Илан Мастаи
Всички наши грешни дни (71)

71.

Пенелопе Вешлер живее точно тук, в Торонто. Знаят я като Пени.

Притежава книжарница в квартал на име Лесливил, в източния край на града, точно отвъд ивицата мътна каша, наречена река Дон. Има много възторжени отзиви за книжарницата онлайн. Приютява четения на поредици с автори и ежеседмични книжни клубове. Нарича се „Печатът е мъртъв“.

Кликвам няколко пъти, докато намеря нейна снимка.

Взирам се в нея, замаян и паникьосан едновременно.

Не е Пенелопе Вешлер. Или не, тя е, но прилича на някоя друга. Тя е друга.

Ще се окаже, че въпреки промените, които причиних на времевата линия, баща й, Феликс Вешлер, и майка й, Джоан Дейвидсън, все пак се влюбват в горния курс и все пак решават да създадат семейство скоро след колежа, и Феликс все пак иска да нарече първородната си дъщеря на любимата си баба Пенелопе, и Джоан все пак се съгласява. Пенелопе Вешлер, която познавах, изобщо не се беше родила на 12 януари 1985 г. Но друга Пенелопе Вешлер се беше родила на 9 юни 1985 г., само малко под пет месеца по-късно.

Вместо израза „Пенелопе Вешлер, която познавах“, първоначално написах „моята Пенелопе“ и го изтрих — сякаш изобщо ми е принадлежала, сякаш изобщо би могла.

Тази Пенелопе прилича на нея в някои отношения, различна е в други. Все едно че са сестри. Само че не са. Тя е генетичен вариант, заченат пет месеца по-късно от същите родители, идентичното съчетание на хромозоми с алтернативен резултат. Луничките на лицето й са съвсем сбъркани, като карта на нощното небе на друга планета. Оттенъкът на косата й, цветът на очите й, очертанието на челюстта й, оптометричното й предписание, епидермичните ивици на върховете на пръстите й.

Начинът, по който целува.

Избързвам. Като всичко в живота ми, в двата ми живота, всичките ми животи, нещата се объркват, когато Пенелопе Вешлер е намесена.