. Дани направи крачка встрани и я закри с тялото си.

— Мога да застрелям първо теб, после нея. Не е проблем.

На вратата отново се почука, този път по-решително.

— Какво има? — извика Даниълс.

— Отворете вратата — чу се женски глас. — Трябва да прегледаме пациентката.

— Нищо й няма. Искаме да останем насаме няколко минути.

— Настоявам да отворите вратата!

Погледът на Даян подсказваше на Даниълс какво да направи.

— Казвам ви, вървете си! Ще отворя след малко.

— Мога да си отключа и сама.

Даян поклати глава.

— Моля ви, не го правете — отвърна той. — Само още няколко минути.

Времето й изтичаше. Трябваше да приключи с това.

Стефани лежеше в болничното легло и наблюдаваше реакциите на Дани. Даян Шъруд бе поела сериозен риск, идвайки тук, но очевидно тя беше напълно извън контрол. Бе убила съпруга си и кой знае кого още. Сега заплашваше да убие нея и бившия президент. Очевидно последиците от действията й вече нямаха никакво значение за нея.

С лявата си ръка Стефани стискаше дясната китка на Дани, но когато пистолетът се насочи към нея, той се дръпна и сега стоеше като жив щит на пътя на куршумите. Не му липсваше кураж, трябваше да се признае. В дясната си ръка тя все още държеше дистанционното устройство, с което се викаше дежурната сестра и командваше осветлението в стаята. Проблемът й обаче бе как да натисне желания бутон, без да гледа. От мястото, където бе застанала Даян, дистанционното не се виждаше и тя можеше да натиска бутоните един след друг, докато светлините угаснеха, но с това щеше да изненада и Дани. И евентуално да му струва един куршум в корема.

Тя се гордееше с ясната си мисъл, особено след толкова време в безсъзнание. Но адреналинът бучеше във вените й.

Дани не мърдаше от заетата позиция между Даян и Стефани.

— Е, добре, разкарах я — каза той. — Сега какво?

За жалост, разстоянието между него и пистолета беше все още достатъчно голямо, за да може Даян да реагира на всяко движение. Ако залегнеше, куршумът щеше да улучи Стефани. Затова той остана неподвижен, затаил дъх, както когато наблюдаваше поредния елен да се прокрадва между дърветата.

Щастието се усмихва на търпеливите.

Съзнанието на Даян беше изпълнено с мрачни мисли. Както в деня на развръзката с Алекс и срещата с онзи рицар. А сега още един мъж й се бе изпречил на пътя. Докога?

Отново се почука.

— Настояваме да отворите вратата!

Този път гласът беше мъжки. Отново мъж се намесваше в живота й. Стига толкова.

Даян вдигна пистолета и изстреля куршум в тавана.

— Вървете си! — изкрещя тя. — Незабавно!

* * *

Дани замръзна на място. За миг си бе помислил да се хвърли към нея, но тя бързо свали пистолета надолу, насочен право в гърдите му. Поне хората отвън вече знаеха за проблема. Макар че каква полза от това? Ръката на Стефани отново го улови за китката и я стисна два пъти.

Сигнал ли беше това? Какво ли бе намислила?

Стефани стискаше дистанционното. Ако можеше да потопи стаята в мрак, това щеше да даде на Дани секунда-две, за да се хвърли напред и да изтръгне пистолета от ръцете на тази жена. Проблемът идваше оттам, че нямаше как да му съобщи за плана. Надяваше се с докосването си да му подскаже, че се готви да направи нещо.

Даян Шъруд трепереше от ярост, но очите й бяха по-скоро тъжни, отколкото гневни, а в погледа й се четеше объркване.

— На колене! — изкомандва тя Дани.

Той не помръдна.

— Няма да повтарям.

Заповедта бе изречена съзнателно с тих глас, сякаш тя го предизвикваше да откаже.

— Направи го — каза му Стефани.

Дани погледна към нея и тя изви очи вдясно, сякаш му сочеше нещо. Той проследи погледа й и видя дистанционното. Не знаеше какво бе намислила, но без съмнение се готвеше да предприеме нещо. И той бавно коленичи на пода. Стефани се готвеше да угаси осветлението, когато забеляза нещо зад гърба на Даян. Топката на вратата бавно се завърташе. Някой се опитваше да отключи.

Най-после Дани Даниълс застана точно там, където искаше Даян. Тя пристъпи напред и опря пистолета в челото му. Той я гледаше в очите без сянка на страх. Беше го принудила да падне на колене, но погледът му й казваше, че още не го е победила. Което само я вбеси допълнително. Давайки й кураж да дръпне спусъка.