Илан Мастаи
Всички наши грешни дни (60)

60.

Мама и тате нямат представа за какво говори сестра ми.

— Не помните ли онези разказчета, които пишеше като момче? — казва Грета. — За това, как живееше в бъдещето, да речем, или каквото е там? И онези рисунки, които правеше, знаете, шантавите здания с всички ония спирали? Летящи коли, роботи, реактивни раници, онзи боклук?

— Разбира се, че помним — казва мама. — Но какво общо има това с роман?

— Май беше преди няколко месеца — казва Грета. — Каза ми, че намерил купчина от старите си разказчета и рисунки и смята, че от тях може да се получи добра книга или дори филм или нещо такова. Каза, че ще го напише и ще помоли онзи режисьор да я прочете. Знаете, онзи, който поръча къщата в Малибу?

— Видяхме последния филм на онзи режисьор — казва тате. — Онзи, дето спечели „Златен глобус“. Много беше объркал науката. Почти си бях наумил да му пиша и да обясня, че истинската наука е пленителна и няма нужда да я разкрасяваш с всички онези глупости, за да въздейства сюжетът.

— Съсредоточи се, скъпи — казва мама.

— Съжалявам — отвръща тате.

— Все още не съм сигурна дали разбирам — казва мама. — Той кога написа книга?

— Не мисля, че я написа — казва Грета. — Но това, което разказа преди малко, всичко онова с пътуването във времето, това е сюжетът на романа му. Когато ми каза за него предположих, че се шегува. Защото откъде време да напише книга. Но както и да е, идеята ми е, все едно дали наистина я е написал или не, няма никаква шизоидна криза или нещо такова. Просто мъничко е превъртял и бърка реалния живот с идеята в разказа си. Ще се оправи.

Мама и тате гледат Грета с благодарност. Все още се държат за ръцете.

Седя в болничното си легло обезсърчен, обиден, ядосан, защото знам, че тя греши, не е никакъв проклет сюжет — това е животът ми.

Само че… ами ако е права? Дали съм толкова сигурен в себе си, защото съм прав… или мозъкът ми се е скапал поради някакви неопределени засега причини и представата ми за реалност е ужасно разклатена?

— Ей, идиот, я се измъквай от това — казва Грета. — Имам среща довечера.