Илан Мастаи
Всички наши грешни дни (90)

90.

Татко разсеяно събира трохи от покривката на масата и ги трупа на купчинка пред себе си. Не поглежда никого. Една по една, методично, педантично събира трохите.

— Трябва да бъдем внимателни тук — казва татко ми. — Всяко семейство има собствената си… динамика. Уникалния си начин да се справя с конфликт и криза. Един вид еволюционно приспособяване към особената си домашна среда. Когато стигнете до точката, в която сме, четирима възрастни, свикнали с чудатостите на другия, тази динамика е доста стабилна. Иначе не стигате там, където сме. Стигате до развод. Стигате до отчуждение.

Заглажда трохите с пръсти, оформя равностранен триъгълник.

— Но в живота на едно семейство има събития — казва, — също както има събития в живота на видовете. Събития на ниво унищожение. Катаклизми. И всъщност не знаеш дали динамиката, която те е превела през толкова много, може да се справи с нещо повече от конфликт и криза. Дали може да се справи с катаклизъм.

С ръба на дланта си променя триъгълника от трохи в квадрат.

— Динамиката на семейството ни работи за нас. Има шеги, ирония и хапливост. Има непредпазливост понякога. Но обикновено е напластена с шеги, ирония и хапливост в някакъв вид емоционално тирамису. Просто трябва да приемем това сериозно. Защото има неща, които дори най-сплотеното семейство не може да преживее. А ние не сме най-сплотеното семейство. Най-вече защото ти, Джон, винаги си се държал на разстояние. Това не е критика. Това е наблюдение.

Татко продължава с геометрията си на трохите, свива купчината от квадрат в кръг. Прокарва средния си пръст около ръба, за да го изравни.

— Не вярвам в истината — казва той. — Аз съм учен. Вярвам във въпроси и в най-добрия отговор, който имаме в момента. Науката е само това. Колекция от най-добрите отговори, които имаме сега. Винаги е отворена за ревизия. Вчерашният факт е днешен въпрос, а утре има отговор, който все още не знаем. Това, което казвам, е, че вярвам в това, което твърдиш. Доколкото ти вярваш в това, което твърдиш. Просто не искам да направиш нещо… безразсъдно. За да се опиташ да ни докажеш нещо, което изглежда съществено за теб. Моля те, не ни дръж извън това.

Загребва кръглата купчинка трохи от масата в отворената си длан. Поглежда ме, кимва и отнася трохите в кухнята, за да ги хвърли в кошчето под мивката.