Илан Мастаи
Всички наши грешни дни (48)

48.

Лайънъл се озърта наоколо, озадачен от фантомното движение. Но преди да успее да проучи повече, през единствената врата на лабораторията, дебела стомана с тежка ключалка, която изщраква, влиза жена. Веднага я разпознавам — Наглата.

Името й е Урсула Франкьор, професор физик в Университета „Станфорд“, първата жена редовен професор, която са имали някога, ако си спомням точно семинарите по история от гимназията. Тя е едната половина на единствената женена двойка сред Шестнайсетте свидетели. Съпругът й е Ревнивия, Джером Франкьор, бюрократът, който одобри финансирането на Гьотрайдер. Защо един федерален администратор по финансиране на наука и технология би бил ревнив към някакъв неизвестен учен дори в този момент на неочакван триумф, е една от многото трайни загадки от този безкрайно обаятелен момент във времето.

Тъкмо регистрирам, че е малко странно Урсула Франкьор да заключи вратата — историята твърди, че те едва са се познавали — когато Лайънъл Гьотрайдер я поглежда с много особена усмивка. Неспокойна. Предпазлива. Заредена. Много издава тази усмивка.

А после ставам свидетел на нещо, което не съм чувал да се споменава в никой от безбройните биографични анализи, научни дискусии, художествени полети на въображението или виртуални презентации, нещо, което очевидно никой дори не си е помислял, преди да се случи точно пред мен.

Лайънъл и Урсула се целуват.