Илан Мастаи
Всички наши грешни дни (98)

98.

— Не знам как да ти го докажа, но съм аз.

— Не мога да го видя отново — казва Пени. — А ти не можеш да обещаеш, че няма да е тук, когато се събудиш утре.

— Какво да направя?

— Намери доказателство — казва тя. — Може би не съм толкова умна, колкото мисля, че съм. Може би съм просто поредното момиче, което си пада по неподходящия тип и се самонавива да не избяга, защото мисли, че любовта има значение. Може би няма значение. Може би си луд, а аз съм глупава и това свършва в съд или гробище, където всички, които познавам, казват: тя изглеждаше толкова умна, как е могла да бъде толкова тъпа?

— Знам, че обещанията ми не значат много точно сега, но…

— Но нищо — прекъсва ме тя. — Обичам те, но не мога да те видя отново, докато не ми докажеш, че казваш истината.

Гледа ме в очите напрегнато, търсещо и разбирам, че вече е все едно кой от нас двамата съм, че всичко вече е различно и така трябва да бъде.

Баща ми прекара целия си живот, за да проследи Диря назад до Лайънъл Гьотрайдер и събитията от 11 юли 1965 г. А сега аз трябва да направя същото. Неговата диря беше от тау радиация, но моята е от нещо, което може да е също толкова зловредно — спомен.

Пени заключва и пуска резетата зад мен. Връщам се вкъщи и резервирам полет.